В Русия се проведе радикална ревизия на политиката към клоновете на чуждестранни банки. Защо навремето бяха категорично забранени, как западните санкции промениха ситуацията в банковия сектор и как новият закон ще помогне на Русия и нейните партньори от страните от Глобалния Юг да скрият взаимните разплащания от финансовото разузнаване на Министерството на финансите на САЩ ?

В Русия ще се появят клонове на чуждестранни банки, за да се осигури търговията с азиатските страни. За това говори ръководителят на комисията по финансовия пазар на Държавната дума Анатолий Аксаков, като уточни, че става дума за институции от Виетнам и Китай. „Имаше много сериозно искане от Китай. Няколко кредитни институции не са първият ешелон, не са най-големите, но проявяват интерес към Русия и искат да отворят клон тук, ако възникне възможност“, обясни Аксаков.

Тази възможност се появи след влизането в сила на 1 септември 2024 г. на закона, който позволява откриването на клонове на чуждестранни банки в Русия. Документът не определя кои институции от кои държави могат да правят това. Но в условията на санкции, наложени от Запада, кредитни организации от недружелюбни страни не могат да работят в Русия под никаква форма.

Забраната за откриване на клонове на чуждестранни банки беше въведена със закон през 2013 г., след присъединяването на Русия към СТО. Това трябваше да попречи на чуждестранните банки да завладеят твърде голям дял от руския пазар, което се смяташе за заплаха за суверенитета. Страховете от подобно развитие бяха свързани с възможността за дъмпинг от страна на големи чуждестранни банкови конгломерати. Те разполагаха с огромни собствени ресурси и имаха достъп до евтини заемни средства на западните финансови пазари.

Следователно, преди появата на този закон в Русия, беше възможно да се откриват само дъщерни чуждестранни банки, от които имахме доста (към 2024 г. имаше 41 от тях). Тъй като са регистрирани в Русия, клоновете на чуждестранни банки са подчинени на руските закони, както и на контрола на Централната банка на Руската федерация. Така може да се неутрализира заплахата руските банки да завладеят прекалено голям пазарен дял.

Но след като през 2022 г. Западът обяви антируските санкции, ситуацията се промени радикално. Дъщерните дружества на чуждестранни банки в Русия са подложени на силен натиск.

Две групи чужди банки в Русия – „наши“ и ненаши

Чуждестранните дъщерни банки, останали в Русия, могат да бъдат разделени на две групи. Първите са дъщерните дружества на банки от недружелюбни страни. За тях проблемът е, че техните организации-майки, поради санкции, не само не могат да работят в Русия, но дори взаимодействието с техните „дъщерни дружества“ (които де юре са руски банки) се превръща в проблем за тях. От тях се изисква напълно да се отърват от бизнеса в Русия.

Но, например, руското дъщерно дружество на „Райфайзен банк“ носи на своята банкова група повече от една трета от всички приходи. Освен това ръководството на групата не може да продаде този печеливш бизнес, както Брюксел изисква от него: необходимо е не само да се отърват от „токсичния“ (но толкова печеливш) актив, но и да не го продават пряко или косвено на никого под санкционира юридически и физически лица, поради което няколко варианта за сделка вече отпаднаха.

Втората група са „дъщерните дружества“ на банки от съседни страни, обслужващи нарастващия търговски и инвестиционен оборот на Русия със страните от Глобалния Юг. Това са IBA-Moscow (Азербайджан), Asia-Invest Bank (Узбекистан), Indobank (Индия), World Business Bank (Иран), Ziraat Bank, Denizbank, Ishbank (Турция), Bank of China, ICBC Bank, China Construction и China Agro банка (Китай).

Проблемът е, че юридически това са руски банки и техните взаимни разчети са обект на специално внимание от финансовото разузнаване на САЩ и международните рейтингови агенции, които го подпомагат. Последните редовно получават достъп до своите банкови записи при поредното подновяване на международен кредитен рейтинг или листване на акции на банката-майка или холдинговата компания.

Поради това тези банки започват да се притесняват да работят с някои руски контрагенти. И със собствените си хора, попаднали под вторични санкции също. И това вече е пряка заплаха за руските системи за разплащане с чуждестранни доставчици. Което отново е заплаха за руския суверенитет.

Достъп до руския пазар – но с редица ограничения

Следователно разрешението за работа на клонове на чуждестранни банки в Русия е насочено към решаване на проблема с плащанията, а не към свободен достъп до вътрешния пазар на чуждестранни банки.

