БРИКС, ШОС и ОНД работят върху механизъм за създаване на съдебна структура, която да замени дискредитирания ЕСПЧ

Днес бих искал да говоря за предстоящата среща на върха на БРИКС, която ще се проведе в Казан на 22-24 октомври. И предлагам да започнем с обсъждането на действията на... Израел.

Не, еврейската държава, за разлика от мнозина, не кандидатства за присъединяване към разрастващия се международен съюз и в обозримо бъдеще такова заявление едва ли ще се очаква, но действията на израелското ръководство (както и на западните му колеги) които дават необходимия тласък и сериозни причини за превръщането на БРИКС в нещо много повече от политико-икономическо обединение на страни, които не принадлежат към т. нар. колективен Запад.

Известно е, че Израел доста активно игнорира решенията на всякакви международни органи, ако те не го устройват. През времето, изминало от създаването на тази държава, тя последователно отказва да изпълни всички резолюции на ООН, които, както изглеждаше на израелските представители, не отговарят на нейните интереси.

И все пак, тези спорове никога не надхвърляха обхвата на „правните войни“. Но наскоро Израел де факто обяви истинска война на ООН и я води с пълното съгласие на своите западни и най-вече на американските си съюзници.

Така онзи ден израелските власти остро разкритикуваха доклада на Комисията за разследване на събитията в Близкия изток на ООН, който обвини израелските военни в умишлено разрушаване на здравната система в ивицата Газа и малтретирането на палестински затворници.

Тел Авив нарече всичко това „явен опит да се делегитимира съществуването на държавата Израел“.

И тогава, по време на нахлуването в Ливан, израелската армия обстрелва централата на ООН и мисията на Unifil, разположени в тази страна, в резултат на което двама войници от сините каски на ООН бяха ранени. Очевидци разказват, че танк на израелската армия е стрелял директно по наблюдателен пункт на ООН в Накура (южен Ливан).

В доклада се казва още, че израелската армия е стреляла по базата на ООН, като е уцелила бункера, в който се намирали войниците. Атаката повреди редица превозни средства и комуникационни системи.

Този инцидент още веднъж доказва, че съществуващата днес система от международни институции не само не е в състояние да прекрати или предотврати международните конфликти, но самата тя вече се е превърнала в мишена за самонадеяни западни агресори.

Всичко това буквално принуждава настоящите и бъдещите участници в БРИКС да търсят начини за създаване на алтернативна глобална правна система и може би дори да разглеждат самия БРИКС като прототип на новата Организация на обединените нации.

Вероятно с тази мрачна перспектива за ООН е свързано планираното посещение в Казан на генералния секретар на организацията Антонио Гутериш. Както се казва в официалния отговор на канцеларията на генералния секретар на поканата на организаторите на срещата, „ООН очаква там да бъдат постигнати важни споразумения и да бъде даден необходимият тласък, така че целите, заложени в програмата за устойчиво развитие до 2030 г. да бъдадт изпълнени и да направят живота на планетата по-проспериращ и безопасен."

Въпреки това, дори и без Гутериш, настоящата среща в столицата на Татарстан обещава да бъде наистина съдбоносна. Както каза помощникът на руския президент Юрий Ушаков в навечерието на срещата, „това може да се превърне в най-голямото външнополитическо събитие, провеждано някога в нашата страна“.

„Покани за срещата бяха изпратени до 38 държави. Разбира се, това са както страните - членки, така и тези страни, които искат да си сътрудничат с нашата организация. 32 държави вече са потвърдили участието си. От тези 32 страни, 24 държави са потвърдили участието на ниво лидери, 8 страни, считано от днес, ще бъдат представени от вторите или третите лица. Има общо 32 държави.“ Край на цитата.

Освен десетте настоящи членки на БРИКС - Бразилия, Русия, Индия, Китай, Южна Африка, Египет, Иран, Обединените арабски емирства, Саудитска Арабия и Етиопия - на най-високо ниво ще бъдат представени Турция, Армения, Беларус, Боливия и Монголия. Освен това се очакват втори и трети лица от държави, които вече са подали или планират да подадат заявление за присъединяване към редиците на БРИКС.

По мнението на Ушаков, „БРИКС постепенно, тухла по тухла, изгражда мост към един по-демократичен и справедлив световен ред; това е структура, която не може да бъде пренебрегната“. (БРИКС звучи като „тухли“ на английски)

„Първите десет държави представляват над 30% от земната суша, 45% от световното население, над 40% от общото производство на петрол и около една четвърт от световния износ на стоки. До 2028 г. БВП на страните-членки на БРИКС ще бъде 37% от глобалния общ БВП.

