Дълбоката държава в САЩ се опира на две основни инстанции - Съветът по външни отношения, който беше подробно разгледан в предишната статия, а също движението на американските неоконсерватори.

Първоначално неоконсерваторите са троцкисти, ненавиждащи СССР и Сталин, защото в Русия се изгражда (според тях) не интернационален, а “национален” социализъм, тоест социализъм в една, отделно взета страна. Затова, според тях, не е създадено пълноценно социалистическо общество. Истинският социализъм според троцкистите е възможен едва, след като капитализмът стане планетарен и победи навсякъде, необратимо смесил всички етноси, народи, култури и опразнил традициите и религиите. Едва тогава (не по-рано) ще се стигне до световна революция.

Затова американските троцкисти решават, че трябва всячески да помагат на глобалния капитал и САЩ като негов флагман и се стараят да унищожат Съветския съюз (след това и Русия като негова наследница) заедно с всички суверенни държави. Социализмът може да бъде строго международен, следователно, САЩ трябва да укрепят хегемонията си и да унищожат опонентите си. Едва след като богатият Север установи пълното си доминиране над бедния Юг и международният капитализъм възцари навсякъде, ще се наложат предпоставки да се премине към следващата фаза на историческо развитие.

За да се осъществи този дяволски план, американските троцкисти са взели стратегическото решение да влязат в голямата политика, но не пряко, защото в САЩ за тях изобщо никой не би гласувал, а през големите партии. Първоначално през демократите, а след това и през републиканците.

Троцкистите открито признават необходимостта от идеологията и се отнасят с отвращение към парламентарната демокрация, приемайки я просто като прикритие на големия капитал. Така, редом до Съвета по външни отношения, в САЩ е подготвена още една версия на дълбоката държава. Неоконсерваторите не разкриват своя троцкизъм, а напротив, съблазняват класическите американски милитаристи, империалисти и привърженици на глобалната хегемония. И на Тръмп му се налага да се разправя с тези хора, които до идването му бяха едва ли не пълноценни стопани на Републиканската партия.

В известен смисъл американската дълбока държава е биполярна, тоест има два полюса - лявоглобалистки - Съветът по външни отношения, и дясноглобалистки - неоконсерваторите.

И двете организации са надпартийни, не са обвързани с никого и са носители на всъщност открито тоталитарна идеология. В много отношения те съвпадат помежду си, разликата е само в риториката. И едните, и другите са категорично срещу Русия на Путин и Китай на Си Цзинпин, срещу многополюсността като цяло. Вътре в САЩ и едните и другите категорично се обявяват срещу Тръмп, защото той и неговите привърженици въплъщават старата версия на американската политика, която не е никак свързана с глобализма и е ориентирана към вътрешните проблеми. Такава е позицията на Тръмп - истинско въстание срещу системата. Не по-малко от ислямската политика на Ербакан и Ердоган в случая с кемализма в Турция.

Ето обяснение на това защо тезата за дълбоката държава в САЩ се появи заедно с президентството на Тръмп. Той и неговата линия получиха подкрепата на критична маса американски избиратели. Но се оказа, че тази позиция не съвпада с възгледите на дълбоката държава, която се разкри, започвайки да действа категорично срещу избрания президент отвъд пределите на правното поле и нормите на демокрацията. Демокрацията - това сме ние, фактически обяви Дълбоката държава в САЩ. Много критици започнаха да говорят за държавен преврат. Така всъщност и беше. Властта в сянка на САЩ влезе в противоборство с демократичната фасада и започна все повече да напомня на диктатура. Либерална и глобалистка.

Сега да видим какво може да значи тезата за дълбоката държава в случая с европейските държави. В последно време европейците започнаха да забелязват, че и в техните държави става нещо странно с демокрацията. Населението гласува в съответствие със своите предпочитания, все повече поддържайки различни популисти, преди всичко десни, но някаква инстанция в държавата веднага строго озаптява победителите, подлага ги на репресии, очерня ги и ги отстранява принудително от властта. Това го виждаме във Франция на Макрон с партията на Марин Льо Пен, в Австрия с Партията на свободата, в Германия с “Алтернатива за Германия” и партията на Сара Вагенкнехт, в Холандия в Герт Вилдерс и така нататък. Те побеждават в демократични избори, но след това ги отстраняват от властта.

