Днес в Казан се открива срещата на високо равнище на БРИКС - най-голямото международно събитие в Русия след началото на спецоперацията в Украйна.
Разбира се, трудно е да се предложи по-ясна демонстрация, че всички западни опити за „изолиране на Русия“ са се провалили, но по принцип това стана ясно още през 2022 г. и след това, което Израел направи в Газа (а сега и в Ливан), измамността на западните призиви за „обединяване на целия свят за наказание на агресора” стана ясна и на най-простомислещите аматьори.
Така че символичното значение на факта, че ръководителите на 24 държави ще дойдат на посещение при Владимир Путин, е фундаментално преди всичко за самия Запад: неспособни да пренебрегнат този факт, те се опитват да го обяснят с различни причини. - от собствените им грешки в работата с Глобалния Юг до руската манипулационна антиколониална и антизападна реторика. Засилващата се популярност на БРИКС обаче е напълно обективна по своята същност – и не може да бъде разбрана изолирано от масивната трансформация на целия световен ред.
БРИКС беше създаден преди по-малко от две десетилетия, но още тогава, през 2006 г., беше ясно, че светът навлиза в нова ера. Започваше формирането на нов световен ред - и въпреки че нито скоростта на този процес, нито интензивността на борбата все още не бяха ясни, всички разбираха, че мащабът на промените ще бъде огромен и универсален. Само няколко месеца след формирането на БРИК (тогава асоциацията все още се състоеше от четири държави) Владимир Путин изнесе реч в Мюнхен, в която предупреди за безполезността на опитите на Запада (и преди всичко на САЩ) да „направлява народите”- всъщност това беше изявление за провала на плановете за изграждане на еднополюсен свят. На следващата 2008 г. избухна световната финансова криза, вината за която беше изцяло на САЩ и при положение, че именно те контролираха световната финансова система, цялата планета трябваше да плати сметките за американската алчност. По това време САЩ вече бяха обърнали с краката нагоре Ирак, ключова страна в Близкия изток, така че „арабската пролет“, започнала три години по-късно с тежките си последици за целия регион, всъщност беше предрешена. От 2011 г. оставаше само една крачка до 2014 г. - когато Русия влезе в открит геополитически конфликт със Запада заради опитите му да превземе Украйна. Е, след това до 2022 г. - когато конфликтът придоби формата на военен, макар и косвено.
През всичките тези години Западът отслабва, докато Глобалният Юг се засилва. Отслабването на Запада беше обективен процес с геополитически, исторически, икономически и други обяснения. Но най-важното е, че половинхилядолетната ера на западно господство приключва - и това се проявява под формата на крах на проекта за глобализация по англосаксонските правила, на който САЩ и Европа заложиха основно. Глобализацията не беше завършена - и започна да се разпада не защото Русия или отделни страни от Глобалния Юг се разбунтуваха срещу нея, а поради грешки в самия ѝ дизайн. Беше невъзможно да се прегърне необятността, тоест да се принуди целият свят да живее според правилата, изгодни за Запада и написани на Запад (политически, финансови, икономически, търговски, културни, идеологически). Разбира се, англосаксонското главозамайване беше значително улеснено от самоубийството на СССР, след което на Запад по-голямата част от елита наистина повярва в „края на историята“ и настъпването на ерата на „глобалното правителство“. Но в средата на 2000-те се разбра, че Западът не се справя с ролята на глобален клиент-архитект-изпълнител-строител - всичко върви погрешно.
Тогава възниква БРИКС - първоначално като инструмент за координация между незападните страни, които разбират, че самият Запад върви в грешната посока и повлича целия свят със себе си. През последните години Западът отслабна още повече и това се отнася не само за позицията му на световната сцена, но и за вътрешното му състояние. В средата на миналото десетилетие САЩ навлязоха в период на повишена турбулентност – и не само че няма да успеят да излязат от нея дори в средносрочен план, но и рискуват да изпаднат в сериозни вътрешни сътресения. Това не означава, че Америка вече няма сили да се бори за запазване на позицията на световен хегемон, но означава, че трябва да избира между опитите да защити тази хегемония на световната сцена и дълбоките вътрешни реформи. Сегашният американски истаблишмънт обаче не иска и не може да се откаже от претенциите си за световно господство (да наричаме нещата с истинските им имена), което означава, че без мащабни вътрешни сътресения геополитическата стратегия и практика на Вашингтон няма да се промени. Тоест, Америка ще се опитва да играе на всички дъски едновременно – обуздавайки тези, в които вижда реална или потенциална заплаха за своята хегемония.
Какво означава това за БРИКС? Фактът, че блокът ще трябва да става все по-антиамерикански не е защото целта му е да се конфронтира със САЩ, а защото самите САЩ няма да го оставят на мира. За Америка са категорично неприемливи всякакви проекти за изграждане на алтернативна глобална архитектура (финансова, търговска, военна), особено тези, които обединяват ключови страни от незападния свят - Китай, Индия, Русия, арабския свят и латиноамериканците. И САЩ ще засилят натиска върху страните от БРИКС, за да предотвратят или поне да забавят движението им към интеграция на същите финансови системи.
БРИКС не повдигна въпроса за разширяването до 2022 г. - и едва тогава асоциацията започна да приема нови членове. От шестимата поканени (и помолени) една страна отпадна веднага: в Аржентина на власт дойде проамериканският и антикитайски настроен президент Милей. Саудитска Арабия леко забави влизането си: принц Мохамед си взе почивка и пълното влизане в БРИКС може да бъде потвърдено на настоящата среща на върха в Казан. Но към БРИКС се присъединиха Иран, Египет, ОАЕ и Етиопия, които от „петицата” станаха „деветката”. С това разширяване БРИКС се превърна в наистина глобално обединение, тъй като преди двумилиардният ислямски свят изобщо не беше представен в него, а сега има цели три държави от него. И още няколко много важни страни от ислямския свят са на линия: дори ако въпросът със Саудитска Арабия все още виси на косъм, много мюсюлмански държави са проявили интерес - от Турция до Малайзия.
Разбира се, има много разногласия между отделните страни от БРИКС. Най-забележителните са китайско-индийските (въпреки че в кулоарите на настоящата среща на върха ще се състои първата официална среща на Си Дзинпин и Моди от четири години и половина - те не са водили преговори от граничния конфликт в Хималаите през пролетта на 2020 г.). И именно с тях се опитват да се възползват англосаксонците, особено по отношение на тези страни, върху които не могат да окажат пряк натиск. Съществуващите различия обаче са нищо в сравнение с това, което обединява страните от БРИКС+, а това е разбирането, че Западът няма нито правото, нито възможността да налага своята „картина на световния ред“ на всички останали. Винаги ще има разногласия в БРИКС относно желаната скорост и методи за улесняване на процеса на „упадък на Запада“, но никой не поставя под въпрос факта, че краят на западната хегемония е в интерес на всички страни, консолидиращи се около БРИКС.
Всъщност, между другото, това отговаря и на интересите на самите западни държави, включително и САЩ, но те вече са се превърнали просто в носители на един паразитен и антинароден глобалистки проект и не могат да защитят националните си интереси. Но ако все още имат волята и силата да се откажат от ролята, която наложиха, БРИКС с радост ще си сътрудничат в разработването на правилата на нов световен ред и изграждането му. Която ще се строи така или иначе – заедно със Запада или против волята му.
Автор: Пьотр Акопов ; Превод: В. Сергеев
