Делят цели 650 километра граница и в историята са имали търкания. Но сега Румъния е след най-твърдите съюзници на нападнатия си от Русия съсед. Букурещ бързо се превърна и в стратегическия съюзник от НАТО в региона заради агресията на Москва. Как се случи това?

Румъния и Украйна делят 650-километрова граница, но никога не са били най-топли съседи. Не са били и заклети врагове. Днес Букурещ и Киев са по-близки от всякога.

Причината - пълномащабната война, която Русия води в Украйна от февруари 2022 г. досега.

Румъния сега е един от най-верните съюзници на Украйна - през юли 2024 г. двете страни подписаха 10-годишно споразумение за сигурност. Букурещ доставя не само военна помощ - оръжия и боеприпаси, но и обучава украински пилоти да летят на изтребители F-16, а скоро започва програма и за морски пехотинци.

С отрязването на украинските търговски пътища в Черно море Румъния се превърна и в ключов канал към световните пазари за украинското зърно и други стоки.

Тази подкрепа и географската близост са причина руските военни дробове, които прелитат или се разбиват на румънска територия да са повече, отколкото във всички други държави в периферията на войната.

Но в същото време Букурещ се превръща във все по-стратегически съюзник в НАТО в противодействието на най-голямата заплаха за европейската сигурност - Русия.

„Мисля, че е съвсем ясно, че стратегическото значение на Румъния нараства неимоверно от началото на войната“, казва Оана Попеску-Замфир, директор на Центъра „Глобалфокус“, мозъчен тръст в Букурещ.

„От дълго време се оплакваме, че на Черно море се обръща по-малко внимание в сравнение със североизточния фланг [на НАТО]. И все още смятаме, че не е достатъчно и няма ясна съюзническа стратегия за Черно море в контекста на агресията на Русия. Но все пак е постигнат голям напредък“, заяви Попеску-Замфир пред Свободна Европа (RFE/RL).

Как се случи това?

"Пейтриът" и още оръжие

На 3 октомври говорител на румънското министерство на отбраната потвърди пред румънската служба на Свободна Европа, че Украйна е придобила от Букурещ система за противовъздушна отбрана "Пейтриът" (Patriot).

Румъния подписа договор през 2017 г. за въоръжаване с американските установки и ракети и прие първата доставка през 2020 г. Сега разполага само с една такава оперативна система.

Украинският президент Володимир Зеленски, който лично благодари на Букурещ за помощта, отдавна апелира западните съюзници да осигурят повече системи „Пейтриът“. Аргументът е, че те ще помогнат на украинската армия да противодейства на бомбите, които Русия всекидневно изсипва върху страната му. Според Зеленски става дума за почти з000 бомби месечно.

Смята се, че досега Украйна е разполагала с около пет системи „Пейтриът“ - две от САЩ и три от Германия.

Какво друго военно оборудване Румъния доставя на Украйна в повечето случаи е класифицирана информация. Въпреки това според съобщения в медиите и анализатори военната помощ включва и ракетни установки APRA-40, бронирани автомобили TAB-71, артилерийски снаряди.

Румънски пилот на изтребител F-16 по време на церемонията по откриването на Европейския център за обучение на летци във военновъздушна база в Югоизточна Румъния.

В Румъния се обучават украински пилоти, за да летят на американски изтребители F-16. Потвърждение за това дойде от украинското министерство на отбраната на 12 септември. Киев отдавна иска от своите западни съюзници самолети F-16, за да подсили намаляващия си флот от стари съветски изтребители МиГ.

Украинските пилоти се обучават в Европейския център за обучение на F-16 (EFTC), който беше открит през ноември 2023 г. в румънска военновъздушна база близо до югоизточния град Фетеш. ЕFTC ще служи и като регионален център за обучение на летци от НАТО.

Румъния обяви и планове за обучение на украински морски пехотинци. Двугодишната програма ще се провежда във военновъздушна база в централна Румъния. Идеята е на Контактната група за отбрана на Украйна - известна още като групата „Рамщайн“, в която участват 32-те държави от НАТО и още 25 партньори.

Зърното

От икономическа гледна точка Румъния също се превърна в ключов фактор за Украйна - един от най-големите износители на зърно в света. През 2023 г. Украйна изнася 14 млн. метрични тона зърно през румънското пристанище на Черно море Констанца. Транзитните обеми обаче намаляха през втората половина на годината, след като Русия многократно нанесе удари по украинските речни пристанища на Дунав.

