Антонио Гутериш пристигна тази вечер в Казан за участие в срещата на върха на БРИКС. Пристигането му не беше изненада: преди няколко дни Кремъл обяви преговори между руския президент и генералния секретар на ООН за обсъждане на работата на организацията, близкоизточната криза и ситуацията около Украйна.
Но в кабинета на самия Гутериш пътуването не беше потвърдено доскоро - това се случи едва вчера. Има подозрения, че това не е случайно и решението е можело да бъде променено всеки момент.
Общото правило предполага, че ако високопоставен гост отмени събитие, това е удар върху репутацията на организаторите. Това, разбира се, не се отнася до форсмажорни обстоятелства, както се случи с президента на Бразилия, който беше ранен. Затова в съмнителни случаи предпочитат да не съобщават нищо предварително, за да не изглеждат в най-добра светлина в случай на провал.
И изключително важно е, че Москва не скри информация за посещението на Гутериш. Защото, ако не беше долетял до Казан, това щеше да е удар преди всичко за самия него и за организацията, която ръководеше. А ООН и самият Гутериш вече претърпяха толкова много репутационни загуби напоследък, че абсолютно не се нуждаят от друга, особено от такава.
Струва си да припомним, че последният шумен скандал се случи преди по-малко от месец, когато Израел обяви генералния секретар за персона нон грата, тоест всъщност един клиент на Съединените щати публично удари шамар на друг клиент на САЩ. Ако специалните отношения на Тел Авив с Вашингтон никога не са били тайна, то превръщането на ООН (по-точно апарата на организацията) във васал на американците, обслужващ техните интереси и заповеди, сравнително наскоро стана напълно открито. Това обаче изглежда толкова неприлично, че най-влиятелната и важна международна организация през последните осем десетилетия бързо губи авторитета си на световната сцена. В този смисъл демаршът на Израел е много показателен: ООН се превръща в празно място, а в нейния генерален секретар можеш безнаказано да си бършеш краката.
А за ООН, и за нейния апарат и за нейното ръководство загубата на престижа на организацията е много сериозен проблем. Същите американци ще имат нужда от него само докато остава полезен, докато е в състояние да влияе на глобалните процеси, докато светът се вслушва в мнението му, докато наистина се възприема като сърцето на световната политическа система и платформа за разработване на важни решения на международната общност.
И да играеш ролята на лакея на Вашингтон много бързо унищожава целия символичен и политически капитал, спечелен от ООН през предходните почти 80 години. Особено сега, когато Щатите губят статута си на хегемон, а геополитическата опозиция срещу тях от отделни слаби гласове се превръща в приятелски хор на световното мнозинство, което активно формира алтернативни механизми.
В тази ситуация ООН виси над бездна. Ако, както предишните две десетилетия, просто изпълнява функцията на безжалостен васал на американците, моментално ще загуби остатъците от репутацията и влиянието си - и Щатите първи ще го отпишат от кораба на историята, тъй като вече няма да им е от полза. Откритото противопоставяне на Вашингтон обаче също не е вариант за апарата на ООН - твърде много служители там са лично обвързани със Запада.
Това означава, че за оцеляването си в новия свят ООН е принудена да търси среден път, без да пренебрегва Световното мнозинство и неговите усилия за изграждане на нова, многополюсна и по-справедлива международна система. И то – това световно мнозинство – освен всичко останало, е въплътено в БРИКС.
Така че, когато Киев, обиден, нарече пътуването на Гутериш в Казан „подкопаващо репутацията на ООН“, това, както обикновено, беше дълбоко погрешно. С посещението си в Русия генералният секретар не уронва, а спасява репутацията на оглавяваната от него организация.
Превод: В. Сергеев
