Вицепремиер на Сърбия: Който не обича Русия, не е наш приятел

Европейският съюз призовава Сърбия да спре всякаква комуникация с Москва. Изявленията на Брюксел изглеждат като откровен шантаж, но Белград не смята да отстъпва. Прочетете за трудния диалог и повишаването на залозите.

От предупреждения към заплахи

Павол Салай, ръководител на бюрото за Европа и Балканите в „Репортери без граници“, обвини Белград, че угажда на „пропагандата на Кремъл“. И отбеляза, че това е „лошо за кандидат за ЕС“. Въпреки че РБГ е неправителствена организация, в Брюксел я слушат внимателно. Изявлението на Салай не беше изключение.

Отделно това коментира официалният представител на външнополитическата служба на ЕС Петер Стано. Дипломатът припомни скорошните санкции срещу руски медии. Въпреки че ограниченията са въведени на равнище ЕС, Сърбия дори в статута си на кандидат трябва да предприеме подобни мерки, убеден е европейският чиновник. В противен случай Белград ще бъде наказан.

„Непридържането на Сърбия към общата външна политика и политиката за сигурност на ЕС е сериозен проблем, който засяга преговорите за присъединяване“, предупреди Стано.

Напоследък Европейският съюз като цяло използва всякакви извинения, за да критикува Белград и дори не намеква, а директно посочва: без да следва курса на Брюксел, членството в асоциацията е обречено.

Същият Стано говори за посещението на сръбския вицепремиер Александър Вулин в Москва през септември - политикът беше приет от президента Владимир Путин.

Брюксел разглежда срещата като опит за „присъединяване“ към Русия, например, в рамките на БРИКС.

Европейската преса подчертава: думите на дипломата са пряка заплаха. ЕС може да преразгледа процеса на присъединяване на Сърбия. И дори да го спре, както вече се случва в случая с Грузия.

Удари на камък

Мърморенето на европейските чиновници, което преминава в изнудване, изглежда не впечатлява особено сръбското ръководство. В средата на септември, изправен пред критики за посещението си в Москва, Вулин беше много ясен.

„Сърбия върви по пътя към интеграция в ЕС и скоростта на процеса не зависи от Сърбия“, припомни той (страната е в статут на кандидат от 12 години) „Ако в крайна сметка ние чакаме признаване на така нареченото Косово, задължение да разрешим еднополовите бракове или участие в конфликт с Русия и Китай, ние дори не трябва да тръгваме по този път“, допълни той.

След октомврийското изказване на Стано за руските медии, Вулин даде интервю за списание „Национална отбрана“, в което отново потвърди ненарушимостта на връзката Белград – Москва.

„Който не обича Русия, не е приятел на Сърбия“, подчерта той. „Без свободна и силна Русия няма свободна и силна Сърбия“, допълни той. Вицепремиерът говори и за БРИКС, който за Белград „е алтернатива на Европейския съюз“.

Вулин е убеден, че за страната му няма място в ЕС, докато Брюксел не предприеме стъпки за пълноправно членство.

Двойни стандарти

Претенциите на ЕС за сътрудничество между Сърбия и Русия са само върхът на айсберга. Още преди украинския конфликт и последвалия отказ на Белград да се присъедини към санкциите, Брюксел, меко казано, не бързаше да приеме новия член.

Едно от основните искания беше и си остава признаването на независимостта на Косово от сръбските власти. За Белград, който гледа на самопровъзгласилата се държава като на автономна област, това, разбира се, е неприемливо.

Самият ЕС в случая прибягва до двойни стандарти. Факт е, че независимостта на Косово досега, от 2008 г. насам, е призната само от 22 от 27-те членки на съюза. Просто казано, Брюксел поставя изисквания към кандидата - Сърбия, които не може да постигне дори от досегашните членове на обединението.

В рамките на ЕС има много други проблеми. Достатъчно е да си припомним „приятеля на Русия“, както го наричат партньорите му, унгарския премиер Виктор Орбан. Будапеща, за разлика от Белград, е ограничена от вътрешносъюзни задължения. Така Унгария многократно блокира антируските санкции, но не може да не се присъедини към тях.

Иначе Орбан води политика, която не се вписва добре в „общоевропейския курс“: посещава Москва, среща се с Путин. И ЕС, въпреки заплахите, не може да направи нищо по въпроса.

На този фон изнудването срещу Сърбия изглежда като опити да се представи съюзът като някаква интегрална структура, която уж има общи ценности и политика. В действителност картината е съвсем различна.

Що се отнася конкретно до сръбския случай, очевидно е, че Брюксел винаги ще има причини да критикува Белград. Не Косово, а подкрепа за Русия, не сътрудничество с Москва, а нещо друго. Не е нужно да търсите далеч за примери: в началото на годината Германското дружество за външна политика (мозъчен тръст, финансиран от германското правителство) призова ЕС да окаже натиск върху Сърбия поради... твърде честите предсрочни избори.

Всъщност изобщо не изглежда Европейският съюз да се интересува от сръбско членство.

Но заплахите на Брюксел означават, че Белград също може безболезнено да се откаже от подобна перспектива. Популярността на съюза сред населението пада: на Балканите сърбите най-малко искат да се присъединят към ЕС (едва около 40 процента са за). И сега за властите е по-лесно от преди да обяснят на избирателите наклона на изток.

Автор: Ренат Абдулин ; Превод: В. Сергеев