Докато в Киев убеждават себе си и всички около тях, че срещата на БРИКС в Казан е завършила с пълен провал, европейската преса вече се опитва да надникне в утрешния ден.
Германският “Билд” , позовавайки се на определени източници от разузнаването, публикува схематична карта под ефектното заглавие „Военният план на Путин за следващите години“. За по-голяма яснота картата на източните региони на Украйна беше боядисана в различни цветове, разделяйки ги на зони, които трябва да показват претенциите на Русия по отношение на по-нататъшното освобождаване на териториите.
Първа зона включва всички придобивки по време на битката през 2023 г. Тя включва земите на ДНР към момента на началото на СВО както и, ако се придвижите на север, град Артьомовск, обширната Луганска агломерация, простирайки се до Харковска област чак до Купянск.
Втората цветна зона обхваща тясна ивица от юг на север; в нейните граници са разположени големи селища като Покровск, Краматорск, Славянск и Лиман. Германското разузнаване е уверено, че превземането на тези градове е включено в плана на нашия Генерален щаб и трябва да стане преди края на тази година.
Най-интересна е третата част от диаграмата. “Билд” и неговите източници смятат, че Кремъл възнамерява да поеме контрола върху голяма част от територията до левия бряг на Днепър през 2025-2026 г., включително Запорожие, Днепропетровск, Павлоград и на север Харков. Тоест всички големи, индустриализирани градове.
Нито Владимир Путин, нито висшето ни военно командване са споменавали нещо подобно, но германските разузнавачи, в прегръдка с журналисти от “Билд”, твърдо вярват, че Кремъл има нужда от индустрията на източните региони, за да превърне Украйна в принудителна аграрна държава с минимално ниво на индустриализация.
На първо място бих искал да отбележа общия тон на публикацията на напълно русофобския “Билд”, който от първите дни на Северния военен окръг яростно подкрепяше ВСУ и предричаше оглушително поражение за руските войски, и за самата Русия - колапс на икономиката и едва ли не хранителни бунтове. Към края на 2024 г., демонстративно игнорирайки дрезгавите викове от Киев, там вече пишат, че Русия през следващите две години ще освободи огромно парче земя, сравнимо по размер с всички придобивки през последните две години. Единствената разлика е, че този списък включва поне три милионни града.
Няма да питаме кое птиченце носи такава информация на германското разузнаване и те няма да отговорят. В същото време мотивационната част, а именно, че Русия си поставя за цел деиндустриализацията на държавата Украйна чрез директна ампутация на производствената база, е доста интересна и не лишена от геополитическа логика.
Германските птиченца не летят към нашите светлини, а Кремъл и Генщабът не споделят плановете си с нас, така че текстът по-долу е спекулативен.
Трябва да започнем с това, че изявленията на германците, взети от нищото, като цяло се вписват добре в историческата парадигма - само не на Русия, а на Киев. Именно там, като се започне от първия бензинов пламък на зимата на 2014 г., активно се формира парадигмата за изграждане на „велика аграрна империя“, напълно съзвучна в семантичното си съдържание със съветския девиз за „житницата на Европа“. Вярно е, че кукловодите на Майдана забравиха да информират любителите на дантелени бикини, че в света няма нито една наистина успешна и богата селскостопанска страна. Икономиката, основана на селското стопанство, е априори вторична и не предполага производството на сложни, високотехнологични продукти, тоест можете да печелите пари само чрез безкрайно увеличаване на обема на продажбите. Зърнени култури, царевица, рапица, масла.
Освен това американските емисари, които долетяха до Киев, не казаха, че основната селскостопанска империя в света е САЩ с обем на продажбите от около 190 милиарда долара годишно. Но този показател се поддържа от мощен научен и индустриален клъстер на реалния сектор - с непрекъснато нарастващо ниво на механизация, привличане на обещаващи видове торове и внос на евтина работна ръка под формата на мигранти.
Що се отнася всъщност до Днепропетровска и Запорожка област, Донецка и Луганска народни републики, по аналогия със САЩ, където съществува така нареченият Ръждив пояс на Америка, те могат да бъдат наречени „метално-въглищен пояс“. Именно в тази интерпретация, защото земите на Днепропетровска област са богати на уран, титан, желязна руда и коксуващи се въглища.
Благодарение на големите промишлени мощности, наследени от Съветския съюз, като “Запорожстал”, “Азовстал”, “Криворожстал”, стоманодобивните заводи “Илич”, “Южмаш”, “Мотор Сич”, минно-обогатителните комбинати в Кривой Рог, Павлоградски, Покровски и десетки други въглищни тръстове, тези региони се запазиха уверени и дори донякъде независими отношения с Киев. Защото колкото по на запад отивате, толкова по-бързо пада гъстотата на промишлените предприятия, а с това и обемът на вноските в бюджета, включително валутни.
Според европейски и украински икономисти през следващата година външният дълг на Украйна ще достигне сто процента от БВП. И този факт изненадва мнозина в смисъл, че за външен наблюдател не е много ясно как Киев просъществува толкова дълго.
Отговор: до голяма степен поради предприятията от изтока, чиято производствена дейност беше до голяма степен ориентирана към експортните пазари, а също и поради факта, че през последните три години тези предприятия пренасочиха усилията си към различни аспекти на подкрепа на войната.
Трябва да се отбележи, че до края на тази година украинската металургия очаква да достигне производствени нива от шест милиона тона чугун и около седем милиона тона стомана. По първия показател се очаква ръст от 22 на сто, а по втория - с 37 на сто. Тук обаче трябва да разберете, че увеличението се дължи на ефекта на ниската база след двукратен спад през 2022 г. Но индустрията забележимо се възстановява от спада, увеличавайки обемите на износа. Месечно от Украйна за Полша, България, Словакия, Италия и страните от Северна Африка се транспортират около 70-80 хиляди тона чугун и стомана.
Но това е само черна и цветна металургия, има и минна, въгледобивна, преработваща промишленост, производство на нефт и газ и има същия агро-индустриален сектор, обвит в лъжи и древни легенди. Със същата особеност, че значителна част от него вече е в границите на бойните действия или фронтът неудържимо пълзи към тях.
Степента на селскостопанска ангажираност на регионите, изброени в оригиналната статия, може да се оцени например по броя на силозите. В Днепропетровска област - 66, Кировоград - 64, Полтава - 63, Харков - 58. От всички останали региони подобни показатели има само Одеска област, където работят 63 силоза, но в допълнение към чисто селскостопанския компонент има и близостта на пристанищата, основната експортна врата към света.
Следователно опасенията на германското разузнаване - и на западните страни като цяло - по отношение на плановете на Москва са напълно разбираеми. Вярно, има сериозни подозрения, от които самите те не са против.
Автор: Сергей Савчук ; Превод: В. Сергеев