Отброяваме годишнината от още една война, която започна след черния 7-ми октомври миналата година с терористичния рейд на "Хамас" в Израел, с 1200 избити и 250 отвлечени израелци, както и с над 42 хиляди загинали палестинци. Тази война вече има и втори фронт - срещу проиранската групировка "Хизбулла" в Ливан.
Спиралата на насилие в Близкия изток не оставя и искрица надежда за мир. Дипломатическите совалки не спират, но всички предложени компромиси, за да се стигне до примирие бяха отхвърлени.
Кореспондентът на БНР в Лондон Веселин Паунов се обърна към професора по международни отношения от университета в Брадфорд Пол Роджърс, за да потърси отговор за случващото се.
- Защо се проваля дипломацията?
- В основни линии, според мен, е заради характера на израелското правителство и заради ефекта на убийствата от 7 октомври върху израелците като цяло. Този ефект е много по-голям, отколкото могат да си представят хората извън Израел. За екстремния отговор на израелското правителство отговорността е на крайнодесните радикални елементи в него. Както и на самия премиер Нетаняху, който е заплашен от съд за корупция, когато напусне поста си. За да оцелее, той прави всичко възможно да остане на власт, а това означава, че за него е по-добре войната да не спира.
Проблемът в дългосрочен план е, че прекалено силната реакция на Израел сигурно ще произведе на отсрещната страна поредно ново поколение млади мъже, които ще са твърдо решени да се сражават с израелците. Това е в разрез с интересите на Израел. Но от тяхна гледна точка е разбираемо да действат така - защото вече не се чувстват толкова в безопасност, колкото преди година.
- САЩ, вероятно единствената суперсила, която би могла да обуздае израелците, очевидно не правят достатъчно в тази посока. Защо? Едва ли е само заради предстоящите избори за президент...
- До голяма степен е заради изборите. Но не бива да забравяме, че голямата подкрепа за Израел в Съединените щати идва главно от християните евангелисти, известни и като християни ционисти. Голяма част от американските евреи са доста либерални във възгледите си и много от тях не одобряват действията на Нетаняху. Но като цяло в Съединените щати има десетки милиони, които подкрепят Израел.
Освен това в американската политическа култура основният проблем в Близкия изток всъщност е Иран. И това е така още от заложническата криза през 1979 година, когато на власт в Иран дойде настоящият режим там. Затова според мен подкрепата за Израел е хем заради естествена симпатия към него от американците, хем заради ролята на Иран. Американската десница иска проблемът Иран да бъде решен. Всичко това би трябвало да обяснява защо Съединените щати не подлагат Израел на достатъчно силен натиск.
А без съмнение Байдън би могъл да заяви на израелците: "Или прекратете огъня, или ще ви спрем доставките на оръжия!" Тогава Израел няма да има какво друга да направи, освен да се вслуша в призивите за примирие. Съединените щати обаче не са готови на този ход в момента. Бездействието на президентската администрация е продиктувано от наближаващите избори. Каквото и да било решение против израелското правителство би се изтълкувало като подкрепа за "терористите" и без съмнение от полза на Тръмп за изборите.
- Говорейки за оръжията, френският президент Еманюел Макрон лансира идеята да се наложи оръжейно ембарго на Израел, но доколко това е реалистично?
- Не е. Ясно е, че Съединените щати няма да спрат да изпращат оръжия. Великобритания е доста по-ангажирана, отколко признава, по отношение на търговията с военно оборудване и в разузнавателната дейност. Германия също е голям доставчик на оръжия. Реален шанс за оръжейно ембарго би имало, ако в Западния свят драстично се увеличи вече демонстрираната загриженост от действията на израелците. В същото време в Глобалния Юг като цяло се увеличава подкрепата за палестинците, а в много части на света - нека си го кажем - на Израел вече се гледа като на престъпна държава заради огромния брой убити палестинци.
- Как определяте британската политика, защото може да се каже, че Обединеното кралство е втората по важност суперсила в Близкия изток - исторически, дипломатически, икономически, както и да бъде погледнато. Премиерът Киър Стармър се опитва да поддържа балансирана позиция, но дали му се получава?
- Мисля, че Стармър се прави, че балансира нещата, но правителството му в основата си е доста произраелско. Израелците работиха доста усърдно с депутатите от Лейбъристката партия през годините. Добър пример за това е групата, наречена "Лейбъристки приятели на Израел". Резултатът е очевиден, но не мисля, че той отразява принципно настроенията във Великобритания, защото има голяма подкрепа и за палестинците. На последните избори лейбъристите се представиха много силно, но не успяха да задържат някои изборни райони, в които преобладава мюсюлмански електорат.
- Все още очакваме отговора на Израел на иранското въздушно нападение. Как би могъл да изглежда този отговор?
- Много е трудно да се каже. Предполагам, че това ще се случи в близките дни, може би дори тази събота или неделя. Няма как да предвидим дали мишените ще са военни обекти, или ще бъде поразена иранската икономика - рефинерии или газови инсталации. Или пък ще бъде нанесен символичен удар срещу ядрени съоръжения на Иран, които вероятно са твърде дълбоко под земята, за да бъдат сериозно засегнати. Израелците имат и много други варианти, за които дори не подозираме - включително срещу иранското ръководство.
- Израел изглежда сравнително защитен с така наречения предпазен "Железен купол", но в случай на по-масирана атака и използването на по-модерни и по-разрушителни оръжия какво би се случило?
- Това е един от важните въпроси, които остават без отговор. Вярно е, че някои от ракетите на "Хизбулла" пробиха израелската отбрана преди няколко дни. Също и някои от иранските ракети. Затова има съмнения, че при масирано ракетно нападение израeлската противовъздушна отбрана би била достатъчно ефективна - особено ако ударите бъдат концентрирани изклучително върху големи градове като Тел Авив или Хайфа. Може би тъкмо заради това израелците се въздържат вече толкова време да отвърнат на удара на Иран.
- Гледах картата онзи ден и макар и да смятам, че съм добър по география, се изненадах от факта, че България е по-близо до конфликтния район, отколкото например отстои Йемен от Израел, а дори хутите от Йемен, без да ги подценявам, успяват да достигат с ракети Израел. Това определено ще накара хората, живеещи по-близо до Близкия изток, да се замислят колко опасен всъщност е този конфликт, особено ако излезе извън регионалните си граници.
- Да, така е. Нека си припомним "Войната на градовете" през 80-те години между иракчаните и иранците - серията от интензивни рейдове и контрарейдове срещу големите им градове. Тогава имаше значителни разрушения и в Техеран, и в Багдад. Ако се стигне до подобна ситуация сега, дори с конвенционални ракети, които имат много по-голям обсег от ракетите "Скъд" от онова време, разрухата би била ужасяваща.
