Руският президент Владимир Путин е решен да тества червените линии на Запада и ще бъде готов за конфликт с НАТО до края на това десетилетие. Това предупреждение отправи ръководителят на германското разузнаване Бруно Кал по време на изслушване в комисия в Бундестага, пише Bloomberg.

"Кремъл гледа на Запада, включително и на Германия, като на противник", коментира той и допълни, че има голяма вероятност НАТО да се наложи да активира основния член от устава си - този за колективната отбрана.

Целта на Путин е да разшири доминацията си над Европа и да изгони американските войски от континента, а средствата за отбрана, които отделя Русия, надхвърлят тези на Европейския съюз (ЕС), каза още Кал.

Bloomberg отбелязва, че в ЕС все по-често се чуват предупрежденията, че Русия ще бъде готова да нападне Алианса. Германският министър на отбраната Борис Писториус например отбеляза, че това може да стане в следващите 5-8 години. На този етап ЕС отговори с първия си комисар, отговарящ за общата защита. За поста е номиниран литовецът Андриус Кубилиус. Самият той предупреди, че военните трябва да бъдат подготвени за потенциална конфронтация с Русия след 6 до 8 години.

Агенцията обаче отбелязва, че без САЩ зад гърба си, на Европа ще е нужно поне десетилетие, за да изгради своите способности за отбрана.

В Бундестага освен Кал бяха изслушани и шефове на други служби, включително и Томас Халденванг, който ръководи Федералната служба за защита на Конституцията. Според него се наблюдава засилена активност на руските разузнавателни служби, включително дейности по шпионаж и саботаж.

В годишния доклад на военното контраразузнаване, публикуван преди месец, също имаше предупреждения за увеличаване на активността на руското разузнаване в Германия. По-голямата част от дейностите са свързани с опити да се научат маршрути за военните доставки за Украйна, но се засилва и интересът на Москва към военната стратегия на Берлин и възможностите за отбрана, се казва в документа, цитиран от DPA.

Военното разузнаване посочи, че се анализират заплахи за саботажи на критична инфраструктура в Германия, включително и системи, които са важни за отбраната на страната, които трябва да бъдат приемани сериозно.

Германия е един от най-големите донори на военна помощ за Украйна. Заедно с останалите западни съюзници се въздържа за определени решения, въпреки че военни експерти посочват, че са необходими, за да не засегне руските червени линии. Така канцлерът Олаф Шолц отказва да предаде далекобойни ракети Taurus. Без отговор на този етап остава и украинското искане за разрешения за удари по военни цели на територията на Русия със западни ракети. 

В момента Киев атакува военни авиобази и складове за оръжия на територията на Русия със собствените си дронове, чиято ефективност обаче е значително по-слаба от тази на ракетите. Така те успяват да нанесат минимални щети и не спират основното оръжие, което носи успех на руснаците от пролетта насам - модернизираните авиационни бомби от Втората световна война, които нанасят огромни разрушения и по позициите на фронтовата линия, и по гражданската инфраструктура. 

Междувременно германският вестник Bild съобщи, позовавайки се на свои източници, че в Министерството на отбраната на Германия не знаят как може да бъде спряна Русия и това предизвиква сериозни притеснения. Според изданието във ведомството отбелязват изтощението на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) и нежеланието на Москва да се откаже от войната въпреки големите загуби, които търпи. Украинците очакват есенно-зимния период и влошаването на времето с надеждата настъплението на руснаците да се забави и да могат да се прегрупират, допълва Bild.