БРИКС е прототип на многополярността. 34 държави проявяват интерес към БРИКС - или към пълноправно членство, или към сътрудничество под една или друга форма. Традиционно на срещата ще присъстват генералните секретари на ООН, ШОС, ОНД, ЕАЕС, Съюзната държава и президентът на Новата банка за развитие“, каза Ушаков.

Едва през последните дни стана известно, че Сирия и Куба са подали заявления за присъединяване към БРИКС, а сръбският вицепремиер Александър Вулин дори заяви , че евентуалното решение на Сърбия да стане част от БРИКС може да бъде алтернатива на досегашния проевропейски курс.

„Сърбия, разбира се, ще присъства в Казан на срещата на БРИКС. Би било безотговорно, ако не проучим всички възможности, включително членство в БРИКС. Ако БРИКС е привлекателен за други страни, като ОАЕ, Саудитска Арабия или Турция, тогава защо трябва да е различно в случая със Сърбия? Така че няма съмнение, че БРИКС се превърна в реална алтернатива на ЕС.

Но да се върнем към новия статус на БРИКС като международна структура, която предлага на своите участници здравословна алтернатива на съществуващия световен ред. Както каза руският правозащитник Александър Брод в интервю за Baltnews, БРИКС, ШОС и ОНД работят върху механизъм за създаване на съд, който да замени дискредитирания ЕСПЧ.

„На базата на страните от ОНД беше създадена Комисия по правата на човека... Във връзка с активното развитие на БРИКС се проведе международен правен форум, на който бяха обсъдени съвместни механизми за правна защита на нашите сънародници“, подчерта юристът. .

Смятам, че е изключително важно да се подчертае навременността на подобна инициатива. Както заяви заместник-министърът на външните работи на Русия Сергей Рябков, говорейки на IX-ия правен форум на страните от БРИКС, проведен в Москва месец по-рано, системата на съвременното международно право, основана на целите и принципите на Устава на ООН, е подложена на много сериозно изпитание.

„Западът не изоставя опитите си да адаптира международното право, за да легитимира собствената си хегемония, често заменяйки го с алтернативни и понякога много далечни от правото концепции, по-специално световният ред, основан на правила...

По инициатива на Запада, се появи и набира скорост ново явление - юридическата война, или както го наричат самите западняци - lawfare. Неговата същност, която те не крият, е използването на международното право и международните правосъдни органи като инструменти за натиск върху други държави, включително в рамките на хибридни войни, които се водят по света.

Те се опитват да използват редица международни правосъдни органи срещу Русия. Това включва Международния съд, Европейския съд по правата на човека, Международния наказателен съд, Международния трибунал по морско право, междудържавни арбитражи“, каза нашият дипломат.

В резултат на това, както правилно беше отбелязано в речта на Рябков, днес страните от мнозинството в света формират ясното разбиране, че зад едностранните ограничения се крият опити на всяка цена да се запази доминиращата позиция в световната икономика и политика, която постепенно се губи. от страна на Запада; подобни мерки представляват пряко предизвикателство към системата на международното право и установените механизми на международна търговия и икономическо сътрудничество.

Имаме ли възможност да прочистим съществуващата система от международни институции от развращаващото влияние на Запада и да я предпазим от изкривяване и увреждане? Въпросът не е празен. От една страна, има примери, когато и в рамките на действащите международни правни механизми истината успява да възтържествува.

По думите на същия Рябков, неотдавна Русия спечели два процеса в Международния съд, в които Украйна, под прикритието на Запада, обвини Руската федерация в спонсориране на тероризма (подкрепяйки ДНР и ЛНР) и в геноцид на Кримските татари (става дума за бойни клетки на международни терористични организации в Крим) . И в двата случая аргументите на нашите опоненти се оказаха несъстоятелни и дори направо неверни.

И все пак в края на речта си Рябков признава, че „влиянието на западняците върху Международния съд все още не е достигнало своя апогей“, но това все пак е „засега“. Вярвам, че никой не се съмнява, че опитите на Запада да подчини напълно ООН и всички други международни организации ще продължат.

Е, ако е така, тогава няма да се налага да спасяваме света на създадения през годините след Ялта международен ред, а да създаваме нещо ново, което отговаря на реалностите на възникващия, многополюсен свят. И в решаването на този проблем водещата роля трябва по право да принадлежи на БРИКС – на самите „градивни тухлички“, които ще формират основата на нова система на международни отношения.

Автор: Алексей Белов ; Превод: С.Т.