Масови вълнения избухнаха в поредната територия, останала на Франция от бившето имперско минало - карибския остров Мартиника. Населението на този тропически рай живее в бедност именно заради спецификата на френските закони. За какво говорим и защо случващото се е симптом на изключително опасна криза за Франция?

Докато Макрон и неговото правителство се борят да свържат двата края и да приемат бюджета за следващата година, протритата тъкан на френската държава продължава да се разкъсва. В отвъдморските департаменти на Франция отново избухват вълнения. Последният път беше Нова Каледония, където има силно движение за независимост. Сега райска Мартиника е в пламъци, където се стигна дотам, че група протестиращи се опитаха да превземат летището.

Причината, поради която отвъдморските територии се тресат и пукат, е проста: централните власти нямат достатъчно време, за да се заемат съзнателно с проблемите в много далечните покрайнини на бившата империя. Да живееш в Париж не е същото като да живееш на остров в Карибите. И въпреки че формално Мартиника е френска територия, не всички закони на метрополията важат за нея. Или по-скоро се прилагат допълнителни.

Например за доставката на стоки от континентална Франция там митниците изискват отделен данък и той е създаден още при крал Луи XIV през 1670 г. Свалят се кралете, създава се република, после империя, после пак кралска власт, после пак република, пак империя и пак република, но на никой не му хрумва да отмени данъка. В резултат на това той все още се зарежда не само в Мартиника, но и в Гваделупа, Гвиана и островите Майот и Реюнион.

През 2022 г. събираемостта от този данък възлиза на 1,64 млрд. евро и, както обясни икономистът Пиер Московиси, те покриват цели една трета от местните разходи. Изглежда, че този факт може само да се приветства, но има един проблем: поради данъка върху вносните стоки цените се повишават и то значително.

Това изглежда е особено забележимо в Мартиника, където местното производство може да осигури само екзотични плодове, банани, захар и ром. Французите, известни със своята педантичност, се погрижиха различните категории стоки да се облагат с различни данъци, като например данъкът върху вносните бисквитки е 15%, а върху цигарите - 50%.

Средно се оказва, че цените на храните в Мартиника са с 40% по-високи от тези в континентална Франция и, разбира се, на острова има по-малко възможности за печелене на пари: само селско стопанство и туризъм. Не е изненада, че 27% от местното население живее под прага на бедността.

Изглежда, че решението е на повърхността. Тъй като метрополията се намира на 8000 километра, а Мексико и САЩ са наблизо, храната и всичко останало може да се донесе оттам и определено ще струва по-малко. Не, отговарят френските власти, това не може да стане. Защото ЕС има една норма, а САЩ и Мексико друга. И оризът там вероятно изобщо не е ориз, и картофите изобщо не са картофи и ако френските власти не бяха бдителни, жителите на Мартиника щяха да ядат бог знае какво и целият им живот щеше да тръгне надолу.

Дори по-лошо, френските бюрократи успяха да разширят задграничния данък дори върху някои видове местни продукти, включително банани, които поради това станаха по-скъпи, отколкото в континентална Франция. Следователно, за разлика от Нова Каледония, където много протестиращи говорят за независимост, безредиците в Мартиника са предимно икономически. Както икономистът Фредерик Фара отбеляза: „Инфлацията тук е по-малко внимателно контролирана, отколкото в метрополията, и е много по-висока. Това е стар проблем, на който не се обръща достатъчно внимание."

Друга част от проблема е, че така наречените беке (потомци на първите европейски колонисти) са концентрирали цялото богатство на острова в свои ръце, те притежават плантации, супермаркети и пазари. Официално такива привилегировани граждани наброяват 1% от населението, около 3000 души, но, съдейки по думите на местен жител, всичко е още по-просто.

