През годините на американизация на Европа и особено след 60-те години, наред със загубата на суверенитет и загубата на водещата геополитическа роля на Стария континент, западното общество от двете страни на Атлантика беше постепенно завладяно от левичарски постмодернизъм, който през последните години се изроди в откровен културален марксизъм.
Лансирането на тези левичарски неомарксистки-глобалистки и троцкистки стандарти има за цел демонтиране на съществуващия ред и потъпкване, компроментиране, окарикатуряване и унищожаване на всички авторитети – както знакови личности, така и институции, за да стане възможно унищожаването на нормалния капиталистически и демократичен ред и постепенно налагане на Нов световен ред, планиран от стоящите зад неолибералния глобализъм сили – ред на транснационални мегакорпорации, притежавани от малък елит от свръхбогати олигарси и огромно множество от заробени безправни хора. В тази борба важни инструменти на неолибералния глобализъм (неоглобализма) са насаждане на атеизъм, крайна сексуална освободеност, феминизъм, разделение и противопоставяне на жени срещу мъже – целящо да изтръгне жената от семейството, разрушаване на семейството и създаване на поколения родени в блудство, противопоставяне между поколенията от типа деца срещу родители, противопоставяне на работници срещу капитала, психотична борба против замърсяването на природата с цел задушаване на индустрията - гръбнакът на капитализма и държавата и още ред други. Силово се налагат правила, норми на поведение и закони налагащи един нов модел на социализъм, привидно дотолкова крайно ляв, че граничи с либертарианство, анархизъм и крайно леви форми на марксизъм. С една дума – уж всичко се прави за свободата и доброто на обикновения човек.
Обаче така изглеждат нещата само на пръв поглед, а истината е тъкмо обратната. Първо, прекаленото разпускане на нравите и свободите на народа е началната стъпка към последващо въвеждане на диктатура. Сред висшите нива на социалния инженеринг това е известно под формулировката „разюздай, за да обуздаеш“ или отпусни, за да наложиш хомота (после идват и казват: „Вижте се колко сте разхайтени – трябва ви твърда ръка“ и – Хоп! Ето ви диктатура). Второ, ако се вникне в дълбочина ще се види, че зад лявата опаковка на неолиберализма и неговите памфлети за свобода, равенство и братство, всъщност стои тъкмо обратното – зад тази примамлива и фалшива визия стоят крайно десни кръгове на световния финансов елит, това са свръх-богатите, повечето от които са представители на стари аристократични фамилии от XIV-XVIII век в Европа, тежки мизантропи нямащи нищо общо с идеите за свобода и равенство, от класата на Палавичини, Максими, Ротшилд и десетки други. Факт е, че новата структура за координиране и практическо прилагане на новия световен ред – Съветът за приобщаващ капитализъм (The Council for Inclusive Capitalism), е създаден и се ръководи от представители на фамилията Ротшилд и се председателства от Евелин де Ротшилд и от папа Франциск – папата-недоразумение, приятел на неолиберализма, атеизма, трансхуманизма и икуменизма. Съветът за приобщаващ капитализъм включва и ръководители на много от големите мега-корпорации, а те, като представители на едрия капитал, са десни и консервативни и нямат нищо общо с левите брътвежи за равенство между хората на Ленин и Троцки. Например сред най-близките до Съвета за приобщаващ капитализъм са Дарън Уокър - президентът на фондация "Ford", Раджив Шах - президент на фондация "Рокфелер", както и изпълнителните директори на корпорациите „VISA“, „Mastercard“, „British petroleum“, „Bank of America“. Какво лицемерие само – нима някой ще повярва на тези едри хищници, че именно те мислят за доброто на народа? Абсурдно и смешно е. Сред съучредителите на този клуб на богатите е и революционерът-неолиберал папа Франциск, който от сайта на Ватикана призова към „дълбоко обновление на сърцата и разума, за да се постави човек в центъра на икономическия живот, защото не става въпрос да притежаваме повече, а да бъдем нещо повече“ – изказване, което е изцяло в унисон с концепцията на неолибералния глобализъм за ликвидиране на индустрията (Degrowth & Strategy) и с призивите за намаляване на потреблението, формулирани като „патагонизация“ (https://www.vaticannews.va/bg/pope/news/2019-11/papa-inklusiven-kapitalizam-spravedliva-ikonomicheska-sistema.html, посетен 05.10.2024).
