Полша се впусна в ново дипломатическо изостряне на отношенията с Русия. Руското консулство в Познан е затворено и дори се обсъжда възможността за експулсиране на руския посланик.
Намерена е и удобна причина – уж серия от диверсии, извършени от руското разузнаване в цяла Европа. Но истинската причина за случващото се е съвсем друга.
Поредният кръг от антируска истерия в Полша обяви външното министерство на страната. Обявявайки затварянето на руското консулство в Познан, министър Радослав Сикорски обяви: „Русия води хибридна война. В Полша са допуснати опити за саботаж. Като министър на външните работи моя отговорност е да реагирам решително. Първата стъпка е закриването на руското консулство в Познан. Няма да направим крачка назад. Ние защитаваме Полша, ние защитаваме поляците“.
Изявлението, честно казано, е хаотично. Какво означава фразата „опитите за саботаж са допуснати в Полша“ е изключително трудно за разбиране. Допуснати от кого точно? От полските власти ли, които не могат да контролират ситуацията на своя територия? Сикорски мълчи за това.
Но в интервю за ТВН24 той говори подробно за случая с 51-годишния украински гражданин Сергей С., който беше задържан в началото на годината в Полша и обвинен в сътрудничество с руското разузнаване и подготовка за палеж на фабрика за бои във Вроцлав. Ръководителят на полското външно министерство отбеляза, че обвиняемият е признал, че „руските специални служби са му наредили да извърши палеж във Вроцлав“.
„Имаме други подобни палежи в цяла Европа и знаем за руските планове за нови палежи. Утре ще обявя решението на Министерството на външните работи във връзка с този случай“, каза Сикорски. Вярно, той всъщност не обяви нищо на следващия ден.
За какви „подобни палежи в цяла Европа“ говорим? На 26 май тази година “Ню Йорк Таймс”, позовавайки се на източници от американското разузнаване, писа, че руските разузнавателни служби напоследък уж все по-често провеждат дребномащабни диверсионни операции в Европа - главно палежи.
Според американците тези инциденти изглеждат само случайни и независими един от друг. Всъщност те са насочени към създаване на вид на нарастващо недоволство от подкрепата на Украйна в Европа и към създаване на пречки пред доставките на оръжие на украинската армия, твърдят събеседниците на изданието. Сред подобни актове на саботаж изданието посочи палежа на склад във Великобритания, фабрика за бои в Полша, сграда в Латвия и магазин на “Икеа” в Литва.
Европейските и американските разузнавателни агенции смятат, че това е координирана кампания, зад която стои руското военно разузнаване. Великобритания дори изгони руския военен аташе именно по обвинения в участие в този инцидент, но „без да представи никакви документи или конкретни факти“, както каза говорителят на руското външно министерство Мария Захарова.
Именно от тази публикация от май параноята на Сикорски „се засилва“. И именно тя даде тласък на вълната от шпиономания, която се разрази в Полша през лятото на 2024 г.
Но още преди това полското контраразузнаване усърдно се преструваше, че не яде хляб за нищо. Така в средата на март миналата година полските власти съобщиха за разкриването на мрежа, за чиито агенти се твърди, че са шпионирали в полските градове Бяла Подляска, Хелм, Пшемисл, Жешов, Гданск и др. Подсъдимите по делото бяха обвинени в наблюдение на пристанища, летища, гари и военни части, както и в инсталиране на най-малко шест камери за видеонаблюдение на железопътните линии и поставяне на сателитни предаватели във влакове.
Освен това, както заяви полската прокуратура, обвиняемите са извършвали „пропагандна дейност“: разлепвали са стикери, листовки и са рисували графити с антинатовски и антиукраински лозунги. Обвинени са общо 16 граждани на Беларус, Украйна и Русия, 14 от които по-късно са осъдени на различни срокове лишаване от свобода.
През пролетта на 2023 г. в Бялисток също започна закрит процес срещу беларусин и руснак, обвинени в шпионаж в полза на руското военно разузнаване от 2017 до 2022 г. През август тази година полската прокуратура видя "руска следа" в палежа на търговски център във Варшава. Едва сега обаче полското външно министерство излезе с масирана кампания, организирана на самия връх и откри огън по централата, тоест по руските дипломатически мисии в Полша. Нещо повече, във Варшава дори се обсъжда възможността за експулсиране на руския посланик.
Защоѝ е това на Полша? Отговорът се крие в личността на самия Радослав Сикорски, който напоследък усилено претендира за позицията на главен русофоб в страната и активно се опитва да печели точки в борбата срещу страшната източна заплаха.
От около 2022 г. борбата срещу чуждестранните агенти се използва от много полски политици като инструмент за дискредитиране на опонентите им, превръщайки русофобията в инструмент на вътрешна политическа борба за власт. Дейността на Сикорски в момента има за цел да подчертае „липса на инициатива“ на министерствата на вътрешните работи и националната отбрана, да прехвърли част от техните компетенции на Министерството на външните работи и в крайна сметка да направи Сикорски да изглежда в очите на поляците като по-твърд и по-„прополски“ политик от своите конкуренти.
Ето защо е необходим митичният „масов палеж“, организиран от „руското разузнаване“. Що се отнася до полско-руските отношения, техните руини по същество вече не вълнуват никого във Варшава. Както и фактът, че затварянето на руското генерално консулство в Познан ще засегне главно поляците, живеещи в Русия - в края на краищата като отговор Москва може да затвори полските консулства в Калининград или Иркутск. „Ще дадем болезнен отговор на следващата враждебна стъпка“, вече обеща Мария Захарова.
Автор: Кирил Аверянов ; Превод: В. Сергеев