„Има монопол на три семейства, които контролират всичко“, отбеляза Жан-Ив, който предпочете да не назовава фамилията си. „Без значение какъв бизнес искате да отворите, пак няма да успеете.“ Абсцесът се спука през септември и всичко започна с демонстрации, които, разбира се, не доведоха до никъде. След това шофьорите на камиони отидоха с колите си до столицата на острова Форт дьо Франс, протестирайки срещу високата цена.

Но въпросът не се ограничава до протести. Нощните сблъсъци започнаха по сценария на Нова Каледония - с барикади, опожарени автомобили и разграбени магазини. Префектът Жан-Кристоф Бувие наложи полицейски час и вдигна цялата жандармерия, но ако това помогна, не продължи дълго. Протестиращите започнаха да стрелят по представители на закона, няколко души бяха ранени.

Успоредно с това, това, което може да се нарече политическо крило на движението, Сбор за защита на афро-карибските народи и ресурси, излезе на преден план. Той беше оглавен от 42-годишния Родриг Петито, много колоритен персонаж, който имаше проблеми със закона в миналото, включително поради трафик на наркотици. Основното искане беше храната в Мартиника да струва същата като в континентална Франция и властите обещаха, че ще започнат разговори в началото на октомври за премахване на спорния данък върху хиляди продукти. Ключовата дума тук е „старт“, което по отношение на французите не означава непременно някакъв резултат.

В резултат на това властите на Мартиника обявиха, че трябва да проучат по-подробно въпроса, а в пресата изтече информация, че ако данъкът бъде намален върху продуктите от първа необходимост, то напротив, той ще бъде повишен върху останалите. А централните власти като цяло искат да премахнат спорния данък и вместо него да въведат ДДС от 20% (настоящият ДДС в Мартиника се изчислява на много ниска ставка от 2,1% или 5,5%). С други думи, те все пак ще съдерат седем кожи от жителите, макар и под различни предлози.

В резултат на това безредиците избухнаха с нова сила и когато се разпространиха слуховете, че подкрепления ще долетят до острова, за да възстановят реда - 300 или 350 души - тълпа от протестиращи наводни летището. В резултат на това три цивилни самолета с 1117 пътници на борда бяха пренасочени към летището в Гваделупа, префектът отново въведе вечерен час и издаде указ, забраняващ всякакви събирания или демонстрации.

Министърът на отвъдморските територии Франсоа-Ноел Бюфет, както обикновено, "изключително категорично" осъди безредиците и призова съгражданите си да "разрешават проблемите чрез диалог". Диалогът обаче предполага желание за постигане на съгласие, което изобщо не се спазва. Да, говорят за проблема, но после вдигат рамене и го замитат под килима.

Междувременно отвъдморските департаменти на Франция преживяват поредица от кризи, свързани както с по-ниския стандарт на живот, така и със спецификата на местните условия.

Сблъсъците в Нова Каледония продължават от май, като ескалират и след това затихват. През септември имаше вълнения в Гваделупа и сега там се говори, че също ще организират движение срещу високите цени. В Майот едва на 7 октомври беше обявено, че на острова е приключила епидемията от холера - болест, която беше напълно забравена в европейската част на Франция.

В Реюнион протестите засега се ограничават до демонстрации, организирани от синдикатите, но причината за недоволството е същата като в Мартиника - храната тук е с 37% по-скъпа от тази във Франция. Освен това вълна от сблъсъци между враждуващи банди премина през острова през пролетта.И тъй като френската държава изглежда присъства, но не решава нищо, едни проблеми ще се наслояват върху други, докато гражданите си зададат въпроса: необходима ли е по принцип такава държава?

Засега в Мартиника настояват само за намаляване на цените, но това е само началото. Кризата на френската икономика означава, че отвъдморските департаменти, като най-уязвимите части на системата, ще я изпитат в най-голяма степен. И тогава не само Нова Каледония ще се изкуши да напусне, затръшвайки вратата.

Автор: Валерия Вербинина ; Превод: В. Сергеев