Духовният водач на Иран Али Хаменей на среща с ученици и студенти заяви, че „Иран ще направи всичко необходимо, за да се противопостави на арогантността на Израел както от военна и оръжейна, така и от политическа гледна точка“.

На свой ред членът на Комисията по национална сигурност на иранското събрание Исмаил Кевсери посочи, че „окончателното решение за военния отговор на ционисткия израелски режим в отговор на израелските въздушни удари по цели близо до Техеран и в други райони беше взето от Съвета за национална сигурност“ и че „отговорът ни за Израел ще бъде по-разрушителен“.

В същото време той поясни, че „кога ще бъде изпълнено това решение зависи от нашите въоръжени сили и в момента се планира как и кога ще бъде извършена операцията“. В тази връзка западните и арабските медии съобщават, че Иран „определено ще отговори на израелската атака“, но никой не знае кога.

Американският вестник Washington Post, цитирайки данни на израелското разузнаване, съобщава, че „Иран се готви да атакува Израел в следващите дни преди изборите в САЩ на 5 ноември“. АФП уточнява, че „атаката се очаква да бъде извършена от Ирак с помощта на голям брой безпилотни летателни апарати и балистични ракети“, но „Техеран не планира удари по американски бази в Ирак на този първи етап“.

Но така се заплита сложна интрига. Докато американски служител каза пред CNN, че „Вашингтон не знае дали Иран вече е взел такова решение“. New York Times, противно на израелските оценки, вярва, че „иранската атака ще се състои след президентските избори в САЩ, така че републиканският кандидат Доналд Тръмп да не спечели никакво предимство в надпреварата“.

Ако това наистина е така, тогава ние не виждаме признаци за предстояща въоръжена ескалация на Иран срещу Израел, а елементи на информационна война в триъгълника Вашингтон-Тел Авив-Техеран с проекция върху резултата от президентските избори в САЩ.

В същото време Израел и Иран изглежда са уверени, че тяхната въоръжена конфронтация е едва ли не основният външнополитически въпрос, който предизвиква остра загриженост за американските избиратели и може да повлияе на изхода от битката за Белия дом, въпреки че влизането на настоящият вицепрезидент Камала в надпреварата Харис трябва да държи близкоизточния конфликт далеч от политическите предпочитания на избирателите.

Позицията на Иран е ясна: по-добре е да се работи с демократите, които се върнаха към ядрените преговори, отколкото с напълно произраелски републиканци. В Израел е обратното. Следователно настоящата ситуация не е подобна на предишните по отношение на появата на нови елементи в нея.

Но най-забележителното в нея, в сравнение с войната в Близкия изток през юли 2006 г., е появата на играчи с декларирани мисии в трета страна, за да се подготвят за следващия ден, който може да бъде по-труден. Затова е разбираема мудната реакция на иранските заплахи към Израел от страна на САЩ, които обявиха, че ще изпратят изтребители, самолети за зареждане с гориво и бомбардировачи с голям обсег в Близкия изток за противоракетна отбрана, а самолетоносачът Ейбрахам Линкълн тъкмо е готов да отплава...

По мнението на американски експерти, „трябва да помислим за периода след президентските избори, поне до януари“. До този момент войната в Газа и Ливан ще продължи, а конфликтът между Израел и Иран ще балансира около точката на кипене.

Друг възможен вариант: временно затишие до януари следващата година, когато новоизбраният президент на САЩ официално встъпи в длъжност. В резултат на това, какъвто и сценарий да се реализира, предстоят поне два трудни месеца, които всички в региона ще трябва да преживеят, за да не се плъзнат към „Голямата“ война.

Автор: Станислав Тарасов ; Превод: С.Т.