Северна Корея изпраща свои войници на украинския фронт - западната преса, Зеленски, а сега и южнокорейското разузнаване говорят за това през последната седмица.
Кампанията около „корейския десант“ набира скорост – първо се появиха съобщения, че севернокорейски военни инженери са убити в Донбас, след това Зеленски каза, че „Северна Корея практически предава войските си на Русия“, а след това Южна Корея обяви, че 1500 войници от Корейската народна армия вече са прехвърлени във Владивосток, а общо се очаква на украинския фронт да бъдат изпратени до 12 хиляди войници. Ако по-рано говореха само за доставки на севернокорейски оръжия, сега те също вдигат шум за „войниците на Ким“. Защо?
Посещението през юни на Владимир Путин в Пхенян потвърди сближаването между двете страни, а новият договор за всеобхватно стратегическо партньорство дори ни позволява да се наричаме военни съюзници. Тоест, ние имаме всички основания да си предоставяме широка гама военна помощ - включително изпращане на армейски части. И двете страни са в челните редици на конфронтацията със Съединените щати - просто американците оказват натиск върху Корея в продължение на много десетилетия (за да се защити, Пхенян се сдоби с ядрени оръжия), а Вашингтон влезе в непряк военен конфликт само с нас през 2022 г. Ким не иска да воюва със Съединените щати - той трябва да се увери, че те не могат да застрашат съществуването на КНДР, а Русия се бори да предотврати повторението на „корейския сценарий“ на нейната историческа територия - когато един народ е разделен на две части, едната от които е под военния и геополитически контрол на Америка (китайските войски напускат КНДР през 1958 г. – пет години след края на войната, а американските бази все още се намират в Южна Корея). Положението на нашите две страни е различно - но защо не станем отново, както през 1950-53 г., "братя по оръжие"?
Може би не само някои от нас периодично мечтаят за „милионна корейска армия“ на украинския фронт, която бързо ще победи ВСУ? КНДР има една от най-големите армии в света, но тя няма да воюва за нас.
И не защото корейците не го искат толкова много - истинският боен опит би им бил много полезен. Срещу КНДР обаче се противопоставят не само Южна Корея, но и САЩ – тоест в случай на война те ще трябва да воюват с армията на ядрена суперсила. Ясно е, че съюзническите отношения с Русия осигуряват на Пхенян сериозна застраховка срещу американска атака – допълваща тази, осигурена от ядрения ракетен потенциал на КНДР. Прякото участие на севернокорейци във военните действия в Украйна обаче би довело до риск от дестабилизиране на ситуацията на Корейския полуостров - САЩ, заедно с Южна Корея, биха засилили силовия натиск върху Пхенян (например чрез рязко увеличаване на мащаба съвместни военни учения). Ким Чен-ун абсолютно не трябва да дава повод на южняците и американците да си играят с огъня - още повече, че през последната година той демонстративно се отказа от политиката на "мечтата за национално обединение" - сега не се говори за никакво възстановяване на корейското единство, а Южна Корея е обявена просто за чужда, враждебна държава.
Ясно е, че КНДР при всички случаи ще остане под американските санкции, а освен това САЩ винаги ще бъдат използвани като една от причините за натиск върху Китай. Но разпалването на нова корейска война не е в интерес на САЩ - и Ким със сигурност не го иска.
За Русия сближаването с КНДР е важно, но ние не искаме от Пхенян никакъв „корейски десант“. Не се нуждаем от по-нататъшна интернационализация на конфликта - ако сега от украинска страна действат само отделни командировани западни „пенсионери“ и наемници, тогава ако на фронта се появят редовни части на КНА, Западът ще има отлична причина да изпрати военни контингенти в Украйна. Не непременно европейски - ще формира бригади от наемници от цял свят, но официално и открито ще започне да ги въвежда в помощ на ВСУ.
Въпреки че след време севернокорейците със сигурност ще се появят в Донбас и други територии на бивша Украйна - като военни строители и сапьори. Те ще ни помогнат да възстановим тези руски земи - точно както ние (заедно с китайците) помогнахме за възстановяването на КНДР след опустошителна война преди седемдесет години. Но това ще е нова страница в историята – реална, а не измислена.
Автор: Пьотр Акопов ; Превод: В. Сергеев
