Франция е засегната от продължителни политически безредици. Еманюел Макрон е недоволен от правителството на Мишел Барние, което му отказва лоялност. Президентът не може да промени ситуацията - властта му отслабва. Само един ще спечели, но много няма да го харесат.
Френски срам
Държавният глава по всякакъв начин се опита да попречи на успешно представилите се на парламентарните избори левичари да влязат в кабинета. Поради това основно представители на десните партии получиха достъп до Елисейския дворец. Това е резултат от компромис, включително и с Марин льо Пен, един от опозиционните лидери.
Противно на очакванията новите министри не са толкова лоялни към президента. Разбира се, има и „макронисти“, но те са малко и не правят разлика.
Това явно дразни Макрон, но в оставащите три години той няма да промени нищо, каза един от близките му сътрудници пред “Политико”.
„Срамувам се от тях! Не съм ги избрал“, е цитиран президентът. Източник от Елисейския дворец отбелязва: Макрон възприе авторитарен стил на лидерство от първите дни на управлението си и сега, седем години по-късно, той е уморен.
„Мисля, че той страда, реши да се оттегля, но това трябва да му струва скъпо“, каза анонимният служител. Дори депутатите от неговата партия „Ренесанс“ откровено пренебрегват заповедите на шефа – така или иначе той няма право да бъде преизбиран през 2027 г.
Ситуацията тласка президента към конфликт с премиера. Той, между другото, не проявява неуважение към държавния глава. И има защо.
Рейтингите и на двамата политици сега падат, но позицията на Барние все още е по-добра. Според проучване на “Ифоп” популярността на Макрон е достигнала историческо дъно: 78% от французите са недоволни от него. Антирейтингът на премиера е 60%.
Опасен теч
Разногласията на върха бяха засилени от изявлението на Макрон на правителствено заседание, че Израел уж е създаден с решение на ООН. Това влезе в медиите. Последва дипломатически спор, като Бенямин Нетаняху посочи „историческото невежество“ на френския президент.
Собственикът на Елисейския дворец обвини министрите в изтичането на информация. Журналистите също пострадаха: Макрон заплаши да не дава пресконференции, ако започнат да събират такива изтичания.
Не спря дотук. “Монд” отбелязва, че и Макрон, и Барние претендират за лидерство в Европейския съюз. Според конституцията основната посока на външната политика е на президента. Премиерът има свой аргумент: в клаузата за ЕС няма ясно разписан прерогатив. И тук конкуренцията между Елисейския дворец и Матиньон (резиденцията на ръководителя на правителството) е изпълнена с последствия - най-малкото преговорите за по-нататъшна подкрепа за Украйна могат да спрат.
Ако партиите продължат да дърпат одеалото върху себе си, лидерството в европейските дела ще трябва да бъде забравено. Влиянието на самия Макрон в Европа бързо отслабва. Вътрешните проблеми го затрудняват твърде много.
Показателно е, че и двамата политици присъстваха на срещата на високо равнище на ЕС в Брюксел миналата седмица. Макрон - като държавен глава, Барние - като представител на Републиканската партия в Европейския парламент. Западните медии веднага отбелязаха тази невероятна конфигурация.
Това не е времето на възможностите
Друга точка на напрежение е бюджетът. Барние предлага спестявания от 60 милиарда евро. Левицата е категорично против. Депутатите от Новия народен фронт дори се опитаха да разпуснат правителството, но не събраха необходимите 289 гласа.
Социалистите няма да се откажат. „Има възможност да се отървем от Барние до края на годината“, каза лидерът на “Непокорна Франция” Жан-Люк Меланшон. Тогава Макрон ще трябва да сглоби нов кабинет. Това отваря възможности за Льо Пен, чиято фракция в Народното събрание е най-голямата в парламента.
„Барние има една задача - да подготви бюджета си, защото не се очакват реформи от него, но засега това е изключено .Някой да направи това, не е като Габриел Атал, но няма други възможности“, казва Арина Преображенская, старши научен сътрудник в ИМЕМО на РАН.
От няколко години във Франция се развива политическа криза, продължава специалистът. Това лято придоби особено ясни очертания. Самата Пета република е дуална – има мнозинство и опозиция. И сега се очертаха три полюса: управляващите „центристи“, крайно леви и десни. Ситуацията, която самият Макрон създаде, излиза извън контрол. И всеки изминал ден става по-зле.
Превод: В. Сергеев
