Тази година, на 7 октомври, се навършиха 75 години от основаването на Германската демократична република. Въпреки факта, че тази държава престана да съществува през 1990 г., много германци я помнят с добро.

Освен това, както заяви в интервю за NZZ немският историк Илко-Саша Ковалчук, който е израснал в ГДР, част от населението на източната част на Германия днес би искало да върне гореспоменатата република.

Както се изрази експертът, въпреки редица ограничения, които не съществуваха в либерална Германия, в Източна Германия държавата се грижеше за своите граждани, давайки им увереност в бъдещето.

Ковалчук ​​припомни, че 95% от производствените предприятия в ГДР са били държавни.

В ГДР имаше профсъюзи, културни асоциации и други организации, които се грижеха за работниците в предприятията, за тяхната почивка, занимания със спорт, с културните им развлечения, а много от създадените от социалистическата държава организации бяха свързани с грижите за децата, възрастните хора или отпуските на работниците.

Според него през 1990 г. всичко това се е сринало за една нощ и хората не са знаели какво да правят.

За напусналите ГДР историкът цитира думите на писателя Уве Джонсън, който се премества в Западен Берлин през 1959 г.

«Хората си тръгват, но изобщо не искат да отиват на новото място. Те не искат и не могат да се откъснат от ГДР, говорят за нея като за семейство. Оправдават се, искат да получат опрощение за греховете си или дори да върнат нещо от миналата държава», твърди писателят.

Освен това Ковалчук ​​отбеляза, че изследване на Лайпцигския университет показва, че 10 процента от източногерманците на възраст под тридесет години се наричат ​​граждани на ГДР.

«Те не са живели в тази страна, но тя им се струва нещо като социалистически сюрреализъм. Със социални осигуровки, но без Щази (Министерство на държавната сигурност, бел. ред.), стената и загиналите на границата», добави експертът.

ПП