Повечето от принципите на крайната в своите възгледи, а според някои твърде опасна, античовешка и реакционна същност на неолиберализма, не са тайна. Тази идеология е официално оповестена в много книги и документи, написани лично от лидерите на това течение, сякаш следвайки примера на Хитлер, оповестил своите възгледи и зловещи планове в „Моята борба“.Водещи заглавия, разкриващи същността и плановете на неолиберализма, са книгите на ръководителя на Световния икономически форум в Давос и главен говорител на световния финансов елит, острието на неолиберализма, Клаус Мартин Шваб. Такива са заглавията: „КОВИД-19: Голямото зануляване“ (Klaus Schwab, Thierry Malleret. COVID-19: The Great Reset, Forum publishing, 2020) и „Капитализъм на заинтересованите“ (Klaus Schwab, Peter Vanham. Stakeholder capitalism, Wiley, 2021). Също така, през май 2020 г във Великобритания 1100 експерти, индоктринирани с идеологията на неолиберализма, подписват Манифест призоваващ към стратегия на намаляване (ненарастване) на икономиката – Degrouth strategy. Това е друг ключов документ, съдържащ стряскаща по своята бруталност неомалтусианска визия за света, публикуван в книгата „Ненарастване и стратегия: как да се постигне социално-екологична трансформация“ (Christina Plank et al., Degrowth & Strategy: how to bring about social-ecological transformation. Ed.: Nathan Barlow et al. Mayfly Books, 2022). В някои отношения принципите и методите на неолиберализма напомнят класически фашизъм. В стремежа си да разберем дали лансираният от идеолозите на финансовия елит в Давос неолиберализъм има общи черти с понятието фашизъм, ще се опитаме да направим кратък паралел между двете идеологии. За целта ще разгледаме ключови моменти от посочените по-горе концептуални книги на неолибералите и ще ги съпоставим с дефинирани в историческата наука белези на фашизма.
Що е фашизъм? Едно брилянтно определение на понятието фашизъм е представено в „Становище на българските историци по въпроса: имало ли е фашизъм в България?“ (23 ноември 2022, БАН, https://www.bas.bg/?p=41867). Описаната там дефиниция за това що е фашизъм е базирана на съвременната социологическа и политологическа наука (Стенли Пейн, Джорджо Ейнауди, Роджър Грифин, Робърт Пакстън и др.). Ще разгледаме в отделни точки признаците за фашизъм от дефиницията на учените от БАН и след всяка точка ще посочим приликите, които откриваме, с неолибералната доктрина.
Признак 1.Фашизмът е обобщаващо понятие за крайно десен политически феномен. (БАН)
Макар неолиберализмът декларативно да е крайно ляв, в неговата визия за Новия световен ред ясно се вижда, че по същество това е крайно дясна идеология, обслужваща едно малобройно малцинство от свръхбогати мегакапиталисти-олигарси и стремяща се да унищожи съществуващата нормална демократична държава и нейния гръбнак – капитализма и индустрията, чрез ликвидиране на фирмите за сметка създаване на мега-корпорации, собственост на същите тези свръхбогати олигарси и заедно с това да наложи тотален контрол и буквално заробване на огромното мнозинство – обикновените хора. Как ще бъде унищожен капитализмът и индустрията? Първо, чрез привличане в управлението на фирмите на всякакви хора хванати от улицата и превръщане на борда на директорите в нещо като хипи-анархокомуна, подчинена на интересите на външни за фирмата хора и институции и на всякакви НПО-та, приравнявайки гласа на директора при взимане на решения с гласовете на безработните лелки от квартала, изоставяйки интереса на фирмата на последно място, а по такъв начин – лишаване от всякаква конкурентоспособност и довеждане до бърз банкрут. Например в книгата Stakeholder capitalism (2021), в глава 6 „Концепцията“, на стр. 223–259, Клаус Шваб пише, че при предлагания от него Капитализъм на заинтересованите, вече освен собственикът на предприятието при вземането на решения ще имат право на мнение и другите заинтересовани страни - служители, доставчици (!?), заемодатели (!?), клиенти (!?), обществото, в т.