Американско-полската историчка, писателка и журналистка Ан Епълбаум, която в своите трудове прави задълбочени анализи на комунистическите и посткомунистическите системи в Съветския съюз и Русия, бе удостоена с тазгодишната престижна награда за мир, която се връчва по време на Франкфуртския панаир на книгата
Наградата за мир на германските книгоиздатели, която се присъжда ежегодно от 1950 г. насам от Германския съюз на издателите и книгоиздателите, беше връчена в катедралата „Свети Павел“ във Франкфурт в неделя, 20 октомври.
„В публикациите си за автократичните форми на управление и техните международни мрежи Епълбаум успява да съчетае историографски поглед с изключително близки наблюдения върху актуалното състояние на нашия свят. Във време, когато демократичните ценности и постижения са все по-окарикатурявани и атакувани, нейната работа представлява въплъщение на изключителен и незаменим принос за запазването на демокрацията и мира“, обяснява се изборът на победителката на уебсайта на наградата.
На церемонията по връчването на наградата историчката произнесе реч за войната на Русия срещу Украйна.
„Никой историк на трагедията не би искал някога да вдигне очи, да включи телевизора и да види как работата му оживява. Когато през 1990-те години проучвах историята на ГУЛАГ в съветските архиви, смятах, че тази история принадлежи на далечното минало. Когато няколко години по-късно писах за съветското нападение над Източна Европа, също мислех, че описвам епоха, която е приключила. А когато изучавах историята на украинския глад – трагедия, която беше в центъра на опита на Сталин да унищожи Украйна като нация, не можех да си представя, че същата история ще се случи или може да се случи отново през моя живот. Но през 2014 г. старите планове бяха извадени от същите съветски архиви, изтупани от прахта и отново пуснати в действие“, каза тя от сцената.
Тя припомни на публиката как се е случило нахлуването на Русия в Крим през 2014 г., когато руски военни са навлезли в полуострова без опознавателни знаци.
„Аз не бях объркана. Знаех, че това е руско нахлуване в Крим, защото изглеждаше точно като съветското нахлуване в Полша. Това нахлуване се случи преди седемдесет години, през 1944 г. То също включваше съветски войници в полски униформи, подкрепяна от Съветския съюз комунистическа партия, която се преструваше, че говори от името на всички поляци, манипулиран референдум и редица други действия на политическа фалшификация, които имаха за цел да объркат не само полския народ, но и съюзниците на Полша в Лондон и Вашингтон.
А самото нахлуване беше само началото. След 2014 г., а след това и след пълномащабното нахлуване през февруари 2022 г., брутално познатите модели се повтарят. Първо в Крим, след това в Донецк и Луганск, после по време на окупацията на Харковска, Херсонска, Сумска и Киевска област руските войници се отнасяха към обикновените украинци като към врагове и шпиони. Те използваха произволно насилие, за да тероризират хората в Буча и на други места. Вкарваха в затвора цивилни граждани за дребни нарушения – като например връзване на панделка с украински цветове на велосипед – а понякога и без причина. Изграждаха затвори, както и филтрационни лагери, които бихме могли да наречем и концентрационни лагери. Преобразуваха културните институции, училищата и университетите, за да отговарят на националистическата, империалистическа идеология на новия режим. Отвличаха деца, отвеждаха ги в Русия и променяха личността им, както някога нацистите са направили в Полша. Те отнемаха на украинците всичко, което ги прави хора, което ги прави жизнени, което ги прави уникални„, припомня Епълбаум.
Тя отбеляза, че процесът на придвижване на Русия, която започна две жестоки войни в Чечения, убиваше журналисти и арестуваше критици, към тоталитарно общество, се е ускорил след 2014 г.
„След нахлуването в Крим през 2014 г. именно този процес на милитаризация, това тържество на войната, обхвана Русия. Сега малките деца в руските училища се обучават за военни. Руската телевизия насърчава руснаците да мразят украинците, да ги смятат за подчовеци. Руската икономика е милитаризирана: около 40 % от националния бюджет сега ще се изразходва за оръжия. За да се сдобие с ракети и боеприпаси, Русия сега сключва споразумения с Иран и Северна Корея – две от най-бруталните диктатури на планетата. Постоянното говорене за войната в Украйна също нормализира представата за война в Русия, което прави други войни по-вероятни. Сега руските лидери небрежно говорят за използване на ядрени оръжия срещу други свои съседи и редовно заплашват да ги нападнат“, добави тя.
Тя отбеляза, че сега, след две години и половина война, демократичният свят е започнал да се разколебава, тъй като мнозина желаят бойните действия „някак магически да спрат“. И напомни, че пацифизмът при справянето с военната агресия е неуместен.
„Тъй като днес съм тук и приемам наградата за мир, това изглежда подходящ момент да посоча, че „искам мир“ не винаги е морален аргумент. Също така е подходящ момент да кажа, че поуката от германската история не е, че германците трябва да бъдат пацифисти. Напротив, от близо век знаем, че искането за пацифизъм пред лицето на прогресираща агресивна диктатура може да означава просто примирение и приемане на тази диктатура.
Едва ли съм първата, която изтъква това. През 1938 г. Томас Ман, тогава вече в изгнание, уплашен от ситуацията в Германия и самодоволството на либералните демокрации, осъжда „пацифизма, който поражда войната, вместо да я прогони“. „През 1942 г., след избухването на Втората световна война, Джордж Оруел осъжда своите сънародници, които призовават Великобритания да прекрати войната. „Пацифизмът – пише той – е обективно профашистки. Това е елементарен здрав разум. Ако възпрепятстваш военните усилия на едната страна, автоматично помагаш на другата“, отбелязва Ан Епълбаум.
Историчката изтъкна, че тези, които сега призовават към пацифизъм пред лицето на руското нападение, са проруски настроени. А аргументите им, ако се доведат до логическия им завършек, означават „съгласие с военното завладяване на Украйна, с културното унищожаване на Украйна, с изграждането на концентрационни лагери в Украйна, с отвличането на деца в Украйна“ и според нея такива хора не са научили уроците от историята на ХХ век.
„За да попречим на руснаците да разпространят още повече автократичната си политическа система, трябва да помогнем на украинците да постигнат победа, и то не само заради Украйна. Ако има дори малък шанс военното поражение да помогне да се сложи край на този ужасен култ към насилието в Русия, както някога военното поражение сложи край на култа към насилието в Германия, трябва да го приемем. Въздействието ще се усети на нашия континент и по целия свят“, призова Ан Епълбаум.
Лауреат през 2023 г. беше британският писател Салман Рушди, а през 2022 г. – украинският поет, писател, музикант, а сега член на батальона „Харта“ Серхий Жадан.
