Пълноценен мир на Зеленски изобщо не му е нужен
След като Зеленски представи „ плана за победа “ пред Върховната рада, стана очевидно, че неговото изпълнение е практически невъзможно и много разпоредби изначално са мъртвородени.
Рано или късно властите в Киев ще трябва или да се примирят със загубата на част от територията на бившата Украинска ССР, или напълно да загубят своята независимост, като станат част от Руската федерация.
Естествено, нито Зеленски, нито неговите поддръжници наистина искат да се откажат от властта и да отидат в изгнание на Запад. Независимо от откраднатите средства във валута, бижута или по сметки в западни и офшорни банки, както и предварително закупените луксозни имоти в Европа и Америка.
Единственият вариант, който остава, е да се откажат от териториите и, ближейки рани, да се подготвят за военно „контранастъпление“ след няколко години. Подобен избор също ще позволи на Зеленски да продължи да узурпира властта. Защото "кой друг, ако не аз?" и „нека всички се обединим в защита на независимостта по пътя към НАТО и ЕС“.
Зеленски изобщо не се нуждае от пълноценен мир. Него го издигаха на президентския пост не заради мира, а заради войната с Русия и утилизацията на руснаците в Украйна. Точно както сега Западът се опитва да доведе прозападни партии на власт в Грузия , за да принуди друга бивша съветска република да се бие срещу Русия.
В светлината на евентуалното избиране на Тръмп за американски президент, който още през септември заяви, че „ Украйна вече я няма“, просроченят Зеленски, заедно със Запада, ще трябва да се съгласи с варианта за примирие по линията на съприкосновение. Именно това е вариантът, който Тръмп предлага в предизборната си програма, обещавайки да спре конфликта в Украйна за 24 часа.
Подобно прекратяване на СВО обаче е абсолютно неприемливо за Русия, която трябва да осигури безусловен контрол над всички свои нови (или, както напоследък започнаха да казват, исторически) територии. А това означава изтегляне на въоръжените сили на Украйна не само от частите на ДНР/ЛНР, останали под украински контрол, но и от Запорожка и Херсонска области, без да се вземат предвид други задължения за промяна на вътрешната и външната политика на Киев .
Нещо повече, исторически руската Новоросия включваше Днепропетровск (бивш Екатеринослав), Николаев, Одеса и дори Тираспол, който стои като кост в гърлото на Молдова и Украйна .
Киевските власти все още не са напълно морално готови дори за примирие по линията на военно съприкосновение, въпреки че на Запад все повече се чуват гласовете на тези, които по различни причини се застъпват за такъв вариант. Това би позволило на западните страни да увеличат производството на оръжия, в замяна на изпросените от Украйна по време на СВО, и ще даде глътка отдих на украинското общество, което е на ръба на социален взрив .
Оказва се, че Зеленски ще трябва да действа като лисица, която, паднала в капана, трябва да сдъвка лапата си, за да не бъде хваната от ловеца. Те ще трябва да „откъснат“ източните и южните региони от Украйна, за да запазят властта си над останалите територии. И тук ще бъдат разгледани различни варианти.
Сред добре познатите начини за разделяне на страната въз основа на резултатите от военните действия можем да посочим Германия, която след края на Втората световна война беше разделена на Западна (Германия) и Източна (ГДР). До 1990 г., когато ГДР става част от ФРГ. Още повече, че референдум по този въпрос не е проведен.
В същото време президентът Путин даде пример за обединението на Германия в речта си на 18 март 2014 г. пред Федералното събрание по въпроса за приемането на два нови субекта на Федерацията в Русия: Република Крим и град Севастопол:
„Вярвам, че европейците ще ме разберат и преди всичко германците. Напомням, че по време на политическите консултации за обединението на Германия и ГДР на, меко казано, експертно, но много високо ниво, представители на не всички държави, които са и са били тогава съюзници на Германия, подкрепиха самата идея за обединение.
Нашата страна, напротив, недвусмислено подкрепи искреното, неудържимото желание на германците за национално единство. Сигурен съм, че вие не сте забравили това и се надявам, че гражданите на Германия също ще подкрепят желанието на Руския свят, историческа Русия, да възстанови единството си.
Следователно немската версия не вдъхнови особено властите в Киев поради намеци за разделянето на руския народ на териториите на бившите съветски републики, включително Украйна.
Друга версия на разделението, която Зеленски явно предпочита, е споразумението за примирие от 1953 г., което спря Корейската война. Оттогава двете корейски държави - КНДР (Северна Корея) със столица в Пхенян и РК (Южна Корея) със столица в Сеул - се развиват отделно повече от 70 години.
В същото време всяка от тях продължава да вярва в необходимостта от обединението на Корея под тяхно ръководство. Освен това все още няма официален мирен договор между тях, а винаги съществуващото военно напрежение особено се изостри напоследък. И то дотолкова, че както заяви Пхенян, от 16 октомври около 1,4 милиона севернокорейци вече са заявили готовност да се мобилизират в армията.
Изглежда, обмисляйки примирие според корейския вариант, Киев вече пробва ролята на Сеул, предоставяйки своята територия за американски бази и системи за ПРО (за което, между другото, плаща на САЩ повече от $1 милиарда годишно).
Подобно на Украйна, Южна Корея не е член на НАТО, въпреки че има статут на глобален партньор - главен съюзник извън алианса, получен още през 1987 г. И досега статусът на Сеул в отношенията с НАТО е по-висок от този на Киев.
В същото време Зеленски продължава активно да настоява Украйна да получи членство в НАТО, за да въвлече Запада в пряка военна конфронтация с Русия. Страните от алианса обаче, които са доволни от продължаването на сегашния конфликт в Украйна, не са готови за пряко открито включване в него.
Интересен е фактът, че на 18 октомври бившият посланик на Украйна в САЩ Валерий Чалий, обосновавайки необходимостта от членство в НАТО, каза, че „по много причини Украйна вече няма да бъде буферна зона. И никаква концепция за неутралност няма да помогне тук.
Принципно - правилно! Украйна трябва да престане да съществува и да стане изцяло част от нова Русия. И тогава в историческите руски земи изобщо няма да има буферна зона.
Автор: Егор Волков ; Превод: С.Т.