ч. НПО и т.н., или както посочва господин Шваб: в едно предприятие „всички онези чиито интерес е под залог в икономиката, могат да влияят върху вземането на решения“. Освен това, за разлика от нормалния акционерен капитализъм, където човек притежава акции от дадено предприятие и с това дял от собствеността, то при Stakeholder capitalism притежателят на акции няма собственост над предприятието, а единствено е заинтересован от това бизнесът на даденото предприятие да бъде и в негова полза или в полза на даден обществен интерес, без притежателят на акции да участва в разпределение на печалба. Заинтересована страна (Stakeholder) може да бъде всеки – инженер, работник и т.н. – това е собственик, който не притежава нищо. Описаните принципи на Капитализъм на заинтересованите не са нищо друго освен механизъм за унищожаване на предприятията и индустрията и ликвидиране на нормалния капиталистически ред, а крайният резултат ще бъде като този в известния анекдот на Сашо Сладура, заради който той загубва живота си в комунистически концлагер: „В Сахара въвели комунизъм. Първи ден – нищо не се случило. Втори ден – пак нищо. Внезапно на третия ден – остър дефицит на пясък!“.
Второ: унищожаване чрез концепция за свиване на индустрията (degrowth). В книгата „КОВИД-19: Голямото зануляване“, на страница 35 Клаус Шваб призовава да се намали консуматорството и да се премине към Degrouth (спиране растежа и свиване) на икономиката. Според стратегията за ненарастване, тази Down-scaling economy щяла да осигури (на оцелелите след депопулацията, б.а.) един по-добър живот – „там ние ще живеем по-добре, като потребяваме по-малко“ (the future where we can live better with less). Не е ясно как в условията на разрушена индустрия ще се живее по-добре с по-малко, но е сигурно че днешните свръхбогати мегакапиталисти, които лансират идеологията на неолиберализма, и тогава ще тънат в разкош заобиколени от стотици слуги, ще летят с частните си самолети и ще пилеят пари. В глава 1.2.2.3. „What future growth could look like“ (как би изглеждало бъдещото развитие) Шваб илюстрира намалението на потреблението от страна на обикновения човек с примера за Патагония – най-бедната и слабо населена част от света. Докато за народите от страните извън богатия запад Клаус Шваб очевидно предвижда Патагонизация, то на Стр. 39 в глава 1.2.3.1 „Дефлация или инфлация?“ за богатите страни Шваб предвижда Японизиране – дефинирано така: „структурно слабо търсене, много ниска инфлация и свръхниски лихвени проценти“. Членовете на Римския клуб (Club of Rome), известни със своята човеконенавистна неомалтусианска философия, през 1972 г. в своя първи доклад озаглавен „Границите на растежа“ (The Limits to Growth) лансират концепцията за Нулев ръст на икономиката. Там, впрочем, се казва: „глобалната природна система, в която всички живеем – вероятно не може да поддържа настоящите темпове на икономически растеж и растеж на населението много след 2100 г“. В продължение на тази малтусианска теза, подтикваща към драстично намаляване (вероятно избиване?) на населението, през май 2020 г във Великобритания е публикуван вече цитираният Манифест, призоваващ към стратегия за ненарастване – Degrouth & strategy. В тази концептуална за неолиберализма книга, авторите без никакво притеснение ясно представят своята мракобесна философия за унищожаване на капитализма. Например на страница 11 пише: „отслабването (намаляване на растежа, Degrowth) се основава на принципите на автономия, солидарност и пряка демокрация“ (казано просто – превръщане на държавата в слаба и децентрализирана съвкупност от хиляди центрове на родовообщинно местно самоуправление, б.