„Сравнително безпроблемното сътрудничество между Румъния и Украйна в разширяването на маршрутите за износ през Черно море и делтата на Дунав насърчи взаимното доверие. Румъния е съседът на Украйна, който обработва най-големия обем на селскостопанския износ“, казва Симон Шлегел, старши анализатор за Украйна в Международната кризисна група.

„Макар че адаптирането на тези ключови експортни маршрути към допълнителната военна тежест не беше безпроблемен процес, Киев и Букурещ споделят интерес от укрепването на румънската пристанищна инфраструктура“, каза още Шлегел за Свободна Европа.

Голямата база на НАТО

По-рано тази година Букурещ обяви, че започва модернизация на военновъздушната база „Михаил Когълничану“ на Черно море. Проектът, обявен за пръв път през 2019 г., има за цел да превърне базата в основен център на НАТО, в който да бъдат настанени модерни изтребители и до 10 000 военнослужещи на алианса.

„Това ще бъде най-голямата база [на НАТО в Европа] извън територията на Турция (...) Анкара играе много по-сложна игра и понякога не е много лесно за съюзниците от НАТО да разчитат на нея", каза Попеску-Замфир. Турция контролира проливите на Черно море по силата на Конвенцията от Монтрьо и според анализатори използва този статут, "за да се увери, че всъщност си поделя влиянието с Русия в Черно море и не допуска никакво друго външно влияние“. Анкара не налага и санкции върху морския износ на Москва.

Кремъл не е въодушевен от плана за реконструкция на военновъздушната база в Румъния. Колкото по-голяма е базата на НАТО и колкото „по-близо е до границите на Русия, толкова по-вероятно е тя да бъде сред първите цели за ответни удари“, заяви през март руският сенатор Андрей Климов.

Румъния е свикнала с руските заплахи. През 2016 г. руският президент Владимир Путин предупреди, че разполагането на американски ракети в съседни държави ще доведе до ответни мерки. По това време Румъния инсталира американска система за противоракетна отбрана във военната база Девеселу на Черно море.

Пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна обаче предизвика разширяване на НАТО до границите ѝ на север, консолидация и повече разходи за отбрана. Румъния се присъедини към алианса през 2004 г. и отделя рекордните 19 млрд. евро (20,7 млрд. долара) за отбрана през 2024 г. Това е далеч над целта страните членки на НАТО да инвестират в отбрана 2% от брутния си вътрешен продукт.

Голяма армия

Заради войната на Русия в Украйна Румъния вече разполага с втората по големина армия на източния фланг на НАТО (75 000 военнослужещи срещу 122 500 в Полша).

Голяма част от военната ѝ техника е от съветската епоха, въпреки че това се променя. През май 2023 г. Румъния пенсионира последните си изтребители МиГ и сега лети предимно с F-16.

В една от най-големите модернизационни сделки до момента Румъния ще придобие 32 изтребителя F-35.

Стратегическото значение на Румъния на източния фланг на НАТО беше подчертано, когато през март 2022 г. военният алианс се съгласи да разположи батальони в още четири източни членки на НАТО - Румъния, България, Унгария и Словакия, след като такива вече има в Литва, Латвия, Естония и Полша.

Отношенията преди войната

Румъния и Украйна са имали периоди и на обтегнати отношения, а обществените нагласи за войната на Русия може да са смесени, отчасти благодарение на историята, каза Попеску-Замфир.

Румъния губи северната част на Буковина и части от Бесарабия - сега в днешна Украйна - през 1940 г. Това става с подписването на пакта Молотов-Рибентроп - споразумение между нацистка Германия и СССР за ненападение и разделяне на Източна Европа на сфери на влияние. Това е история, която отеква и днес. Когато през 2019 г. Зеленски произнася реч, в която описва включването на Северна Буковина в Румъния след Първата световна война, румънското външно министерство отправя официален протест.

Двете държави също така са се сблъсквали на тема правата на малцинствата. В Украйна живеят приблизително 151 000 етнически румънци, като в това число не влизат 259 000 души, които живеят в Черновци и Одеска област. Киев смята последните за молдовци, но Букурещ ги смята за румънци, като твърди, че разграничението е изкуствено.

Според социологическите проучвания обаче повечето румънци подкрепят изцяло помощта за Украйна.

„Мисля, че сега наистина имаме консенсус, че нашите интереси са неразривно свързани с тези на Украйна“, казва Попеску-Замфир. „Заедно сме от една и съща страна, защото Русия е от другата страна“.