Руската държавна Дума ратифицира договор за „всеобхватно стратегическо партньорство“ със Северна Корея. Документът включва клауза за взаимна военна помощ в случай на нападение срещу една от страните, а Wall Street Journal пише, че в договора има и тайна клауза за изпращане на севернокорейски военни във войната с Украйна.

В сряда, 23 октомври, министърът на отбраната на САЩ Лойд Остин заяви, че Пентагонът разполага с доказателства за изпращане на севернокорейски военни в Русия. Южнокорейското разузнаване съобщава, че КНДР вече е предоставила на Москва 3 хил. военнослужещи, а общо ще бъдат 10 хиляди. По-рано украинският президент Володимир Зеленски говори за две бригади от по 6 хил. души.

Ако тези данни се потвърдят и КНДР наистина е изпратила хиляди свои военни в помощ на руската армия, тази кампания ще бъде първият случай на толкова масирано участие на севернокорейски военнослужещи във война извън Корея.

Въпреки това севернокорейската армия и преди е помагала на приятелски държави във войните им, макар и не в такива количества. Те са участвали в конфликти по целия свят - от Югоизточна Азия до Близкия изток и Африка. Как армията на КНДР натрупа боен опит в чужди войни, разказва BBC.

Войната във Виетнам

За първи път КНДР се намесва пряко във война извън територията на страната през 60-те години на миналия век. Войната във Виетнам прилича на Корейската война: комунистическият Север срещу проамериканския Юг. Северна Корея печели своята война и е готова да помогне на Виетнам да се бори с американците.

През октомври 1966 г. управляващата Корейска трудова партия решава да предостави военна помощ на Виетнам. В началото на 1967 г. КНДР започва да доставя оръжия на Ханой, като изпраща на Виетнам оръжия, боеприпаси и до 2 млн. комплекта униформи.

Освен това, за да защити Ханой, Виетнам получава изтребители от Северна Корея за подсилване на 921-ви и 923-ти въздушни полкове, които се състоят от съветски МиГ-17 и МиГ-21. По онова време се знае само, че бойните самолети са предоставени от „някаква държава“.

Едва през 1996 г. Пентагонът установява, че изтребителите са доставени от Пхенян, а самият Виетнам официално признава това по-късно, през 2001 г. Освен това до 200 севернокорейски пилоти се сражават на страната на виетнамските комунисти по време на войната.

Близкия изток

Ким Ир Сен, основателят и дългогодишен лидер на КНДР, нарича Израел „имперски сателит“ и подкрепя враговете на еврейската държава от 60-те години на миналия век. Пхенян официално си сътрудничи с Египет и Сирия, а неофициално - с Организацията за освобождение на Палестина и други радикални групировки, като организира лагери за обучение на бойци.

Но едва през 1973 г. севернокорейската армия се включва пряко в арабско-израелския конфликт.

На 18 юли 1972 г. египетският президент Ануар Садат нарежда извеждането на целия съветски военен персонал от страната и прехвърлянето на базите им на държавата. По това време Съветският съюз провежда политика на „разведряване“ и внимателно избягва преки или косвени конфликти със Съединените щати. Садат е недоволен от ограниченията за използване на оръжия, за които настоява Москва. В резултат на това Египет остава без военни съветници, пилоти и техници от СССР, а военновъздушните сили на страната се състоят основно от съветски МиГ-21.

През юни 1973 г. Садат кани военни съветници от КНДР в Египет. Според президента и командир на военновъздушните сили (и бъдещ президент) Хосни Мубарак Северна Корея може да се справи най-добре с получените от СССР системи за противовъздушна отбрана и изтребители МиГ-21, пише Джей Соломон, специалист по Близкия изток и бивш ръководител на международния отдел на „Уолстрийт джърнъл“.

Пхенян изпраща общо 1500 специалисти в Египет, за да поддържат съветските ракетни системи земя-въздух. Освен това непосредствено преди войната с Израел КНДР предостави на египетските военновъздушни сили 20 опитни пилоти. Както пише по-късно в доклада си командирът на израелските ВВС Бинямин Пелед, по време на боевете поне два вражески изтребителя са били управлявани от севернокорейски пилоти.

Малко след войната през 1973 г. израелското разузнаване прихваща разговори между пилоти от сирийските военновъздушни сили. По искане на Израел експерти на Пентагона установяват, че това отново са били пилоти от КНДР.

Иранско-иракска война

След Ислямската революция в Иран през 1979 г. Ким Ир Сен се опитва да подобри отношенията си с новото ръководство на републиката. САЩ налагат санкции на Иран, а след като през 1980 г. иракските войски нахлуват в страната, засилват допълнително оръжейното ембарго.

Пхенян, заобикаляйки санкциите, започва да доставя оръжие на Иран и заедно с ракетните системи в ислямската република пристига и севернокорейски военен персонал - около 100 души. Интензивното военно сътрудничество между двете страни продължава и след края на ирано-иракския конфликт до началото на 90-те години, когато в КНДР избухва икономическа криза.

Африка

В разгара на Студената война КНДР разполагаше с достатъчно ресурси, за да участва и в африканската политика. Севернокорейски военни съветници помагат на Фронта Полисарио, сепаратистите от Западна Сахара; те обучават бунтовници в Ангола и Намибия.

През 70-те години на ХХ век Пхенян развива отношения с двама африкански диктатори: президента на Екваториална Гвинея Франсиско Нгуема и лидера на Уганда Иди Амин. Нгуема не криеше възхищението си от Ким Чен Ир, севернокорейски инструктори бяха част от охраната му, а корейски оръжия бяха доставяни през Екваториална Гвинея на бунтовници в Югозападна Африка. А след свалянето на диктатора семейството му избяга в КНДР.

Близките отношения на Северна Корея с Уганда не престават и след падането на режима на Иди Амин. С помощта на КНДР в африканската страна е построен военен завод. Сътрудничеството продължава десетилетия наред въпреки международните санкции срещу КНДР. Например през 2007 г. Уганда и Северна Корея подписват договор за обучение на пилоти и техници за армията на Уганда.

През 2016 г. Съветът за сигурност на ООН прие Резолюция 2770, с която директно забрани ангажирането на „инструктори, съветници или други длъжностни лица от КНДР за обучение на полицейски, паравоенни и военни служители“. Но едва две години след това Уганда отстъпи пред международния натиск, прекрати военното сътрудничество с Пхенян и отказа визи на 14 пилоти инструктори от КНДР.