а.). На страница 251 пише: „намаляването на растежа е добре дошъл опит за намаляване на екологичния отпечатък на капитализма.“ В глава, озаглавена (забележете!): „Дефинансиране на икономиката“, на страница 359 пише: „Правната дефиниция на частна фирма ще бъде преразгледана, за да включва съображения за социално благополучие и устойчивост, за да се насърчи производството и управлението на фирмите според икономически, социални и екологични критерии.“ Казано ясно – предвижда се фалиране на фирмите чрез правни механизми, а социалното благополучие за което подвеждащо говорят - ще загине заедно с фирмите. Изложените в Stakeholder capitalism (2021) и Degrouth & strategy (2022) концепции представляват анархо-комунистически и либертариански идеи, където капиталистът вместо да се разглежда като герой-предприемач, поел рискове, трудил се да развие своя бизнес, теглил кредити, привлякъл инвестиции и технологии, осигурил работни места и спомогнал за въздигане на обществото и добруване на държавата – ще бъде приравнен към обикновените работници и дори към външни за фирмата хора. Съответно на това, в Новия свят на неолиберализма, капиталистът-собственик ще бъде обявен за враг и паразит. От своя страна работниците, индоктринирани че трябва да са равни на капиталиста-собственик, след като останат без работни места - просто ще изчезнат, пометени от идващите глад и болести в условията на разруха и масов фалит на фирми и настъпилия суров ровообщинен строй, а оцелелите от тях ще се влеят в редиците на робите - притежание на транснационалните мегакомпании.
Трето: максимално разпускане нравите на обществото, лансиране на чувство за равнопоставеност (егализъм), осмиване и детрониране на авторитети, изобщо създаване на безструктурно общество – аморфна маса от мислещи се за онеправдани, безсмислено мразещи се, мрънкащи и злобни мързеливи хора, пристрастени единствено към удоволствията и никога не влизали във фабрика. Общество, толерантно към неолиберализма - създадено с цел да стане възможно унищожаването на капитализма и нормалността. Създаването на такова „течно общество“ се реализира чрез форматиране на съзнанието от медии, училища и университети, както и чрез премахване на семейството и на задължителната служба в армията. Важно значение за разхайтване на обществото играе и отнемането на индустриалните производства от западния свят и изнасянето им в Китай.
Каква е целта? Схемата е проста: свръх-либерализиране на обществото и разпускане на страстите, създаване на чувство за равенство, въвеждане на ултраляв социализъм – какъвто е моделът „Капитализъм на заинтересованите“, чрез което да се унищожат нормалните фирми. Чрез унищожаването на предприятията и фирмите ще се отвори пътят за заграбване на техния бизнес от мега-корпорациите – притежание на онези крайно десни кръгове – свръх-богатите представители на световния финансов елит и т.нар. Черна аристокрация, които и днес владеят огромни дялове от световната икономика, но чиято алчност ги тласка към това да унищожат днешния демократичен ред и да въведат нов феодализъм. Днес е в ход процес на Рефеодализация. Както се вижда, зад неолиберализма съвсем не стои благородният лик на Майка Тереза. Напротив. Зад неолиберализма стоят най-едрите хищници на световния финансов капитал – брутални капиталисти, десни по своята същност консерватори, като например кланът Ротшилд и известната с разстрелите на работници в Dearborn, Michigan на дата 7 март 1932 г. корпорация „Ford Motor Company“. Да, привидно неолиберализмът е ляв, но като се има предвид каква е неговата крайна цел и кой стои зад него – всъщност той е много, много десен. Ако бъде допуснат да се развихри напълно, вероятно след време ще се види че неолиберализмът е десен почти колкото националсоциализмът.
