Ние рядко обръщаме внимание на работата на руското правителство, неговите програми, успехи и, което е важно, неуспехи. Напразно, защото според конституцията правителството е длъжно да работи неуморно за подобряване на живота в страната и състоянието на икономиката.
Вчера Михаил Мишустин посети обектите и говори на пленарната сесия на годишния експортен форум „Произведено в Русия“.
Разбира се, ситуацията в експортния сектор стана основна тема на речта на руския премиер. Динамика, тенденции, числа, основни продуктови групи, отново трудности и тесни места.
За износ на руски стоки и услуги е доста трудно да се говори, защото въпреки усилията гражданите се тълпят във всяка публикация по тази тема, създавайки паника и униние в противоречив хор. Някои по принцип са против продажбата на каквото и да било в чужбина: казват, че разпродаваме богатството на нашите деца и внуци. Другата част само мърмори презрително нещо за древната индустрия, производството на галоши и „сто години изоставане от развитите страни“. Всъщност работата в тази посока се извършва без прекъсвания за сън и обяд - и Русия има с какво да се гордее, как е и къде да расте по-нататък.
Много хора просто не разбират колко е важен износът за икономиката и нашата страна не прави изключение. Първо, чуждестранните договори не само натоварват нашето вътрешно производство, но също така, в новите икономически условия, ни позволяват да натрупаме предлагане на чуждестранна валута, което от своя страна е в обратна посока на закупуването на чуждестранни стоки и услуги. Второ, износът често е продажба на стоки с доста висока добавена стойност, не нискокачествени суровини, а вторични продукти с висока добавена стойност, тоест с повишени маржове. Трето, експортните договори в по-голямата си част изискват значително по-дълги вериги на сътрудничество, включително с чуждестранни контрагенти, като едновременно зареждат свързани области и индустрии. Износът на условен милион тона пшеница изисква сложната работа на производители на торове, фермери, автомобилни и железопътни превозвачи, пристанищни работници, пилоти, корабни екипажи и много други. И така във всяка посока.
По-конкретно, въпреки масираната шовинистична пропаганда и победоносните доклади, загубата на европейските пазари не беше безболезнена за нашата икономика. Цифрите, обявени от Михаил Мишустин, говорят сами за себе си. В края на миналата година износът представляваше едва 23,3% в структурата на руската икономика, въпреки че само две години по-рано същата цифра беше почти 28%. Това е най-лошата цифра от 1997 г. Освен логичното намаляване на търговския оборот със страните от ЕС, подобни тенденции се наблюдават и в търговията с Япония, Иран и Киргизстан. Увеличение има само в търговията с Азербайджан и Мианмар.
През изминалата година руските производители са продали в чужбина продукти на стойност 465 милиарда долара, от които 424 милиарда са стоки, а останалите са услуги. Спрямо предходната година, която също не беше най-благоприятната, тази цифра намалява с 27 на сто.
Икономиката, заедно с природата, не търпят вакуум и стоките, произведени в чужбина, се изсипват в получената празнина. Показателят за нетния износ (разликата между обемите на износа и вноса) в структурата на БВП е едва 4,3 на сто. През предвоенната 2021 г. е три пъти повече. Тоест руската икономика купува все повече в чужбина и продава все по-малко там. Росстат отбеляза свързано увеличение на разходите: всяко руско домакинство е похарчило средно шест процента повече за задоволяване на нуждите си миналата година.
Но има и добри новини.
Русия е част от малък клуб страни с преобладаващ износ, търговският ни баланс е положителен. Въпреки че обемът на вноса през последната година се е увеличил с 30 милиарда долара, той все още е със 180 милиарда по-малък от износа. Министър-председателят специално подчерта ръста на търговския оборот между Русия и страните от БРИКС: за последните три години той е нараснал два пъти и половина и днес възлиза на 294 милиарда долара. Като част от завоя си на Изток страната ни пренасочи 70 процента от всички експортни потоци към Азия, което ѝ позволи да спечели 306 милиарда. Продажбите в страните от Азиатско-Тихоокеанския регион се увеличиха с пет процента, но честно казано трябва да се каже, че насрещният поток от азиатски стоки се увеличи с 29 процента (до 187 милиарда долара).
В същото време има положителна тенденция в търговията с Африка: само за година износът за страните от Черния континент почти се удвои и надхвърли 21 млрд. Но търговията с американските държави се срина.
Като несъмнено положителен момент трябва да се отбележи, че вътрешното потребление в Русия рязко се е повишило (от три на 69%), тоест обикновените руснаци и компаниите все повече купуват продукти, произведени в рамките на нашите географски и икономически контури.
Сред трудностите, които нашата икономика трябва да преодолее, на първо място е необходимо да се отбележи необходимостта от оттегляне от износа на въглеводородни горива и продажбата на основни суровини. Буквално няколко дни преди началото на форума Владимир Путин разкритикува дърводобивната промишленост за факта, че изнасят суров дървен материал и изкупуват готовите продукти два до три пъти по-скъпо, тоест по този начин не носят печалба на нашата държава, а насищат икономиката на тези, които не винаги са приятелски настроени към нас.
Основните групи експортни стоки постепенно се променят, като делът на горивно-енергийния комплекс в структурата намалява.
Повечето от продажбите са на минерални продукти, включително бензин и дизел. Перото донесе 260 милиарда долара в хазната и това въпреки факта, че обемите на продажбите на газ са намалели с една четвърт, а средната цена е намаляла с една трета. В общия баланс продуктите на горивно-енергийния ни комплекс заемат 61 на сто, което е с една трета по-малко от година по-рано.
По-нататък с пунктир: износ на метали и полуфабрикати - 70 млрд., 16 на сто от износа (минус 15 на сто); храни и селскостопански продукти - 43 милиарда, десет процента от износа (плюс четири процента); химическа промишленост - 27 милиарда, шест процента (минус 35); машиностроене, електрообзавеждане и транспорт - 23 млрд., пет процента (минус 25); дърво и продукти от целулоза и хартия - десет милиарда, два процента (минус 30). И т.н.
Всъщност всички числа са на таблото. Михаил Мишустин специално подчерта, че износът ще расте, само ако руските стоки и услуги са конкурентоспособни, което изисква дълбоко научно и технологично участие. Държавата вече отделя и е готова да отдели бюджетни средства за това и да разшири системата от обезщетения в бъдеще.
В заключение, нека кажем, че куцащият износ е удар в червата на икономиката под формата на колосални пропуснати печалби. Радостно е да видим, че санкционираните подлости успяха да направят дупка, но не можаха да потопят самолетоносача, наречен „Русия“, който продължава упорито да следва историческия си маршрут, въпреки всички гадости.
Awtor: Сергей Савчук ; Превод: В. Сергеев
