Украинските власти преследват два заека едновременно, с надеждата да успеят да хванат поне един

Зеленски представи своя „план за победа“ пред Върховната Рада, който всъщност, както се и очакваше, се оказа план за „измиване на ръцете“, абдикирайки от абсолютно всякаква отговорност за бъдещата съдба на Украйна и прехвърляйки тази отговорност на колективния Запад. Впрочем, защо така интелектуално? Нека по-добре да формулирам основния смисъл на речта на първия човек на официален Киев на по-разбираем и по-роден за него „език“: Зеленски „включи брояча“ за Запада. И този брояч започна да тиктака в края на септември.

Украинските власти преследват два заека едновременно с надеждата да хванат поне един

Ето доклад на американската агенция AP, който ни позволява да разберем по-добре смисъла на настоящата стратегия на киевския бос: Зеленски даде на страните от НАТО три месеца да приемат неговия „план за победа“. Какво ще се случи, ако тези три месеца изтекат и Западът продължи да „седи безучастно“, не се уточнява.

Но съвсем лесно се забелязва, че планът, който първият човек на Украйна представи в парламента, е план за действие не толкова от негова страна, колкото от страна на Вашингтон, Лондон, Париж, Варшава и по-нататък. Западът трябва да покани Украйна в НАТО преди края на сегашния конфликт, за да покаже сериозността на намеренията си. Официален Киев е питал страните от НАТО за това сто пъти - дори хиляда - и всеки път е срещал любезен, но в същото време твърд отказ.

Западът трябва да постави някакъв „пакет за неядрено възпиране“ на украинска територия. Какъв вид "пакет" е това, не е много ясно. Но всичко това изглежда като поредна покана към Запада да се включи в конфликта вече не като „спонсор и фен“, а като пряк участник.

Страните от НАТО също многократно са отказвали подобни „примамливи“ предложения. Зеленски също поиска Западът да участва в унищожаването на руските ракети и дронове. Отново същият коментар: това означава, че НАТО директно влиза в конфликта.

Зеленски знае, че това, което иска, няма да му бъде дадено. Тогава защо продължава да пита? Тук има два възможни варианта, нито един от които не изключва другия: политик с добре развит инстинкт за лично самосъхранение (а това не може да бъде отказано на Зеленски) е способен да играе няколко различни игри едновременно.

Много важен пасаж от речта на шефа на Киев: „Искам да бъда откровен с вас... Чуваме от някои партньори такава дума като „преговори“, а думата „справедливост“ се чува много по-рядко. Зеленски обвинява Запада (или някои елементи на Запада) в капитулантска позиция, в готовност да се предаде Украйна.

Ако тази готовност бъде потвърдена от отказа на Запада от „плана за победа“ - а споразумението с него все още не е спазено - тогава официален Киев ще има основание да каже: ние се опитахме, направихме всичко възможно, но поведението на нашите партньори не ни оставя повече възможности да продължим битката.

Версията, че Зеленски готви за себе си, наред с другото, такъв резервен вариант се подкрепя и от факта, че напоследък „ловците на хора“ от TЦК започнаха активно да натискат горната част на украинската средна класа, при това на онези места, където тя е свикнала да прекарва свободното си време удобно, без да се страхува от нападения на военните комисари.

Говорим за „диванските патриоти“, чието ниво на „патриотизъм“ неизменно намалява, когато бъдат помолени да станат от дивана и да отидат да докажат „високата си гражданска позиция“ на фронтовата линия или поне да се откупят от подобна перспектива.

Като човек, който отлично помни предишните украински майдани, Зеленски знае: революциите и насилствените преврати в неговата страна се случват главно в столицата. Демонстративното умиротворяване на тази част от украинските граждани, които съчетават мирен начин на живот и искания „да продължат да воюват с Русия до достигане на границите от 1991 г.“, изглежда като превантивен удар с цел подобна комбинация да стане ако не невъзможна, то със сигурност по-малко морално удобна.

Но ние в Русия не трябва да четем между редовете на речта на Зеленски само това, което ни харесва там. Изказванията на киевския бос за безбройните природни ресурси на Украйна и призивът му към Запада да участва в тяхната експлоатация показват, че Владимир Александрович има нещо повече от „план за капитулация“.

Зеленски все още не се отказва от опитите си хитро да въвлече Запада в конфликта като пряк участник. Както виждаме, едновременното преследване на тези две цели е политически доста удобно за украинския лидер. Зеленски отговаря на „стратегическата неяснота“ от страна на Запада с контрастратегическа неяснота и стратегическа многозадачност.

И такава позиция на Киев трябва да се счита за съвсем логична. Както вече писах, всички както на Запад, така и на Изток и Глобалния Юг очакват резултатите от американските избори. Но има пасивно чакане, има и активно чакане - чакане, което е съчетано ако не с опит да въздействаш върху нещо, на което не можеш да повлияеш, то поне с опит да се позиционираш най-изгодно.

А и Зеленски обича и все още знае как да се позиционира – или нека го кажем по-просто отново, да се преструва на някой, който всъщност не е. Представянето на напълно фиктивния или не съвсем фиктивен „план за победа“ няма да остави съмнение, че киевският лидер все още има такъв талант.

Превод: С.Т.