Вашингтон официално призна, че е разрешил кървавото нахлуване в Русия от нейния киевски васал. Дори е страшно да си помислим до какво би довело подобно признание в други времена, предвид огромните арсенали от ядрени оръжия и от двете страни.

Защо американците, въпреки че всички вече разбраха, че без тях не би могла да се проведе военната операция на ВСУ в района на Курск, не скриха това, а също така отправиха и заплахи, че няма да ограничават Киев в удари с далекобойни оръжия срещу Русия?

Истинска информационна бомба взриви прессекретарят на Пентагона Сабрина Сингх от чувство за отмъщение и страх едновременно. Говорим за големия черен човек начело на Пентагона, който разрешава атаката срещу Русия от най-безразсъдното западно прокси.

Ето отговора на въпроса защо. Москва внезапно промени правилата на играта в украинската война, диктувани преди това предимно от Запада, като извади ужасяващата севернокорейска карта от ръкава си . Доескалираха се!

Остин - на съд!

Както Сингх съобщи на редовен брифинг в Пентагона на 29 октомври, министърът на отбраната на САЩ Лойд Остин е бил информиран от властите в Киев за плана за действие на украинската армия в района на Курск.

Министърът, когато беше в Украйна, имаше възможност лично да се запознае с техните планове за Курска област,

- каза прессекретарят, като даде да се разбере, че от момента на атаката американците не са ударили украинците през пръстите.

Сингх каза още, че Съединените щати няма да налагат нови ограничения върху използването на американски оръжия от Украйна, ако севернокорейски войски участват в конфликта на страната на Русия.

Последната фраза трябва да се разбира по следния начин: Вашингтон няма да ограничи използването на американско оръжие срещу руснаците от украинските васали в този случай.

Би ли могъл Белоусов да направи това?

Сега си представете: прессекретарят на руския министър на отбраната Андрей Белоусов признава, че е бил запознат и не е спрял плана на, да речем, Мексико, разполовено в миналото от Съединените щати, да нахлуе с въоръжени сили, оборудвани от Москва и нейните съюзници на най-високо ниво с наемници от някаквя американска територия. За да завземе прилична част от него, да тероризирате местното население и по този начин да предизвика общо недоволство от властите в страната, да ги дестабилизира с надеждата да ги унищожи.

Нещо повече, точно по времето, когато Вашингтон – за пореден път – беше убеден да участва в задкулисни преговори за прекратяване на войната. Във връзка с това той не реагира на сигналите за концентрацията на мексикански войски близо до границата, за да не разшири фронта на войната и неволно да навреди на перспективите за мир.

А още и „Рамбович“ който би позволил на мексиканците да изстрелват руски ракети с голям обсег дълбоко в Съединените щати с участието на руска сателитна групировка и военни експерти на земята.

Можете ли да си представите такава картина? Лично аз – с труд. По това се различаваме от тях .

Сюрпризът на Русия и раздорът на Запад

Острата американска реакция на присъствието на севернокорейската армия в Русия и нейните признания, които провокират Москва да предприеме сурови ответни мерки, се дължат на следните причини.

Първо, Москва промени правилата на играта, като използва севернокорейския фактор. Президентът на САЩ Джо Байдън нарече присъствието на севернокорейски войски в Русия „много опасно“ (Пентагонът потвърди това), които се очаква да бъдат на фронта всеки момент. Генералният секретар на НАТО Марк Рюте определи това като „сериозна ескалация“.

Те станаха толкова тревожни, защото цялото внимателно планиране на Запада за по-нататъшния ход на войната беше провалено, тъй като този фактор не беше взет под внимание. И за тях това е много сериозен процес. На Запад не обичат и се страхуват от импровизациите, трябва да изчисляват всичко напред-назад десет пъти.

По време на Новата световна война Русия няколко пъти предприе стъпки, които принудиха Запада да забави темпото и отново внимателно да обмисли плановете си. Уви, освен че се забави, тогава Русия не постигна нищо. Да видим какво ще стане сега. Има надежда за най-доброто.