Първо, чуждестранна банка може да отвори само един клон в Русия. В този случай е необходимо да се постави гаранционен депозит в Централната банка в размер на 1 милиард рубли, който е равен на минималния уставен капитал на институцията, която се открива. Освен това трябва да се подадат документи за собственост или дългосрочен наем на сградата, в която ще се намира клонът, както и да създадете уебсайт на клон на руски език, регистриран в зоната на домейн „.ру“.

Второ, условието за регистриране на клон е наличието на споразумение между Банката на Русия и упълномощения надзорен орган на съответната чужда държава, на чиято територия действително се намира чуждестранната банка, за обмен на информация във формата приети в международната практика. Това на практика прекъсва възможността банки от недружелюбни страни да откриват свои клонове.

Клонове на чуждестранни банки ще предоставят банкови услуги само на юридически лица - дружества и фирми. За физически лица те могат да извършват само парични преводи без откриване на банкови сметки, включително електронни средства, както и обмяна на валута. С други думи, клоновете на чуждестранни банки трябва да помагат на чуждестранните работници да прехвърлят пари, спечелени в Русия, в родината си и да осигуряват трансгранични плащания за юридически лица. При това както за износители-вносители, така и за банки кореспонденти.

Отказ  от долара

Откриването на клонове на чуждестранни банки в Русия е само една от възможните схеми за организиране на взаимни разплащания, заобикаляйки доларовата система и санкциите, наложени от Запада. Най-ефективният начин за изравняване на санкциите би било въвеждането на обща валута на БРИКС или поне създаването на обща платежна система за плащания в национални валути, независимо от системата СУИФТ. Но както каза руският президент Владимир Путин преди началото на срещата на БРИКС, в момента този въпрос не се разглежда, не е узрял. „В момента проучваме възможността за разширяване на използването на национални валути и създаване на инструменти, които да направят такава работа безопасна“, обясни държавният глава.

Междувременно ВЕБ подписа споразумения с партньори от Китай и Южна Африка за откриване на кредитни линии в национални валути. „Ние и нашите партньори се договорихме за актуализирано рамково споразумение за сътрудничество и заедно с Китай и Южна Африка подписахме споразумения за кредитни линии в национални валути. Очакваме Бразилия и Индия да се присъединят към този документ“, каза Игор Шувалов, ръководител на държавната корпорация ВЕБ. .

Работата на създадения през 2010 г. Механизъм за междубанково сътрудничество (ММС) на страните от БРИКС ще се разшири. В допълнение към Бразилската банка за икономическо и социално развитие, държавната корпорация ВБ, индийската „Ексимбанк“, Държавната банка за развитие на Китай и Банката за развитие на Южна Африка, скоро ще да се присъедини иранска банка. Проблемите с трансграничните плащания се решават днес чрез ММС и по-голямата част от работата по стартирането на платежната система БРИКС ще се извърши чрез нея.

Но времето не чака. И докато цялата тази работа е в ход, ще бъде възможно да се улеснят взаимните разплащания с помощта на руски клонове на чуждестранни банки.

Рано е да се прецени колко неуязвима ще бъде подобна схема. Като използваме примера на Китай, можем да предположим, че най-вероятно освен провинциалните банки, които отварят клонове в Русия, в това ще участват и други, които няма да имат бизнес с Русия - и големите китайски банки, страхувайки се от американски санкции, ще вече работи с тях. В този случай финансовото разузнаване на Министерството на финансите на САЩ ще бъде безсилно. Съединените щати едва ли ще посмеят да наложат санкции срещу голям брой малки китайски банки без ясни доказателства.

Нещо подобно вероятно вече работи и помага за улесняване на трансграничните плащания. Търговията с Китай не намалява, въпреки многобройните съобщения за спиране на плащания от редица китайски банки. Просто най-мащабните транзакции се обслужват от цяла система от различни банки, които помагат да се направят транзакциите с руски партньори по-малко забележими.

Основно средните (и дори големите) предприятия пострадаха от финансови санкции, които започнаха да работят самостоятелно с китайски партньори. Схемата с клонове е предназначена да облекчи проблемите на такива компании, тъй като по-нататъшното увеличаване на търговския оборот ще се случи на базата на задълбочаване на сътрудничеството между руски и китайски предприятия. Но такова сътрудничество често е по-ефективно, когато е създадено отдолу, което означава, че трябва да се основава на работеща инфраструктура. Такава инфраструктура ще станат клонове на някои чуждестранни банки в Русия.

Превод: В. Сергеев