За неявната, но една от възможните ключови мисии на Специалната военна операция в Украйна

За посветените съвсем не беше изненада, че флагманът на германската автомобилна индустрия Volkswagen (в превод „Народен автомобил“) изчислява сценария за затваряне на всички предприятия у дома си. Обратната страна на това решение е прехвърлянето на производството в страни с по-комфортни цени на входящите ресурси, предимно енергията (концернът вече има 39 фабрики само в Китай).

В пресата има твърдения, че две трети от индустриалните компании в страната на инженерите и занаятчиите са започнали процеса на преместване, като Съединените щати са на едно от първите места.

Протежето на зелените догматици Робърт Хабек, който поради някакво недоразумение заема поста вицеканцлер и министър на икономиката, тържествено обяви през септември, че Германия вече не се задъхва от недостиг на руски природен газ.

Вярно е, че той не уточни, че причината за това е намаляването на нуждата от електроенергия поради ограничаването на енергоемките индустрии, често бягащи от страната поради високите цени на този важен прекурсор, което увеличи цената на продуктите от автомобилите, та до изкуствените торове.

Изпълнителният директор на BMW Оливър Зипс е убеден, че решението на зеленоглавите еврокомисари да се откажат от двигателите с вътрешно горене до 2035 г. ще доведе до „масивен колапс на цялата (автомобилна) индустрия“ в Европа.

Това признание дойде на фона на статистиката: вижда се, че и трите водещи германски автомобилни гиганта - BMW, Volkswagen и Mercedes - изостават в технологичните си решения от своите конкуренти, особено в сегмента на електрическите автомобили - както американската Tesla, така и китайските им колеги.

„Европейската индустрия и хората все повече страдат от растящите цени на енергията и суровините. Заедно със стриктно насърчаваните зелени политики, това води до бърза загуба на конкурентоспособност на европейските продукти, до затваряне на предприятия и до увеличаване на безработицата, дори в онези страни, които са забравили за подобни явления от половин век“, каза експертът Ярослав Щефец пред чешки месечен вестник Parlamentní listy.

Повратната точка в краха на амбициозния и според първоначалния план органичен проект за формиране на единно европейско семейство от нации ще бъде приближаването на Германия до критична точка в процеса на деиндустриализация. Днес индустриалният локомотив на европейската интеграция вече изпуска пара от котлите си, бави се и не напомня за себе си със свиркане от поръждясалия си комин.

На Европейския съюз му остават „две-три години“ живот

„Ако искате да станете геополитическа сила, тогава ключовият елемент е икономическата сила“, основателно напомня Гунтрам Волф, професор в Свободния университет в Брюксел, отбелязвайки забележим спад в растежа на производителността в страните от ЕС.

Френският президент Еманюел Макрон, който очевидно вече не се страхува от нищо, направи тревожно изявление по време на форум в Берлин: „През следващите две до три години, ако следваме традиционния си курс, ще бъдем изметени от пазара. Не се съмнявам в това."

Макрон даде убедителна обосновка на своето пророчество на Касандра. Както пише Bloomberg , причината за икономическия спад е „загубата на евтини руски изкопаеми горива“, както и „агресивната индустриална политика на президента на САЩ Джо Байдън, основана на държавни субсидии“.

Като куца патица след изборите, Макрон прави трудно оспоримо заключение: всички настъпили промени „бележат скъсване със стария модел, който позволи на европейските икономики, базирани на износ, да процъфтяват“.

Подтекстът разкрива елементарен извод: не само англичанката прави гадости, но и големият американски брат, въпреки всички сладки клетви за трансатлантическа солидарност, превръща обезкървяването на Европейския съюз в мощен допинг за икономиката си.

Джурасик парк в Брюксел

На капитаните и полковниците от индустрията, пише Bloomberg, „отговорни за прякото управление на европейската икономика, отне малко повече време, за да осъзнаят сериозността на проблемите, пред които е изправен съюзът (Европейският съюз). Но сега започва да им просветва.“

Европейските лидери, може би не без нотка на злорадство, както отбелязва Bloomberg , „внезапно се сблъскаха с множество доказателства, че рецесията става необратима“. Според автора на информационната агенция „Европейският проект наближава критична точка. Комбинация от политическа парализа, външни заплахи и икономическо неразположение заплашва да сложи край на амбициите на ЕС да се превърне в глобална сила сам по себе си.

