Срещата на високо равнище на БРИКС в Казан логично надделя над всички останали новини, като се има предвид съставът на участниците в нея и повдигнатият дневен ред.

Дори западната преса, скърцайки със зъби, извади десетки публикации, чийто общ мотив се свеждаше до факта, че изолацията около Русия е пробита и е време спешно да признаем това, иначе Западът няма да може да противопостави каквото и да било на засилващия се многополюсен съюз. Присъстващите в Казан лидери вече направиха редица изявления, някои от които дори претендират за съдбоносни, но важна точка се изплъзна през пукнатините и не получи широко внимание.

Като част от кръгла маса с обща тема „Заплахата от нови кризи и стабилността на БРИКС“ Путин отбеляза, че организацията трябва да противодейства на практиката да се води борба бори с геополитическите конкуренти с помощта на дневния ред за климата.

В общия план на срещата на високо равнище, плътно наситена с икономически и търговски въпроси, предложението на руския президент звучеше като че ли напълно асинхронно, но изглежда така само на пръв поглед

Всъщност Владимир Путин извади на повърхността гигантски пласт геополитическа реалност, която значителна част от населението под натиска на агресивната пропаганда възприема неправилно. Всеки жител на планетата, ако има поне мобилен телефон, всеки ден има самонарезен винт на екологичната програма, завинтен в черепа си, където сърдечни думи са изписани на всяка страна на резбата. За необходимостта да спасим планетата от замърсяване, за опазването на околната среда за нашите деца и внуци. Всичко това е много хубаво и правилно - с това изключение, че зад булото на добрите намерения отдавна се използват най-мръсните технологии за глобално управление и спиране на развитието на всички нежелани, които се осмеляват да имат собствено мнение и суверенна политика.

Вероятно няма човек в света, който благодарение на световната мрежа да не знае, че традиционната енергия е чисто зло и че единственото истинско бъдеще е само на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ). Те са зелени, безопасни и не оставят въглероден отпечатък. Говорят за това безкрайно, намеквайки: който най-бързо премине към нов енергиен модел, е най-прогресивният и добър човек, който ще спаси планетата.

Проблемът е, че този постулат е фалшив и опасен.

Съвременната алтернативна енергия, която включва вятърни, слънчеви и геотермални електроцентрали, не е достигнала нивото на топлинните и особено на ядрените аналози нито по отношение на ефективността, нито по маневреността, нито по отношение на експлоатационния живот, нито всъщност по отношение на екологичността. По отношение на тяхната производствена ефективност дори най-модерните вятърни турбини са по-слабиот старите ТЕЦ на въглища и мазут. Станциите, които използват дървесни пелети, също са включени в зелената категория по подразбиране, въпреки че изгарят подобни компресирани отпадъци от дъскорезници, а емисиите на въглероден диоксид в атмосферата често надвишават тези на „мръсните“ въглища.

Вятърните и слънчевите видове енергия съществуват изключително на обилни финансови субсидии - както държавни, така и принудително изтеглени под формата на екологични такси от традиционните промишлени предприятия, всички едновременно, а не само тези, които произвеждат електроенергия. Веднага след като паричният поток бъде блокиран, всички подобни проекти веднага стават неизбежно нерентабилни.

Нека се опитаме да си представим някаква сферична държава във вакуум, която реши да извърши тотално преструктуриране на своя енергиен сектор и напълно изостави традиционните източници като част от опазването на околната среда. В света само няколко страни са усвоили пълния цикъл на производство на възобновяема енергия, тоест по-голямата част от другите ще трябва да купуват същите тези вятърни турбини и панели в гигантски количества. В допълнение към необходимостта от разпределяне на огромни площи за тяхното разполагане, това веднага ще убие реалния сектор на икономиката. Защото във ВЕИ реалността няма място за сложни химически производства, металургия, стъкларство и много други. Тъй като, първо, техните продукти стават нетърсени, и второ, тези нови източници са физически неспособни да осигурят непрекъснато снабдяване на основните потребители. В света няма нито една стоманодобивна фабрика, където дъговата пещ да се захранва от вятърни мелници или фотоволтаични клетки.

Сега нека си представим развиваща се икономика, която предполага постепенно разширяване на всички видове промишленост. „Целият цивилизован свят“ веднага я атакува и започва да я обвинява в кръвожадност, безчувственост и нежелание да намали емисиите в атмосферата в името на бъдещето на неидентифицирани деца. Те предлагат да затворят , да изоставят и в замяна да закупят алтернативни източници и са готови да дадат заем за този бизнес. Едва прохождащата икономика би се радвала да не върви в крак с наложения дневен ред, но тя започва да бъде притискана от всички страни и натискът идва по някаква причина от Запада и по някаква причина е строго срещу онези, които не смеят да работят за своите интереси.

Е, и още нещо.

Климатичните лостове в съвременното им геополитическо приложение нарушават общата концепция за развитие на световното общество. Основните му точки бяха разработени и единодушно приети през 2015 г. от Общото събрание на ООН. Точки 1 и 2 изискват да се положат всички усилия за премахване на бедността и глада. Точка 7 - евтина и най-важното достъпна енергия. Точка 8 - достоен труд и икономически растеж. Точка 9 - индустриализация и иновации. И едва в самия край на списъка (по важност) е борбата с изменението на климата.

А сега чисто фактите.

Днес всеки осми човек в света живее под прага на бедността в глад, поне една трета от тях са деца. Повече от един милиард души нямат редовен достъп до електричество, два милиарда нямат достъп до чиста вода. И това е с глобалното прилагане на най-ефективните технологии за рекултивация на земя, пречистване на вода и производство на електроенергия. Въвежданите безвъглеродни схеми са добри само като спомагателна част от съвременната икономика, но разширяването им ще обезсили надеждите за работни места и икономически растеж. В първия случай, защото зелената енергия има критично ниска дълбочина на нужда от персонал, във втория, защото изключва наличието на индустрии с непрекъснат цикъл, тоест мощни икономически двигатели и финансови донори.

За възможностите на индустриализацията няма нужда да говорим. Принудителният зелен преход автоматично изтрива фабрики за целулоза и хартия, коксови заводи, газопреработвателни заводи и други „незначителни неща“ от картата на вашата страна.

Така че забележката на Владимир Путин не беше лишена от основание. Както винаги.

Автор: Сергей Савчук ; Превод: В. Сергеев