Президентските избори в САЩ са преди всичко за съдбата на самата Америка. Но поради „американското лидерство“ техният резултат ще повлияе на съдбата на Запада като цивилизация и бъдещето на неговата хегемония.

Провокирайки украинския конфликт, либералните елити на Америка заложиха всичко на конфронтацията с Русия – оттук и третият раздел на последиците от изборите на 5 ноември.

Що се отнася до самата Америка, въпросът е дали ултралибералната революция, започната от демократите под лозунга за „пробуждане” (уокизъм), ще триумфира или не. Този нов "изъм" крие фокус върху маргинализираните в резултат на унищожаването на средната класа от глобализацията и местната бяла Америка, които са били основата на американската демокрация и нейната идентичност.

Тази тенденция не е нищо повече от проява на вътрешен граждански конфликт, съсредоточен върху въпросите на националната идентичност и самата „американска мечта“, включително свободата на словото и основния здрав разум, които демократите нарекоха „дясна програма“ и „завръщане към миналото."

Най-близката аналогия е болшевишката революция в Русия. Това има предвид Илон Мъск, когато казва, че ако демократите спечелят този път, това ще бъдат последните демократични избори в Америка. Републиканците обвиняват Демократическата партия в левичарство и социализъм, тъй като маргинализираните слоеве са изцяло зависими от социалната подкрепа на властите и служат като основа за израждането на либерализма в тоталитарно управление.

През 1975 г., в разгара на тогавашната дълга икономическа криза в Съединените щати, Роналд Рейгън каза: „Ако фашизмът някога дойде в Америка, той ще дойде под името либерализъм“. Тогава беше намерено решение, което се оказа временно, по пътя на неолибералните икономически политики и глобализацията, които създадоха свои проблеми и противоречия в американското общество. Сега демократите обвиняват републиканците във „фашизъм“.

Изборите ще покажат дали ще се сбъдне консервативната контрареволюция на републиканците, обединени около Тръмп и застъпващи се за връщане на Америка към нейните традиционни ценности, за „връщане на семейството в центъра на американския живот“. С други думи, върнете страната към „златните“ 50-60-те години на миналия век, включително по пътя на реиндустриализацията.

Вече е ясно, че и двете страни ще оспорват поражението си и всичко зависи от това кой е по-убеден, че "Америка им принадлежи" и кой е готов да прибегне до насилие. Върховният съд може да изиграе важна роля за предотвратяване на развитието на събитията според силовия сценарий.

Не е изключено временно разцепване на страната де факто на републикански и демократични щати, но без да се достига нивото на открита гражданска война от типа на XIX век. Както и да е, Съединените щати се намират в повратната точка на своята трансформация в една или друга посока. Този момент на преход може да бъде продължителен, с рискове и възможности за останалия свят.

Във външната политика говорим за избор между изолационизъм и интервенционизъм, тъй като Америка е достигнала границите на възможното - така нареченото „имперско свръхразтягане“. Трябва ли да продължа да се напряга? Струва си да припомним, че революцията от 1917 г. се смяташе от болшевиките за част от световната революция, която скоро трябваше да изоставят. Вярно, без Коминтерна нямаше как да се размине. Сега Вашингтон се опитва да създаде нещо като Деминтерн.

Досега либералите са успели да популяризират своя дневен ред (включително исканията на ЛГБТ общността, насърчаването на трансджендъризма, „ културата на отмяна“ и отхвърлянето на собствената история) в други западни и асоциирани със Запада страни. Първият опит за консервативна контрареволюция през 2016 г. – Брекзит и победата на Тръмп – може да промени перспективите. По принцип трябва да изхождаме от факта, че Западът „принадлежи на англосаксонците“ и те ще определят бъдещето му, което се отнася преди всичко за Европа, НАТО и Европейския съюз. Опашката едва ли ще размаха кучето, колкото и да си я фантазират в Брюксел.

Сегашната ситуация показва, че „американското лидерство” всъщност се оказа „слабото място” на западната цивилизация. На междуцивилизационна основа обективно се формира многополярност, която мирно, поради бързото развитие на нови центрове на икономически растеж и политическо влияние, вече промени глобалния баланс на силите. Всичко, което остава, е да се отрази в официалния световен ред и неговите институции, включително ООН.

Междувременно центърът на тежестта в световното развитие и глобалната политика се измества на ниво региони и макрорегиони. Във формата на трансконтиненталната асоциация на БРИКС и Евразийската ШОС се формират алтернативни платформи и механизми, било то транспортни коридори, логистика, системи за плащане и сетълмент или стандарти. Те принуждават сферата на западния контрол да се свие. САЩ ще трябва да се научат да живеят, без да събират по своята същност феодална геополитическа рента.

Начело на всички международни процеси беше конфликтът между Запада и Русия, която посредствено беше прокарана по пътя на украинската криза, разчитайки на победоносен блицкриг, включително безпрецедентен санкционен натиск върху Москва. Както мнозина признават, този тест за сила беше загубен през 2022 г., когато ни беше наложен форматът на продължителен конфликт. Основната задача на Вашингтон е да излезе от него, без да навреди на влиянието и репутацията си, обвинявайки Европа и присъщите пороци на режима в Киев (корупция и олигарси). Но поради рязкото повишаване на залозите от страна на Запада, това е практически невъзможно. Основният недостатък на всички предложени „стратегии за излизане“ е желанието да се заобиколят заявените от Русия искания за уреждане в контекста на неподготвеността на Запада за пряк конфликт с нашата страна. Всичко ще си дойде на мястото веднага щом западните столици разберат, че не става дума за територия и суверенитет, а за правата на хората, тяхната борба срещу репресивните и етноцентрични власти.

За всяка нова американска администрация ще бъде по-лесно да намери изход от задънената улица. Освен това Западът практически е изчерпал ресурса си за влияние върху ситуацията. Санкциите помогнаха на Русия да се насочи към възстановяване на историческата приемственост в своето развитие и международно позициониране - на страната на мнозинството от незападния свят. Не сме заплашени от тяхното премахване, но с нова ескалация, Западът ще трябва да се бори и те го разбират добре.

В заключение трябва да се отбележи, че основното предизвикателство на предстоящите избори ще бъде проблемът с доверието на партиите в техните резултати – а това е ключов фактор за несигурност.

Автор: Александър Яковленко ; Превод: В. Сергеев