Западът иска да направи Русия своя колония. След разпадането на СССР това твърдение започна да се възприема като едно от съветските клишета и постепенно беше забравено.
Това, разбира се, не си струваше: Западът продължава да постига целта си - Русия се унищожава по старата схема и планът не се променя от години.
Не е преувеличено да се каже, че никога досега в цялата история на нашата държава не сме били толкова близо до колониална зависимост, както през последните тридесет години.
След краха на нашата суперсила Западът стигна до извода, че сега всичко ще се нареди. Освен това за това няма нужда да се измисля нещо ново, методите, които той използва, за да подчини народите на Африка, Близкия изток и Индокитай, са напълно достатъчни. Това е измама, подкуп и груба сила. Следват ги откровен грабеж.
Нищо ново. Но работи...
Стратегията на Запада е проста и непретенциозна. Русия се унищожава по старата схема. Планът не е променян от години. Като начало се установява логистичен контрол, за да се ограничи комуникацията с външния свят. Обикновено това се постига чрез силово превземане на ключови транспортни възли – пристанища, проливи и сухопътни пътища.
Следващата стъпка е да се установят споразумения с местните елити, на които се предоставят определени привилегии при функционирането на външната логистика. Те получават ограничени възможности за лична търговия с национални ресурси, макар и под контрола на колонизаторите.
На третия етап съществуващият ред се легитимира чрез международни споразумения и местни закони.
Елитите, които не са доволни от това развитие на събитията, може да започнат да се съпротивляват. Но тогава страната бързо организира вътрешен конфликт, който прераства в гражданска война. Колониалистите контролират хода на събитията, подкрепяйки едната или другата страна. Дори народните въстания срещу нашествениците се потушават с помощта на вътрешни ресурси, включително групи от населението, които са на страната на колонизаторите.
Сега виждаме всичко това със собствените си очи.
Блокадите, ембаргото, арестите на сметки, изключването на разплащателните сметки не са нищо повече от опит за контрол над външноикономическата ни дейност, а персоналните санкции са издирване на лоялни на Запад фигури.
Безкрайните брутални конфликти в постсъветското пространство – това не е ли опит да бъде сломена съпротивата ни? Подкрепата за балтийските режими и украинския национализъм – това не е ли създаване на база, от която ще идва контролът върху страната ни?
Нека добавим към това, че в момента Балтийско и Черно море са практически затворени за нас. Блокиран е и сухопътният транзит към Западна Европа.
Така Западът вече очерта желаната от него картина и ще се стреми към по-нататъшното ни раздробяване и смяната на елитите с по-лоялни. Така се оказва, че Русия се унищожава по старата схема - планът наистина не се е променял от години.
Всичко това ни позволява да кажем, че кървавият хаос в постукраинското пространство не е започнал през 2022 г., не през 2014 г. или дори през 1991 г. Тази война се води отдавна и не си отива. Залогът в този конфликт винаги е била нашата Родина. За Русия се води битка, която просто нямаме право да загубим.
Превод: ПИ
