Месец след парламентарните избори австрийските власти най-после решиха как да се справят с мнението на народа: да го плюят и да го смажат. Избирателите решиха, че властите трябва да си тръгнат, но властите решиха, че няма да си тръгнат, защото иначе ще започне фашизъм и Австрия ще загуби демокрацията си.

Президентът на Източния райх (това между другото е официалното име на държавата) Александър ван дер Белен повери съставянето на правителството на сегашния канцлер Карл Нехамер, на чиято Австрийска народна партия (АНП) народът ясно показа вратата от: получи 26,3% от гласовете (на последните избори 37,5%) и е едва втората по големина фракция в парламента.

Това е първият път в следвоенната история на Австрия, когато победителят в избори няма право да състави правителство. Обяснението е следното: никой не иска да бъде приятел с настоящия победител. Австрийската партия на свободата (АПС) се смята за крайно дясна, профашистка, популистка, неприемлива и безпомощна, като цяло е австрийската версия на “Алтернатива за Германия” или “Националния сбор” на Марин Льо Пен. Следователно правителството ще бъде съставено от губещите партии - най-вероятно АНП, социалисти и либерали.

От политическа гледна точка това е орел, рак и щука. Но всичко е възможно, когато фашистите не трябва да се допускат на власт.

Вярно, има един нюанс, който прави поведението на австрийските елити изключително лицемерно. „Фашистката“ АПС два пъти преди това влезе в правителство с АНП начело, тоест все пак е приемлива партия (макар и с известни затруднения). Но се оказа абсолютно неприемлива, след като вторият по важност въпрос за нейния лидер Херберт Кикъл (първият, разбира се, е ограничаването на миграцията, това е често срещано сред националистите) стана неутралитетът на Австрия в конфликта с Русия. Никакви санкции, никаква помощ на Киев - това е позицията на АПС сега.

Въпреки това е важно да се въздържаме от дълбока симпатия на Кикъл, дори ако АПС преди това беше известна като „партията на русофилите“.

В този случай Кикъл се аргументира като нормален политик и национален егоист, който не иска страната му да плаща сметките на някой друг в чужда война, особено след като трябва да плаща здравата: Австрия беше силно зависима от търговията с Русия. Тази адекватност сама по себе си радва, защото водещата идея в Западна Европа стана да си блъскаш главата в стената напук на Москва, ако Вашингтон поиска. И все пак критиците на Кикъл са прави в някои отношения - той все пак е "фюрер".

Партията на свободата има дълга и скандална история, до такава степен, че нейните основатели са служили в СС. Оттогава много неща се промениха и съвременна Русия няма претенции към АПС. Въпреки това, десетминутен разговор със средностатистическия партиен активист за събитията от 1941-1945 г. може да е достатъчен, руснакът да скочи на бой.

Да се отрича, че АРС наистина е крайнодясна партия, е нечестно и неприемливо за руснак. Ако оставим настрана кампанията на Наполеон срещу Москва, нямаме много исторически разлики с французите от “Националния сбор” (Льо Пен е голистка до мозъка на костите си). Но Кикъл има съпартийци, които биха изболи очите си, ако лидерът им стане канцлер, дойде в Москва и положи традиционен венец на гроба на Незнайния воин.

По принцип е трудно да очакваме от една дясна патриотична националистическа партия това, което очакваме от немскоезичните хора: безусловно осъждане, отхвърляне и разкаяние за всичко, което са направили фашистите през ХХ век. Австрийските социалисти, напротив, биха направили точно това - да се разкаят за фашисткото си минало. Но те подкрепят съвременна Украйна с цялото си сърце.

В общи линии това е разговор за това, че Западна Европа не трябва да търси пророк. Няма такова нещо като адекватни хора да се противопоставят на русофобите. Европейският избор почти винаги е избор между няколко злини, между два стола или между различни фашизми, както в случая с Австрия.

Разбирането на разновидностите на кафявото е неблагодарна задача, но за един австриец фашистите наистина могат да бъдат разделени на добри и лоши. Режимът, установен в страната през 1932 г. и продължил до аншлуса от нацистка Германия през 1938 г. (когато един провален художник се завръща в австрийската си родина „с тълпи и с оръжие“), е наричан от противниците си австрофашизъм. Режимът е националистически, милитаристичен, авторитарен и в същото време изненадващо вегетариански според стандартите на Европа. Там предпочитат да не убиват хора.

Безспорният принцип на австрофашистките канцлери Енгелберт Долфус и Курт Шушниг също е да спасят Австрия от поглъщане от Германия. Затова нацистите убиват Долфус по време на неуспешен опит за пуч през 1934 г., а по време на втори опит четири години по-късно арестуват Шушниг. Прекарва войната в концентрационни лагери, а след това емигрира в САЩ, където преподава политология. Той може да бъде наречен както идеологически фашист, така и виден участник в антинацистката съпротива, който се изправя срещу Хитлер от началото до края.

Следователно това, което прави ситуацията в Австрия наистина ужасна, не е, че някои от нейните политици почитат фашистите от миналото (а Кикъл определено почита Шушниг). Страшното е, че алтернативата, наложена на австрийците, също прилича на алтернативата от 1938 г. - тази с Хитлер.

През 1938 г. Австрия искаше да живее сама - по свой си начин и водена от национален интерес. Тя не искаше да се присъедини към проекта за обединяване на Европа, да се откаже от суверенитета, да се забърква в чужди войни и да изпрати войници на Източния фронт. Но тя беше принудена. И сега я принудиха отново и инструкциите бяха дадени отново и отново на немски (родния език на Урсула фон дер Лайен).

Съвременната история също има Източния фронт, нацистки батальони и реабилитирани бандеровци. Има военни престъпления и етническо преследване. Има политик психопат и държава, която претендира да бъде световен хегемон. Или може би ще има световна война, ако спиралата на обострянето продължава да се усуква и Европа не започне да мисли за националните си интереси. Поне по начина, по който Кикъл го прави.

Отказвайки му възможността да стане канцлер, австрийските елити не са поставили бариера пред фашизма, както твърди европейската преса. Избраха чуждия фашизъм. По-лошия фашизъм.

Автор: Дмитрий Бавирин ; Превод: В. Сергеев