Признак 2.Фашистката идеология е антилиберална, тя отхвърля съществуващата партийно-парламентарна система и принципите на политически и стопански либерализъм. (БАН)
Прилика с фашизма е безспорният факт, че неолиберализмът отхвърля принципите на политически и стопански либерализъм, а по своята скрита същност неолиберализмът явно е ипротив съществуващата партийно-парламентарна система. Затова навсякъде в западните държави се работи за сриване авторитета и рейтинга на традиционните партии и предизвикване на чести парламентарни кризи. Защо се прави така? Както е известно от постулатите на неолиберализма, той се бори за премахване на държавите и за преминаване към единно световно управление, но това предполага и премахване на политическите партии и ликвидиране на партийно-парламентарната система. Например в „КОВИД-19: Голямото зануляване“, въпреки че авторите умишлено използват иносказателен език под формата на пожелания вместо твърди постулати и йезуитски налагат идеята за необходимост от глобално управление във връзка уж с необходимост от справяне с екологични промени, в глава 1.4.2. „Световно управление“ (Global governance) Шваб и Малере ясно говорят, че главни пречки за налагане на единно световно управление са национализмът и разделеността на отделни държави. Както виждаме, за неолибералите националните държави са пречка, пречка е чувството за национална принадлежност, пречка е споменът за история на собствения си народ, пречка е индивидуализмът с който Бог е създал всички ни.
От години пред очите ни се работи за налагане на единно глобално управление. Как се работи за това? В своята стратегия за премахване на държавите и на политическите партии, неолиберализмът проповядва чрез медии, училища и университети че всички хора са напълно равни, без значение интелектуален ценз и лични възможности, непрекъснато осмива и окарикатурява съществуващи авторитети – както изтъкнати личности, така и държавни институции, непрекъснато се насажда схващането че „всички са маскари“, че сред политиците няма честни хора които да застанат начело, че сред изявените хора в обществото няма достойни и т.н. Заедно с това неолиберализмът създава контролиран хаос чрез генериране на корупция и щедро експониране в медиите на непрекъснати корупционни скандали. На фона на корупционните скандали в парламента, традиционните политически партии имат все по-малка подкрепа сред обществото в повечето страни, непрекъснатите политически и парламентарни кризи са ежедневие, а зомбираните от медиите граждани стават все по-лишени от чувство за благоприличие и мярка. Този разпад на обществото е описан от У. Еко като „Течното общество“ – егализъм, мързел, липса на респект към институции, власт и авторитети, умишлено сриване на утвърдени ценности, разделение и отчуждаване на хората, „вече никой не ходи рамо до рамо с друг“, а вакуумът създаден от липсата на приятели и липсата на респект към институции и авторитети у хората се компенсира със стремеж към себепоказване – демонстриране на мнимо благополучие от хора живеещи на кредит.
Предизвикването на разпадане или „втечняване“ на обществото, с целия този хаос и разюздено поведение, освен унищожаване на капитализма има и друга важна цел – един ден неолиберализмът да каже на хората: Вие сте толкова некадърни да се управлявате сами и да имате собствена държава и институции, че е много по-добре да се премахнат всякакви партии и да се премахнат държавите ви, заедно с министерствата и всякакви други държавни структури и да ви въведем Единно световно управление. Клаус Шваб и Малере казват буквално: „националните държави се справят зле с основните предизвикателства, които ги сполетяват, което след това подхранва недоверието на обществото към държавата, което от своя страна води до липса на власт“ („КОВИД-19: Голямото зануляване“, глава 1.4.2. „Световно управление“). Огромни транснационални корпорации ще прилагат местно управление в дадена област, ще поддържат реда със свои мини-армии, ще осигуряват работа и дори ще емитират пари, както феодалите през средновековието. Тъй като сте привързани към стария свят на демокрация и свобода в който сте живели и има опасност да учите децата си на непослушание спрямо властите, ще отнемем децата ви за да ги отглеждаме и възпитаваме както ние решим, да промиваме мозъците им, да ги „зомбираме“.
