Русия може да изглежда изолирана от света заради войната си срещу Украйна, но още има „приятели“. Това са страните от БРИКС – икономическа група, която продължава да се разширява. Сега предстои среща на върха на БРИКС, която може да се окаже много важна за групата. Ето защо.

Да покаже на западните страни, че Москва не е изолирана от света. Това е целта на руския президент Владимир Путин като домакин на 16-ата годишна среща на върха на БРИКС, която предстои тази седмица.

Икономическото обединение, в което основни играчи са Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка, ще проведе срещата си в руския град Казан от 22 до 24 октомври.

Путин се стреми да позиционира БРИКС като противник на Запада в световната политика и търговия чрез нова разширена версия на блока, наричана понякога БРИКС+. Освен петте основни страни, тя обхваща Египет, Етиопия, Иран и Обединените арабски емирства (ОАЕ), които се присъединиха през януари 2024 г.

Тазгодишната среща на върха на БРИКС обаче може да постави началото и на по-нататъшно разширяване на групата. Путин е поканил над 20 други държави, които са подали молби или обмислят членство в БРИКС. Сред тях са Азербайджан, Беларус, Турция и Монголия.

Путин ще проведе двустранни срещи и с други държавни глави, които ще гостуват в Казан, включително с китайския лидер Си Дзинпин. Той също се стреми да разшири БРИКС като част от по-мащабната стратегия на Пекин да се позиционира като лидер на развиващите се страни от т.нар. Глобален юг.

Глобалният юг условно включва Африка, Латинска Америка и Карибите, Азия (с изключение на Израел, Япония и Южна Корея) и Океания (с изключение на Австралия и Нова Зеландия). Русия има дългогодишни дипломатически връзки с африкански и южноамерикански страни от епохата на Съветския съюз.

От ляво надясно – бразилският президент Лула да Силва, китайският лидер Си Дзинпин, президентът на Южна Африка Сирил Рамафоса, индийският премиер Нарендра Моди и външният министър на Русия Сергей Лавров по време на предишната среща на върха на БРИКС през август 2023 г.

„Путин [изрично] каза, че БРИКС говори от името на Глобалния юг. Това е аргумент, който Китай също изтъква“, каза пред Радио Свободна Европа (RFE/RL) Стюарт Патрик, старши сътрудник във Фондацията за международен мир „Карнеги“.

„БРИКС отново налива свеж въздух в дробовете си, отчасти защото ръководеният от Запада ред и неговите организации се намират в безпорядък“, каза пред RFE/RL Карлос Солар, старши сътрудник в Кралския институт за обединени услуги, базиран в Лондон.

„За Китай, както и за Русия, надеждата е, че БРИКС+ ще бъде средство за оспорване на доминирания от Запада международен ред и особено на доминацията на САЩ“, добави Патрик.

Какво е БРИКС и защо има значение

През 2006 г. Бразилия, Русия, Индия и Китай създават групата БРИК, която през 2010 г. се разшири до БРИКС с присъединяването на Южна Африка.

Групата е създадена с цел да обедини най-важните развиващи се страни в света и да предложи алтернатива на политическата и икономическата мощ на по-богатите държави от Северна Америка и Западна Европа.

Членовете на БРИКС казват, че западните държави доминират във важни световни институции като Международния валутен фонд (МВФ) и Световната банка, които отпускат парични заеми на правителствата, и че е необходима противотежест, която да усили влиянието на развиващите се икономики.

През 2014 г. БРИКС създаде Нова банка за развитие, която да отпуска парични заеми за стимулиране на инфраструктурата в държавите от групата. През януари Египет, Етиопия, Иран, Саудитска Арабия и ОАЕ бяха поканени да се присъединят.

Скоро след това обаче саудитски министър каза, че Рияд не се е присъединил официално към групата.

Аржентина също беше призована да стане членка на БРИКС, но президентът Хавиер Милейотхвърли поканата през декември 2023 г., малко след като встъпи в длъжност.

Все пак БРИКС има общо население от около 3,5 милиарда души – 45% от жителите на света, а икономиките на страните членки са на обща стойност над 28,5 трилиона долара, което се равнява на около 28% от световната икономика.

Ако Саудитска Арабия се присъедини, членовете на БРИКС ще произвеждат около 44% от суровия петрол в света.

Защо още страни искат да се присъединят към БРИКС

През последните години БРИКС се разраства въпреки геополитическите смущения като войната на Русия в Украйна и засилващото се съперничество между Китай и САЩ.

Интересът към присъединяването към БРИКС расте, защото много развиващи се страни виждат в обединението полезно средство за търсене на геополитически баланс през следващите години, казва Карлос Солар.

Кадър от срещата на БРИКС в Южна Африка през август 2023 г.

„В БРИКС има много страни с глобални амбиции като Китай и Русия. Но за други държави, които се присъединяват, целта е да имат различни възможности за партньорство и да не слагат всичките си яйца в една кошница“, добавя изследователят.

Според Солар това е видимо дори при страни като Бразилия и Индия, които са ключови членове на БРИКС, но също така поддържат силни връзки и членство в ръководени от Запада структури и политически организации.

Финансовата координация е основен въпрос за БРИКС, тъй като лидерите се стремят да намалят господстващото положение на щатския долар в световната търговия, а Бразилия и Русия дори предлагат създаването на валута на БРИКС.

Страните от групата също така се опитват да развият повече търговски връзки помежду си и по-тясна координация между националните си банки, както и да хармонизират данъчните и митническите си правила.

Макар че разговорите за създаване на глобална валута досега не са напреднали, членовете на БРИКС се съсредоточават върху улесняването на търговията в местните си валути – нещо, което се оказва полезно за Русия, която се опитва да компенсира санкциите на Запада заради войната в Украйна с разширяване на търговските връзки с Китай и Индия.

„БРИКС беше и може да бъде още по-голям спасител за руската икономика, която търси нови пазари“, каза Солар.

Какво се очаква от срещата на върха

За Русия срещата на върха на БРИКС през октомври цели да покаже, че Москва не е напълно изолирана в дипломатическо отношение. Путин освен това се стреми да продължи инициативите, които могат да подкопаят доминиращата роля на Запада.

„За Путин срещата на върха е символна – това е неговото усилие да покаже на света, че въпреки усилията на Запада да изолира Русия след непровокираното ѝ нахлуване в Украйна, Москва още има приятели“, казва Патрик.

Очаква се в Казан Путин да даде тласък на преговорите за изграждане на алтернативна платформа за международни разплащания, която да бъде защитена от западните санкции.

Русия ще предложи и създаването на борса на БРИКС за търговия със зърно като алтернатива на западните пазари, където се определят международните цени на селскостопанските стоки.

Предстои да стане ясно дали тези мерки ще постигнат успех. Междувременно Москва ще трябва да търси консенсус в групата, тъй като някои от потенциалните ѝ нови членове може да не споделят амбициите на Кремъл за противопоставяне на Запада.

Въпреки че членовете на БРИКС се обединяват около „убеждението, че настоящите структури, които управляват международния ред и световната икономика, са несправедливо натоварени в полза на западния свят“, още има разделения между страни като Китай, Иран и Русия, които искат категорично да оспорят този ред, и други, които по-скоро целят да го реформират, казва Патрик.

„На този етап групата БРИКС е по-важна от символна, отколкото от геополитическа гледна точка“, добавя изследователят.