Срещата на върха на БРИКС, на която присъстват лидери на две дузини държави, е най-мащабното събитие, на което Русия е била домакин от години; и е сигнал към Запада в условията на войната в Украйна, смятат анализатори.
Президентът Владимир Путин е домакин на тазгодишната среща, която започна във вторник в руския град Казан. Тридневният конклав ще бъде най-голямото съсредоточие на световни лидери в Русия от десетилетия насам и се провежда в момент, когато Кремъл е въвлечен във война с Украйна, подкрепяна от Запада.
И така, какво е включено в дневния ред и защо срещата на върха е толкова важна?
Първо, какво представлява БРИКС? БРИКС е съкращение от Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка. Сътрудничеството между страните от групата започна през 2006 г., а през 2009 г. Бразилия, Русия, Индия и Китай се събраха на първа среща на върха на БРИК. Южна Африка се присъедини година по-късно.
Целта на обединението е да се противопостави на икономическия и политическия монопол на Запада. Групата определя приоритети и провежда дискусии веднъж годишно по време на срещи на върха, на която членовете се редуват да бъдат домакини. Настоящата среща на върха е 16-та по ред.
През 2023 г. БРИКС разшири поканите си за включване на Египет, Етиопия, Иран, Обединените арабски емирства и Саудитска Арабия в обединението, след като тези държави подадоха молби за членство. Саудитска Арабия все още не се е присъединила официално, но присъединяването на останалите вече е факт.
По същото време бе отправена покана към Аржентина, но след като избраният през декември президент Хавиер Милей проведе кампания с обещанието, че ще засили връзките със Запада, южноамериканската страна отклони поканата.
Кой присъства на срещата на върха на БРИКС?
Две дузини световни лидери бяха на откриването на срещата във вторник. Между тях са на страните членки на БРИКС, сред които: индийският министър-председател Нарендра Моди, китайският президент Си Дзинпин и южноафриканският президент Сирил Рамафоса.
Президентът на ОАЕ Мохамед бин Зайед Ал-Нахаян, иранският президент Масуд Пезешкиан, египетският президент Абдел Фатах ас Сиси и етиопският министър-председател Абий Ахмед също кацнаха в Казан за срещата на върха.
Ръководителите на няколко други държави, които проявяват интерес към задълбочаване на връзките с БРИКС, също участват, включително турският президент Реджеп Тайип Ердоган и виетнамският министър-председател Фам Мин Чин.
Бразилският президент Луис Инасио Лула да Силва отмени пътуването си до Русия, след като получи травма при падане у дома на 19 октомври. Министърът на външните работи Мауро Виейра ще представлява страната на срещата на върха.
Генералният секретар на ООН Антонио Гутериш също участва; очаква се да се срещне с Путин в четвъртък. В понеделник Министерството на външните работи на Украйна разкритикува Гутериш, заявявайки, че той не прие поканата да присъства на подкрепяната от Украйна мирна среща на върха в Швейцария през юни, „обаче прие поканата за Казан от военнопрестъпника Путин. Това е погрешен избор, който не допринася за каузата на мира. Той само накърнява репутацията на ООН“.
През март 2023 г. Международният наказателен съд (МНС) в Хага издаде заповед за арест на Путин, обвинявайки го във военно престъпление за незаконно депортиране на деца от Украйна.
Какво е включено в дневния ред на срещата на върха?
Основната тема, която обединява членовете на БРИКС, е разочарованието им от ръководените от Запада институции за глобално управление, особено що се отнася до икономиката. Санкциите, наложени на Русия след пълномащабната ѝ инвазия в Украйна през 2022 г., изплашиха много страни от Глобалния юг, които се притесняват, че Западът може да използва инструментите на глобалните финанси за натиск срещу тях.
„След войната в Газа [в която САЩ изпращат оръжия на Израел] Русия и Китай по-ефективно използваха тези антизападни настроения, възползвайки се от разочарованието от двойните стандарти на Запада, както и от налагането на санкции и икономическа принуда от страна на Запада“, заяви Асли Айдънташбаш, турски експерт по външна политика, в коментар за Института „Брукингс“ – мозъчен тръст във Вашингтон. „Това не значи, че средните сили искат да заменят господството на САЩ с китайско, но означава, че те са отворени да се съюзят с Русия и Китай за един по-фрагментиран и автономен свят.“
За тази цел партньорите от БРИКС искат да намалят зависимостта си от щатския долар и системата SWIFT – международна мрежа за обмен на съобщения за финансови трансакции, от която руските банки бяха отрязани през 2022 г.