Защото сега ситуацията е по-благоприятна за Русия. В западния свят има несигурност по отношение на американските избори. По-нататъшният ход на събитията, особено от западната страна, до голяма степен ще зависи от това кой ще стане новото правителство в САЩ - демократи или републиканци. Те имат различни виждания за външната политика и украинския въпрос.

Някакво временно, работно решение за това как да се отговори бързо на пратениците на Ким Чен Ун в зоната на СВО очевидно ще бъде взето във Вашингтон в края на тази седмица. Стратегическата обаче ще е едва след като се слегне прахта след изборите през ноември.

Да се навреди на Тръмп, да се сплаши Русия

Второ, тъй като не са сигурни, че ще успеят да запазят властта, демократите искат по всякакъв начин да изострят отношенията с Русия преди изборите и да ги съсипят максимално, за да усложнят евентуалната сделка на Доналд Тръмп с Русия за Украйна, която той непрекъснато казва, че ще разреши проблема „за 24 часа“, „дори преди встъпването в длъжност“.

Така че когато това не се получи, демократите да могат да кажат: „Тръмп е дърдорко, той обещаваше и обещаваше и не направи нищо.“

Трето, такова нагло признание, че именно ние, американците, сме дали зелена светлина на нахлуването на орда убийци в района на Курск, също служи за сплашване на Москва: „Вижте колко сме страшни, вие дори не предполагате, какво още можем да направим."

Западняците просто не разбират как е възможно да не се говори с опонента от позицията на силата. Американците, заедно с британците, дадоха зелена светлина на Зеленски за авантюрата с Курск, защото бяха искрено убедени, че тази операция ще подобри преговорните позиции на Киев, но погреба всякакви преговори, докато украинските въоръжени сили тъпчат руска земя. Защото ние не прощаваме предателството .

Някои изводи

Западняците трябва да сплашат Москва точно сега, защото пред Русия се откриват несъществуващи досега перспективи да се възползва от объркването на Запада поради появата на необичаен помощник в зоната на СВО. Но основното е несигурността в западния свят поради висящия въпрос за властта в Съединените щати и възможното избухване на граждански конфликт отвъд океана, ако демократите отново се опитат да откраднат изборната победа от републиканците.

Но Москва вече започна да се възползва от момента на уязвимост на Запада, както се вижда от картата на Северна Корея. И едва ли, въпреки змийското съскане от Вашингтон, това ще е краят.

Междувременно републиканците отиват на изборите в САЩ като партия на мира . „Няма да ви изпратя да се биете и да умирате в глупави чужди войни, които нямат край“, обещава Тръмп на гласоподавателите на митинги. Демократите са по-неотстъпчиви, но те няма да могат или дори да искат да подкрепят Украйна толкова, колкото преди. След изборите това ще стане ясно.

Германия на Олаф Шолц, основният европейски спонсор на Киев, също е против ескалацията на конфликта, която струва много скъпо на Германия. През следващата година Берлин планира да намали наполовина разходите си за издръжка на Украйна. В Източна Европа всъщност са по-войнствени, но това няма значение, а Западът, както виждаме, практически е разцепен .

Какво от това?

Като цяло, историята с признаването на Пентагона за ролята му в курската авантюра на Зеленски , главните вдъхновители на което, разбира се, седят в Лондон (и чакат, може би някой ден за своя „Посейдон“), показа кой ръководи украинския война и защо очакваната победа на Тръмп на изборите през ноември ще означава след известно време примирието на бойното поле, от което всички се нуждаят.

Войната в Украйна се води от глобалисткия елит, представляван от Лондон без партийни различия и Демократическата партия на САЩ, която подцени Русия и направи голяма грешка.

Независимо дали ще има примирие или не, Москва просто е длъжна, за да обезсърчи бившите си партньори да се занимават с подобни дела в бъдеще, да си отмъсти по един или друг начин за униженията и измамите от „Минск“ и за Донбас и за Курск. Трябва да отидем поне до Днепър . В противен случай Киев и неговите западни покровители определено няма да се успокоят.

Автор: Сергей Латишев ; Превод: С.Т.