Заедно с това всяка проява на чувство за патриотизъм ще бъде забранена и наказвана. Изучаването на науката история ще бъде забранено, уж защото историята поражда раздори между народите, но истинската цел е друга – да се изтрие споменът за национална история и оттам – заличаване на всякакво чувство за национална принадлежност. Така хората ще се превърнат в безкритична, слабообразована човешка маса, състояща се от роби, лишени от родова памет, без религия,без държава, без история, без семейства и приятели, без претенции за историческа и национална принадлежност, така че да бъдат лесни за управление и манипулации. Ще заприличат на бройлерите в птицефермата. Както се казва - Ха честито! И най-лошото: хора, освен че ще сте като бройлери, също и няма да ви пука от това, защото чрез генно инженерство ще ви бъде „бъгнат“ онзи ген, който е отговорен за емпатията (проява на чувства, като симпатия, любов, интерес към изкуство, религиозност и любов към Бог) – ще сте като робот, идеален за работа по 18 часа на ден. Днес човешкият геном е разчетен. Някой знае ли какво може да се постигне с векторен вирус-носител?
Признак 3.По принцип фашистките формации са ксенофобски, като голяма част, но не всички от тях, са и антисемитски. (БАН)
При неолиберализма виждаме ясно изразена ксенофобия, но ксенофобия с обратен знак – ксенофобия от страна на малцинствените групи спрямо всички хора с традиционни ценности и нормален статут; ксенофобия от страна на хората с нетрадиционна сексуалност спрямо хетеросексуалните; ксенофобия от страна на малцинствата с различен цвят на кожата спрямо коренното население на Европейския континент, дори индоктриниране сред нормалните жени на чувство за онеправданост и враждебност спрямо мъжете, а феминизмът е вид ксенофобия. Крайната нетолерантност и ксенофобията на неолиберализма го доближава до фашизъм.
Признак 4.Фашизмът обещава едно безконфликтно бъдеще на защита на труда, премахване противоречията между труд и капитал, бедни и богати; обявява се за провеждане на социална политика,прокламира равен шанс за всички, очертава насоки на стопански просперитет, мащабно строителство и благоустройство, повишаване качеството на живот; лансира визия за просперираща държава. (БАН)
С изключение на визията за повишаване качеството на живот и за просперираща държава, каквито неолиберализмът отхвърля и обещава рязко свиване на индустрията (degrowth), икономика без парични разплащания и въвеждане на принудително рязко намаляване на потреблението, дефинирано като „патагонизация“, всички останали фашистки обещания за светло бъдеще, премахване противоречията между труд и капитал, провеждане на социална политика, равен шанс за всички, както и други демагогски обещания, са налице при неолибералната глобалистка идеология.
Признак 5.Появата на фашистка партия придава организираност на фашистката идея и спомага за интензивното оформяне на фашистката идеология. Много често партията се изгражда на принципите на паравоенна структура. Към нея се сформира нещо като партийна милиция, чрез която агресивно се разпространяват фашистките идеи в общество. (БАН)
Партии на неолиберализма са повечето изповядващи неолиберализъм демократически партии, каквито има във всички европейски страни и САЩ и почти всички те са на власт. Вместо партийна милиция, в европейските държави функционират стотици неправителствени правозащитни организации, щедро финансирани от неолибералните централи от типа на „Отворено общество“. Чрез различни НПО изключително агресивно се разпространяват неолибералните идеи в обществото и се заклеймява и се подлага на преследване всяка критика към тях и се осмива всичко свързано с нормалност и традиционни ценности. Превзети са университетите, училищата и главните медии, които днес са истински крепости на неолиберализма.
Признак 6. Според фашистката идеология и организация държавата, ръководена от фашистката партия, стои над всичко; тя е всеобща и всеобхватна, има претенция да премахне социалните и икономически различия. (БАН)
Неолибералите са войнствени, безкомпромисни, претендират че тяхната визия за света евсеобхватна и като такава трябва да бъде възприета от всички, преследват се инакомислещите. Привидно неолибералите имат претенция да премахнат социалните и икономически различия, но всъщност демагогски се стремят да предизвикат масова бедност и планират рязко засилване на социалното неравенство чрез още по-силно забогатяване на малцинството богати и още по-силно обедняване на бедните. Масовото обедняване в Новия свят на неолибералния глобализъм Клаус Шваб съвсем ясно формулира в прав текст: „в бъдещия свят рязко ще се засили социалното неравенство между бедни и богати“ (виж „COVID-19: the great reset“, глава 1.3.1. „Неравенство“). За фашистки стремеж към всеобхватност и тоталитаризъм говори предвижданото от неолибералните идеолози извършване на драстично следене на хора и фирми. В глава1.3.4. „Общественият договор“,Кл. Шваб описва „създаването на постоянни общества за наблюдение“.