През 2023 г. Лула предложи създаването на търговска валута за членовете на БРИКС. Експерти обаче предупредиха, че всяка подобна инициатива може да бъде изпълнена с предизвикателства. През август министърът на външните работи на Индия С. Джайшанкар също изрази скептицизъм доколко реалистична може да бъде валутата на БРИКС. Вместо това членовете на БРИКС сега работят за по-широко използване на националните си валути в двустранната търговия, за да се предпазят от валутните колебания и да намалят зависимостта си от долара.
„Китай вече разполага с алтернатива на платежната система SWIFT, макар и с ограничена употреба, а страни като Турция и Бразилия все повече преструктурират доларовите си резерви в злато“, казва Айдинтасбас. „Валутните суапове за енергийни сделки също са популярна идея; всичко това подсказва желание за по-голяма финансова независимост от Запада.“
Защо срещата на върха е от значение за Путин?
Откакто Русия започна пълномащабна ия в Украйна през февруари 2022 г., страната и нейният ръководител се оказаха в изолация. Месец след началото на операцията Канада, Европейският съюз, Япония, Нова Зеландия, Тайван, Обединеното кралство и САЩ наложиха множество санкции срещу руски банки, петролни рафинерии и износ на военна продукция. Последваха нови санкции срещу Русия и нейните съюзници.
Заповедта за арест на Путин от Международния наказателен съд също означава, че той не може да пътува до държави, които са подписали Римския статут – договора на ООН, с който е създаден съдът, без да рискува да бъде арестуван. През 2023 г. той пропусна срещата на върха на БРИКС в Южна Африка, която е страна по договора, на фона на натиска върху Претория да задържи руския ръководител, ако той пристигне.
Повечето от западните лидери също не желаят да се присъединят към Путин в каквато и да е многостранна среда. Миналата година Путин пропусна срещата на върха на Г-20 в Индия, въпреки че Ню Делхи не е страна по Римския статут. На този фон „Путин се надява на голяма пиар победа срещу Украйна и Запада, опитвайки се да изпрати послание, че въпреки войната и западните санкции, Русия все още има много международни партньори, които желаят да взаимодействат с нея и да търгуват“, каза за Al Jazeera Тимъти Аш, асоцииран сътрудник в програмата „Русия и Евразия“ в Chatham House (Кралският институт по международни отношения със седалище в Лондон е британски мозъчен тръст, бел. пр.). Други експерти са съгласни с това мнение.
„Срещата на върха в Казан има голямо символично и практическо значение за режима на Путин“, заяви Анджела Стент, директор на Центъра за евразийски, руски и източноевропейски изследвания към университета „Джорджтаун“, в коментар за института „Брукингс“. „Срещата на върха ще покаже, че Русия далеч не е изолирана, аима важни партньори като Индия, Китай и други големи развиващи се сили.“
Разширената група БРИКС понастоящем представлява около 45% от световното население и 25% от световния брутен вътрешен продукт (БВП).
Какво още се опитва да сигнализира Путин?
Посланието на Путин е предизвикателство към Запада, демонстрирано чрез снимки на световни лидери с него на срещата на върха на БРИКС, а също и позициониране за преговори в момент, когато в международната общност се засилват призивите за преговори за прекратяване на войната в Украйна.
Индия – ключов член на БРИКС и традиционно надежден руски партньор, работи активно както с Москва, така и с Киев, за да ги приближи към диалог. Индийският министър-председател Моди посети Москва през юли, за да подтикне Путин към преговори. След това през август той посети Киев. Срещна се отново с украинския президент Володимир Зеленски в Ню Йорк в рамките на заседанията на Общото събрание на ООН през септември, преди да отиде в Русия през октомври за срещата на върха в Казан.
„Мисля, че Москва се стреми да даде знак, че е готова за дълга война, но в действителност считам, че всичко това подготвя сцената за вероятни мирни преговори, които ще се случат по-скоро рано, отколкото късно“, каза Аш.
Какво е бъдещето на БРИКС?
БРИКС продължава да се разширява. Неотдавна страните от Югоизточна Азия изразиха интерес да се присъединят към алианса. По време на диалога с развиващите се страни, проведен в Русия на 11 юни, Тайланд заяви, че иска да се присъедини. На 18 юни Малайзия изрази интерес към членство в БРИКС точно преди посещението на китайския премиер Ли Цян в страната. Турция, която е член на НАТО, също официално поиска да се присъедини към БРИКС през септември.
„Фактът, че толкова много държави са готови да отидат при Русия, която не толкова отдавна бе смятана за държава парий, защото наруши международното право, нахлувайки в Украйна, потвърждава тенденцията, която следват все повече държави в света: те не искат да им бъде налагано кого да избират за партньори“, каза Тара Варма, гост-изследовател в института „Брукингс“.
Превод: д-р Радко Ханджиев
