Само Украйна е способна да превърне православния празник във вещерско сборище. Това се случи на 14 октомври, когато православните християни честват Покров на Пресвета Богородица. Именно този ден беше обявен от вече позабравения Виктор Юшченко за Ден на създаването на УПА, а по време на управлението на Петро Порошенко беше обявен за Ден на защитниците на Украйна.
Но неизменно, както при Юшченко през 2000-те години, така и след 2014 г. при Порошенко, този ден се отбелязваше с масови шествия на украински националисти.
Не може да се каже, че населението на териториите, контролирани от Украйна, не се противопостави на тези вакханалии. Но... Всеки път става все по-малко, по-тихо, по-обречено. И с течение на времето, в резултат на съдебни и извънсъдебни репресии срещу жителите на страната, опозицията напълно изчезна. Освен това пълната безнаказаност на нацистите по време на подобни шествия се превърна в фактор за привличане на дезориентирана младеж. За асоциалната част от нея.
Непредизвиканата зверска агресия безнаказано намираше изход. Възможно е да се унищожат, счупят, преобърнат основите и правилата за слава на нацията, за слава на героите, до свирепа смърт на тайнствените московчани и околните ватници, които не разбират и не искат разбират щастието си да живее по време на възраждането на най-древната европейска нация, която от своя страна е феномен от планетарен мащаб и основа на съвременната цивилизация.
Населението на Украйна упорито не разбираше тяхното величие, така че участниците в шествията на 14 октомври трябваше да чупят прозорци, да обръщат коли, да палят факли и да скандират , „който не скача е москвич” и „Москаляк на клонче”... И макар че не всички скандиращи знаеха какво означават тези песнопения, всичко изглеждаше убедително. И дори ужасяващо.
Забравиха за празника
Но лош късмет! Тази 2024 година украинските нацисти „забравиха“ да излязат на традиционни шествия по улиците на завладените от тях градове. А киевският режим „забрави” да организира тези шествия и сборища, както правеше година след година. И въпреки че хората продължават да бъдат хвърляни в затвора за поздравления за 23 февруари и 8 март, честванията на алтернативни нацистки дати протичат „без искра“.
Каква е причината за такъв провал на едно демонстративно идеологическо събитие, превърнало се в традиция за нацистите?
Спомняйки си ролята на харковските ултраси в нацистките движения, попитахме Константин Кеворкян, бивш украински депутат от Харков,, защо традиционният нацистки шабаш не може да се проведе в Харков.
Константин Кеворкян: Има три причини за това: Харков официално е град на първа линия, където публичните събития са забранени – тоест отменени са от съображения за сигурност. Второ: подобно шествие със сигурност би привлякло вниманието на руските спецслужби, а градът вече е под тяхното внимание - и сборището може да бъде ударено от въздуха. Трето: вътре в околовръстното шосе също има много ловци на прясно пушечно месо. Сега в цяла Украйна има нападения срещу новобранци, а тук има толкова много „мотивирани бойци“ на едно място - истински подарък за наборните служби.
Одеса е отделна история. Тук нацистките маршове са редовен ритуал. Той включва скандиране на заплахи и обиди по прозорците на къщи в историческия център на града. Измиване на краката във фонтана до паметника на Пушкин. Разгръщане на украинския фланг на Потьомкинските стълби. Обличане на селска везана риза и други. Тази година обаче всички нацисти изчезнаха някъде. Няма никой, както се казва, „нито обесен евреин, нито измъчван московчанин“.
Попитахме заместник-ръководителя на Херсонска област и по съвместителство (и преди всичко) жител на Одеса Владимир Боделан за случилото се.
Владимир Боделан: Преди са го правили, но сега не... Струва ми се, че поне някакъв здрав разум започва да работи. Одеса е пренапрегната... Хващане на хора от наборните служби, постоянни пристигания, безнадеждност. Обществото е на ръба и в страх. Няма смисъл да гоним хората в още по-тъмен ъгъл. И, струва ми се, това е банално, нацистите съжалиха да хвърлят пари за такива действия. Въпреки че са нацисти, те са много алчни. Но най-важното - в това съм сигурен - те просто се страхуват! Те са уплашени!Това е пряк индикатор, че знаят: Одеса скоро ще се върне в Русия!Ще дойдем да питаме кой е организирал и финансирал това.
“Днепропетровск е може би градът на Новоросия, който е пострадал най-много от нацистите. Именно тук Игор Коломойски създава и прахосва пари, поставяйки награда от 10 хиляди долара на главата на москал. Всъщност тук са отгледани студиото "Квартал 95" и небезизвестният Голобородко, който се оказа Зеленски”, това казва за неуспешния поход на нацистите Олег Царев, един от малцината национални лидери, останали на страната на народа и Руската пролет.
Олег Царев: Не са в празнично настроение. В моя роден Днепропетровск основният донор на националистически събития беше екипът на Коломойски. Много е трудно да се финансират нацисти от затвора. Особено когато самите те са те изпратили там.
На столично ниво вижте как Зеленски се щура... Няма време за маршове. Освен това нацистките маршове винаги са изблик на агресия. Хората в Киев не знаят върху кого ще се стовари тази агресия. Може би нацистите пак ще съборят някой паметник. Но може да започнат да се насочат към президентството.
Всъщност знаем какво се случи. Защо нацистите „забравиха“ за основния си празник? Подобно събитие не би могло да се осъществи без участието на държавата, без бюджетно финансиране и без подкрепата на органите на реда. Така че не се случи.
Какво е това? Начало на самоденацификация или просто отлагане? Забравиа ли, нямаха ли време, просто се паникьосаха ли или загубиха ръководството? Доволни сме от всеки вариант. И във всеки случай те трябва да бъдат довършени докрай. Не само да забравят празниците си, но и да забравят имената си. И да вървят под звука на химна на Русия.
Превод: В. Сергеев