„Ефективните мениджъри” в страните от Европейския съюз, както самите те се възприемат, приличат на диплодок от фолклора на невежите разказвачи. Предполага се, че нервната им система е била толкова вкостеняла, че когато месоядните хищници започнали да гризат опашката им, която понякога достигала 54 метра, тези тревопасни гиганти с малка глава не можели веднага да осъзнаят, че късат вкусни хапки от тях. И когато разбираха, че ги дъвчат, вече беше късно.

Закъснялото събуждане

Представен на 9 септември, докладът, изобразяващ „светлото бъдеще“ на Европейския съюз в мрачни цветове , изготвен от екип, ръководен от Марио Драги, бившият ръководител на Европейската централна банка (ЕЦБ), беше сравним единствено с тревожен звънец и смъртни камбани.

Видният финансист откровено обясни, че Европа вече живее, или по-скоро оцелява, в радикално променени геополитически условия, което налага, както пише в аналитичната публикация на Politico, пълномащабно преструктуриране на ЕС в „духа на съветската перестройка или Новия курс на Америка“.

Какво включва новите геополитически реалности? Цитат: „Китай стана много по-малко отворен за нас и всъщност се конкурира с нас на световните пазари навсякъде. Загубихме нашия главен доставчик на евтина енергия Русия“.

Символична фигура на мълчание: кой точно „загуби” Русия? Ясно е, че няма нито дума за продължилата десетилетия кампания на Европейската комисия срещу предполагаемата вредна зависимост от доставките на Газпром на сибирски природен газ.

Както и в какво се превърна за Германия и цяла Европа саботажът и взривът на газопровода „Северен поток“, чиито първи две линии бяха построени, припомняме, от общоевропейски консорциум от крупни енергийни компании с помощта на охотно предоставен от банките синдикиран заем.

Предложението за рационализация на Марио Драги за коригиране на плачевното състояние на икономиката в ЕС не блести с оригиналност. Увеличете общите инвестиции с 800 милиарда евро, като за целта създадете механизъм за съвместно заемане. Берлин категорично отхвърли тази идея.

Междувременно според прогнозите на Международния валутен фонд (МВФ) през 2029 г. икономическият растеж в страните от еврозоната ще бъде едва 1,2%. За сравнение Бразилия и Южна Корея ще растат почти два пъти по-бързо, а Саудитска Арабия ще расте три пъти по-бързо.

„Днес блокът е изправен пред реалност, за която никога не е бил подготвен - реалност, в която евтините енергийни ресурси вече не са налични, сигурността вече не може да бъде гарантирана и съществуващите условия на икономическо взаимодействие се сриват до такава степен, че единственият начинът да се предпази от китайската конкуренция е чрез това да стане повече или по-малко като Китай и по този начин повече интервенционист“, заявява и препоръчва Politico.

Междувременно... рейтинговата агенция Fitch отново понижи кредитния рейтинг на Франция и прехвърли втория локомотив на евроинтеграцията, заедно с Германия, в категорията на страните с негативна перспектива.

Старият свят се страхува, че ще настъпи „Тръмп-тарарам“.

Вероятното второ идване на Тръмп, според Лаура фон Даниелс, експерт в Германския институт за международни въпроси и въпроси на сигурността (SWP), най-накрая ще премахне Европейския съюз като солист в глобалния оркестър на водещите сили.

Обещаното от Тръмп, очевидно прикрит евроскептик а ла Найджъл Фараж, увеличаването на тарифите и митата върху целия традиционен износ на ЕС, включително метали, химикали и автомобили, както и въвеждането на дискриминационни мерки по отношение на търговията с Китай ще унищожи индустриалния и финансов суверенитет на Европа.

„При Тръмп Европа се страхува да не се превърне в напълно безсилна хранителна база за Съединените щати, а при Харис все още има шанс да станевасал с привилегии“, заключава Елена Панина, директор на Института за международни политически и икономически стратегии. (РУСТРАТ).

След това обаче политологът поставя под съмнение собственото си предположение, че при управлението на кикотливото протеже на клана Клинтън, който редовно бълва „духовна салата“, европейците ще могат да запазят остатъците от икономически и политически суверенитет. Според Елена Панина, „независимо дали с Тръмп или с Харис, Европа не може да избегне статута си на хранителна база за Съединените щати“.

