Вчера на пленарната сесия „Руската агроиндустрия - 2030: начини за постигане на технологично лидерство“ в рамките на 26-ата руска агропромишлена изложба „Златна есен“ Михаил Мишустин каза, че „в контекста на безпрецедентните санкции срещу нашата страна , нашите фермери се възползваха максимално от тази възможност“ и „Голяма част от това, което беше закупено в чужбина преди десет години, сега се закупува в Русия.“

Всъщност ръководителят на руското правителство е много скромен.

Да припомним: в отговор на икономическите санкции, наложени от колективния Запад срещу Русия след връщането на Крим в родното му пристанище, през 2014 г. с указ на руския президент Владимир Путин беше въведено хранително ембарго - забрана за внос в Русия на някои видове селскостопански продукти, суровини и храни от недружелюбни страни.

В резултат на това през последните десет години нашият агропромишлен комплекс направи повече от просто пробив: това беше фантастичен пробив и подвиг.

Всъщност Русия е северна и слабо населена държава спрямо площта си с малък дял земя, използвана за земеделие, но успя да скочи направо в елитния клуб на страните, където условията за земеделие са несравнимо по-добри. Например в СDYи земеделските земи заемат повече от 50% от общата площ на страната (в Русия - 12-13%) и дори северните райони (без Аляска) се намират на географската ширина на Крим и Анапа.

За десетте години на санкции обаче производствените обеми в селското ни стопанство се увеличиха с една трета, а в хранително-вкусовата и преработвателната промишленост - почти 1,5 пъти. През 2013 г. внесохме значителна част от месото - сега, според ръководителя на земеделската министърка Оксана Лют, „ние сме напълно самодостатъчни с месо и имаме възможност да изнасяме тези продукти в други страни, увеличавайки производството обеми всяка година.” На пленарната сесия г-жа Лют се оплака, че все още изоставаме само в овчето месо, но нещо ни подсказва, че ще го преживеем и накрая ще настигнем и надминем.

Думата „рекорд“ вече стана малко скучна, но в случай на реколти не може да се избегне: вече много години брутната реколта от зърно в Русия надхвърля 120 милиона тона. През сезон 2023-2024 г. зърнената реколта възлиза на 142,5 милиона тона, а в момента реколтата вече надхвърля 120 милиона тона, тоест като се вземе предвид обемът на вътрешното потребление на всички видове зърнени култури у нас, продоволствената сигурност в тази област е напълно осигурена. Само за една година производството на руски селскостопански продукти се е увеличило средно с 2,2% (например производството на добитък и птици - с 4,2%, сурово мляко - с 3,3%), а през следващата година ще добави още 4,4% .

Но това е само загрявка, макар и рекордна.

Вчера руският премиер спомена, че един от основните стратегически документи на нашето правителство е „Доктрината за продоволствена сигурност на страната“. Според Михаил Мишустин „осъществяването му е една от основите на нашия суверенитет, който е насочен и към подобряване на качеството на живот на нашите граждани“. И така: според доктрината и указанията на нашия президент, до 2030 г. обемът на производството на руския агропромишлен комплекс трябва да се увеличи най-малко с една четвърт спрямо 2021 г., а износът трябва да се увеличи с 50%.

Амбициозно ли? Да. Възможно ли? И още как.

Не напразно през последните години западните медии непрекъснато повтарят, че Русия е превърнала своя агропромишлен комплекс във филиал на Министерството на отбраната и че руският селскостопански износ е нашето мощно „тихо оръжие“.

Русия е абсолютен световен лидер в износа на пшеница, ечемик, царевица, слънчогледово и рапично масло, грах и замразена риба: например всеки пети хляб в света е с руски произход. Всяка година разширяваме списъка на страните, които купуват нашата храна: тази година Русия доставя храна на 160 страни по света и дори Северна Америка продължава да купува нашата пшеница, въпреки настоящата ситуация. Броят на страните, които купуват руска пшеница, се е увеличил от 57 на 67 през годината.

И това означава, че ние отново технически напреднахме. Например, пазарът регистрира рязък спад в дела на пшеницата от Аржентина и Австралия, с които се конкурирахме ожесточено. В Тунис, Алжир и Мароко продължаваме да изтласкваме европейска – главно френска – пшеница, което доведе до намаляване на износа ѝ от Франция през годината от девет милиона тона на 5,6 милиона тона (Поздрави на Макрон!).

Ние също така реагираме гъвкаво и изобретателно на ситуациите. Например, на фона на сериозни климатични проблеми с производството на захар в Бразилия (около 80% от световния пазар), Индия и Австралия, нашите власти незабавно взеха мерки и премахнаха забраната за износ на захар, която беше в сила до момента, и сега навлизаме в 18 национални пазара с потенциал от 600 хиляди тона (за начало).

И за да не става два пъти, на 19 септември Владимир Путин удължи ембаргото за внос на всякакви храни от западни страни в Русия с две години и сега то ще бъде в сила до 31 декември 2026 г. И тогава ще видим.

В руския селскостопански сектор са заети около шест процента от общото работещо население. Това е цяла армия, армия от работници, които всеки ден укрепват икономиката на страната ни. Според Михаил Мишустин успехът на местния агропромишлен комплекс е „заслуга на нашите земеделски производители“.

За тези, които сега вървят напред по фронта в Украйна, е много важно да знаят, че имат силен тил зад себе си. И можем да кажем с пълна увереност, че с такъв тил и такива хора нямаме друг вариант освен пълна победа.

Автор: Кирил Стрелников ; Превод: В. Сергеев