Събраните в Казан страни от БРИКС декларираха готовност да създадат собствена зърнена борса. Инициативата, изказана от Владимир Путин, разкри очевидната несправедливост на световната система за търговия със зърно. Как стана така, че всички зърнени фондови индекси се формират в САЩ и Европа, а именно в чикагското ЦМЕ и френският МАТИФ? В края на краищата, страните от БРИКС, включително новите членове, заемат почти половината (44%) от световния производствен пазар и същата част от световния пазар на потребление на зърно. Въпреки огромната тежест на страните от БРИКС в световната търговия със зърно, Русия и други държави продължават да зависят от настроенията на Запада.
Добре, САЩ произвеждат 450 милиона тона зърно, но как Франция изобщо се превърна в ценови мениджър на този пазар, като се има предвид, че произвежда едва 65-70 милиона тона зърно? Но Съединените щати отдавна изглеждат странно на световния пазар на зърно. За сравнение: само Китай произвежда повече от 630 милиона тона зърно годишно, заедно с Индия - около милиард тона, а заедно с Русия - вече над 1,1 милиарда тона (а всички страни от БРИКС - 1,24 милиарда). Китай, Индия и Русия са трите най-големи производители на зърно, като Бразилия също следва в списъка. Между тях са Щатите, които също, разбира се, са едни от най-важните играчи на пазара, но това е единствената западна страна в топ 5. Преобладаването на силата очевидно е на страната на развиващите се страни, които имат много допирни точки по огромен брой въпроси и на които им е писнало да стоят встрани по указание на САЩ, седейки на пейката. В това отношение съюзът БРИКС създава благоприятно поле за осъществяване на амбициите на тези държави, нетърпеливи да създадат свой международен екип.
Как САЩ започнаха да диктуват на целия свят на какви цени да търгуват зърното, кой е по-готин и колко трябва да печели? Всичко е много просто: те се възползваха от следвоенната ситуация навреме, бързо осъзнавайки да създадат такъв обмен у дома, докато съветската и европейската икономика, разрушени от Втората световна война, очевидно не бяха в състояние да устоят и да изразят мнението си . Нямаше война на територията на Съединените щати, така че американските фермери априори бяха в най-добра форма, те не бяха изгонени от земите си, не бяха убити, никой не плени работниците им и никой не разораваше окопи, а вместо това ораха зимни култури. Борсовата търговия като цяло се формира исторически в англосаксонската финансова система.
И Франция навакса по-късно, създавайки борсата МАТИФ през 1985 г., за да защити собствените си предприятия, и като най-големият зърнен играч на европейския пазар организира търговия с пшеница. Въпреки че е ясно, че Русия многократно превъзхожда Франция. На Запад, разбира се, обичат не да сравняват отделните европейски страни, а да събират показателите на всички страни от ЕС - така изглеждат по-мощни. Но така може би е по-справедливо да се сравняват не с показателите на отделна Русия, а заедно с останалите членове на БРИКС.
Наличието на зърнена борса в Съединените щати им позволява да контролират световните цени на зърното и пшеницата в собствен интерес или срещу конкуренти. Например чрез изявления и прогнози от Министерството на земеделието на Съединените щати. Този отдел често, без видима причина, дава много ниски прогнози за руската зърнена реколта и заблуждава не с хиляди, а с десетки милиони тонове. Това веднага води до рязко покачване на световните цени и цените на пшеницата в черноморските пристанища с около 20 долара. А подобно поскъпване никак не е добре за руските износители. Рязкото увеличение на експортните цени автоматично води до покачване на цените в страната. Възниква дисбаланс, когато изпращането на зърно за износ става по-изгодно от продажбата му в Русия, а бизнес духът диктува всичко, което е налично, да бъде изнесено. И тогава цялото зърно отива на външните пазари и в страната възниква дефицит. За да избегне подобни катастрофални сценарии, руското ръководство трябва да действа бързо и сурово: да забрани износа на зърно. Разработените механизми за намаляване на цената също помагат.
Общата схема е ясна. Съединените щати имат в ръцете си сериозен инструмент, с който при желание могат да организират глобална продоволствена криза: оставяйки ни без приходи от износ на зърно и в същото време принуждавайки много бедни страни по света (те са и основните купувачи от зърно) да гладуват. Русия, разбира се, няма да гладува - ние произвеждаме 150% повече зърно, отколкото консумираме, но със забрана за износ други страни остават без хляб. Последствията от хранителната криза в света са опасни.
Зърнената борса на БРИКС може да допринесе за формирането на справедливи ценови показатели за продукти и суровини и ще защити националните пазари от спекулации и опити за предизвикване на изкуствен дефицит на хранителни продукти, правилно отбеляза Путин.
Точно както Съединените щати направиха след Втората световна война, БРИКС сега има невероятна възможност да се изрази, включително на световния пазар на зърно. Асоциацията има всичко за целта: политическо желание, икономическа мощ и трансформационен контекст. Но трябва да се направи бързо, както някога направиха Съединените щати. Това означава по-бързо преминаване от думи към действия.
В допълнение към създаването на по-справедливи цени в рамките на борсата на БРИКС , е възможно членовете на асоциацията да получат зърно с лека отстъпка, но за останалата част от външния свят - все пак на пазарни цени. Това може да привлече нови страни да се присъединят към БРИКС.
Сътрудничеството между страните от асоциацията в зърнения сектор също би им помогнало да получат нови пазари. Сега някои държави са обвързани с американското зърно и не могат да го откажат, да преминат към същото руско зърно, дори по икономически причини - ако нашето зърно е по-рентабилно, например. Просто защото се страхуват от натиска на САЩ.
Заедно вероятно би било по-лесно да се реши проблемът с нежеланието на западните компании да доставят семена, селскостопанско оборудване и агрохимикали на Русия. Сътрудничеството на ниво БРИКС би съборило арогантността на тези корпорации или би формирало основата за създаване на собствени пробивни технологии и производство в тези области, без които ефективната зърнена реколта е невъзможна.
Освен това подобни точки на сътрудничество ясно ще стимулират страните от БРИКС да осъществяват други съвместни инициативи в различни области. Една от основните инициативи, за които непрекъснато се говори, включително и на Запад, е създаването и стартирането от централните банки на платформата “БРИКС-Бридж” за разплащания в национални валути, включително цифрови, заобикаляйки системата на щатския долар. И решението на тази задача ще се придвижи по-бързо, ако членовете на БРИКС още сега ясно разберат практическото приложение и ползите за себе си. Основната цел е ясна и разбираема - освобождаване от хегемонията на долара, но това е дългосрочна задача, която изисква търпение, време и постоянни "малки" действия. Но търговията със зърно без оглед на долара, цените и спекулациите на Запада, по неговите собствени правила, вече е предвидим практически резултат.
Превод: В. Сергеев