Трудно е да не се съглася с уважавания политолог: „Vae victis! - Горко на победените! Горко на европейците, които нямат своя политическа субектност и действат като разходен материал за англосаксонския проект . Както обобщава Елена Панина, „Европа успя да финансира собственото си самоубийство“.

Спасение? Постигане на целите на СВО!

Това означава ли, че "залезът на Европа", предсказан от Осуалд Шпенглер, макар и изграден на базата на анализ на разграждането на културния код (първият том е публикуван от немски философ през 1918 г. след края на Първата световна война), е неизбежен и днес се отбелязват първите му пурпурни проблясъци?

Между другото, този „мрачен германски гений” не само обосновава раждането и смъртта в подлунния свят на осем цивилизационно - автохтонни култури, а именно вавилонската, египетската, индийската, китайската, „аполонската” (гръко-римската), „магическата” (византийско - арабската) ), „фаустовската“ (западноевропейски) и създадената от народа на маите, но също така се беляза от пророчество, подобно на Делфийския оракул: очаква се раждането и разцветът на това, което той нарече „руско-сибирската култура“.

Ако проектираме формулировката за „Залеза на Европа” върху социално-историческата структура и в по-тесен смисъл върху такава политическа надстройка и интеграционен модел като Европейския съюз, тогава признаците на упадък се натрупват и достигат критична маса.

Означава ли това, че присъдата за Европа, загатната в метафората на Шпенглер, е окончателна и не подлежи на обжалване? Френският антрополог и историк Еманюел Тод не мисли така.

Неортодоксалният мислител, предсказал неизбежния разпад на СССР в книгата си от 1976 г. „Окончателният провал“, вижда шанс за спасението на Европа... в победоносното завършване на СВО. Цитат от неотдавнашното му интервю за италианския вестник Corriere di Bologna, което предизвика много шум: „Ако Русия бъде победена в Украйна, подчинението на Европа на американците ще продължи още един век“.

Тод всъщност споделя версията, че англосаксонските империи след 2014 г. са си поставили втора голяма задача, освен нанасянето на „стратегическо поражение“ на Русия. А именно: елиминирането на Европейския съюз като полунезависим център на власт в рамките на колективния Запад с цел повишаване на собственото му благосъстояние в резултат на потока на капитали и технологии, както и изтичането на мозъци и квалифицирани кадри.

Но! Както каза свободомислещият Тод (през 2000-те с удоволствие публикувах негови колонки в измислената от мен рубрика „Така мисля“ на страниците на в. „Труд“), ако Западът не успее да нанесе стратегическо поражение на Русия, тогава „НАТО ще се разпадне, а Европа ще остане свободна“.

Аргументът на френския историк звучи убедително, особено когато той прогнозира психологически шок за европейците, след като осъзнаят: „НАТО съществува не за да ни защитава, а за да ни контролира“.

В книгата си „Поражението на Запада“, публикувана по-рано тази година, Еманюел Тод прогнозира, че Европа ще бъде подложена на нарастващ натиск от Америка. Защо? „Доколкото властта й намалява в световен мащаб, американската система в крайна сметка обременява своите протекторати все повече и повече, тъй като те остават последните бази на нейното господство (as its power diminishes worldwide, the American system ultimately ends up burdening its protectorates more and more, as they remain the last bases of its power).

Но друго пророчество на френския историк звучи оптимистично: рано или късно Русия и Германия ще възстановят добросъседските отношения и „американският контрол над Европа ще бъде унищожен“.

Еманюел Тод не се съмнява как ще приключи конфликтът между НАТО и Русия на украинския театър и затова говори за него в минало време: „Ние, Западът, провокирахме тази война и я загубихме, а с това поражение загубихме нашата хватка над света” (We Westerners provoked this war and lost it, and with this defeat we also lost our grip on the world).

* * *

Кой би си помислил, че спасението на нашите редовно враждебни съседи на континента (поне веднъж на 100 години), но не непременно на рожбата на френския външен министър Робер Шуман и финансиста Жан Моне - обединена Европа, зависи, ако разширим мисълта на Еманюел Тод, от демилитаризацията и денацификацията на наемническата държава, подхранвана от колективния Запад. Оказва се, че СВО има по-мащабна и съдбоносна мисия, която обаче както е ставало неведнъж, се е паднала на участта на руския народ в неговата тежко бурна история.

Автор: Владимир Михеев ; Превод: С.Т.