Признак 7. Идеологията на единствената партия е издигната в ранг на държавна идеология и съществуването на друга в обществото е абсолютно забранено. Икономическият живот е строго подчинен на партийните директиви и решения. Всички средства за масова информация са поставени под тежка цензура и са длъжни да пропагандират идеологията на партията – държава. Главно на тях се вменява и съществената задача да изграждат обществения култ към партийния лидер. Суровият надзор над обществото се осъществява както от репресивните органи на държавата, така и от многобройните партийни структури, включително и от паравоенните организации, създадени още преди завземането на властта. (БАН)
За момента е трудно да се забранят другите партии, но идеологията на неолиберализма е абсолютизирана до степен на държавна идеология, а и приликите на неолиберализма с фашизма по отношение на цензурата над средствата за масова информация днес са очевидни. Същото се отнася и до характерния за фашизма „суров надзор над обществото“, какъвто е ясно декларирано в неолибералната литература че ще се извършва и дори е формулирано по сходен начин. В „КОВИД-19: голямото зануляване“ (глава1.3.4. „Общественият договор“),Клаус Шваб пише: „Друг аспект, който е критичен за обществените договори в западните демокрации, се отнася до свободите. В момента има нарастваща загриженост, че борбата срещу тази пандемия (Ковид-19, б.а.) и бъдещите (бъдещи?!, б.а.) ще доведе до създаването напостоянни общества за наблюдение(permanent surveillance societies).“ Шваб продължава: „извънредното състояние може да бъде оправдано само когато заплахата е публична, универсална и екзистенциална.“ Това са наистина плашещи думи. Кой решава кое е заплаха – зависимата от неолибералите прокси-организация СЗО ли! Видяхме как пандемия от един вирус, отнел живота на по-малко от 0,02% от световното население, с голяма лекота беше обявена за извънредна и екзистенциална заплаха, наложи се Локдаун, сринаха се икономиките и започнаха да се строят концлагери.
Относно типичните за фашизма паравоенни организации - при неолиберализма такива са множество мощни „охранителни“ фирми - това са по същество частни мини-армии. Вероятна стратегия би била - в момента в който се реши налагане на извънредни мерки над мирното население с принуда и груба сила, тогава в тези „охранителни“ фирми да се влеят хиляди мигранти от Близкия изток – бивши бойци от Ислямска държава, за които се знае как под строй преминаваха границите на Европа за да бъдат там на разположение. Такива бойци от Близкия изток вероятно ще изпълняват безропотно всякакви репресивни акции, каквито щатните военни и полицаи в европейските страни биха отказали да изпълняват в родните си градове и срещу собствените си майки и бащи.
Признак 8. Тоталитарният режим, в случая фашистки, за разлика от обикновения авторитарен режим, не само не позволява съществуването на никаква опозиция в обществото, включително и в рамките на партията, но също така изисква ентусиазирана подкрепа от населението на провежданата от партията политика. На пръв поглед фашисткият режим е етатистки, той създава впечатление за господство на държавата в обществото. Но всъщност, както и при останалите тоталитарни режими, фашистката държава е буквално обсебена от фашистката партия. (БАН)
Неолибералните глобалисти не позволяват съществуването на никаква опозиция в обществото. Дори най-плахи опити за изобличаването им водят до люти репресии по съдебните зали. Примери за това има много, например когато арогантното себепоказване и публично демонстриране на нетрадиционна сексуалност срещне критики, авторите на критиката ги заплашва съдебна разправа и публично линчуване в обществените медии. Както и при останалите тоталитарни и фашистките режими, неолибералните глобалисти дошли на власт обсебват държавата. Факт е че днес никой не смее да критикува публично ценностите на неолиберализма.
Фашизъм ли е неолибералният глобализъм? Да, по своята идеология и методи неолибералният глобализъм изглежда съвсем близък до фашизма.