Позната ли ви е ситуацията? Да, силно напомня на Турция и келамистките военни. Значи си имаме работа с дълбока държава и в Европа.

Веднага се хвърля в очите, че във всички европейски държави тази инстанция няма национална принадлежност и действа строго в един коловоз. Това не е просто френска дълбока държава, германска, австрийска, холандска и прочее. Това е общоевропейска дълбока държава, която е част от единната глобалистка мрежа. Центърът на тази мрежа е в американската дълбока държава, преди всичко в Съвета по външни отношения, но тази мрежа плътно покрива и Европа, където левите либерали в тесен съюз с икономическата олигархия и постмодернистките интелектуалци (почти винаги произлезли от троцкистките среди) съставят някаква неизбрана, но придобила тоталитарна власт европейска управляваща класа. Тази класа се осъзнава като част от единната атлантическа общност. Всъщност НАТОвски елит. И отново може да си спомним за турските военни. НАТО е носещата конструкция на цялата глобалистка система, тоест военното измерение на дълбоката държава на колективния Запад.

Не е сложно да се открие европейската дълбока държава в структурите, родствени на Съвета по външни отношения: в европейското отделение на Тристранната комисия, Давоския форум на Клаус Шваб и прочее. Именно на тази стена се натъква европейската демокрация, когато, както Тръмп в САЩ, се опитва да направи избор, смятан от европейските лидери за “неверен”, “недопустим” и “осъдителен”. И не става дума само за формалните структури на Евросъюза. Работата е в значително по-могъща и ефективна сила, която изобщо няма никакви легални форми. Това са носители на идеологически код, който просто не трябва да го има според официалните закони на демокрацията. Това са стражите-пазители на дълбочинния либерализъм, винаги остро реагиращи на всяка опасност, изхождаща от самата система на демокрацията.

Както в случая със САЩ, в политическата история на Европа от Новото време голяма роля играят масонските ложи - щабовете на социалните реформи и секулярните преобразувания. Днес няма особена необходимост от тайни общества, те отдавна си действат явно, но поддържането на масонските традиции е част от културната идентичност на Европа.

Така стигнахме до най-висшата степен на недемократичната, докрай идеологизирана инстанция, действаща в нарушение на всякакви правни правила и норми, обладаваща пълна власт над Европа. Това е косвена власт или тайна диктатура. Европейската дълбока държава като интегрална част на единната система на колективния Запад, споен от НАТО.

Последното, което остана е да се използва принципът на дълбоката държава към Русия. Характерно е, че в руския контекст този термин се използва крайно рядко или изобщо не. Това не значи, че в Русия няма нищо подобно на дълбока държава. Това значи по-скоро, че засега никоя значителна политическа сила, имаща критично важна народна поддръжка, не се е сблъскала с нея. Въпреки това е напълно възможно да опишем инстанцията, която до определена степен условно може да се нарече “руска дълбока държава”.

В Русия след разпада на СССР държавната идеология е забранена и в това отношение руската Конституция напълно съвпада с другите номинално либерално-демократични режими. Изборите са многопартийни, икономиката е пазарна, обществото секулярно, правата на човека се спазват. Тоест съвременна Русия от формална гледна точка не се различава принципно нито от страните в Европа и Америка, нито от Турция.

Но определена неявна надпартийна инстанция съществува и в Русия, което е особено забележимо в периода на управлението на Елцин. Тогава тази инстанция се нарича с обобщаващия термин “семейство”. “Семейството” изпълнява функциите на дълбока държава. И ако в него Елцин е легален (макар и нелегитимен) президент, то останалите му членове със сигурност не са избирани от никого и нямат никакви правни пълномощия. “Семейството” през 90-те години се състои от роднини на Елцин, олигарси, лоялни силоваци, журналисти и убедени либерали-западници. Те провеждат основните капиталистически реформи в страната, прокарват ги независимо от законодателството, променяйки го по свое усмотрение или просто пренебрегвайки го. И действат не просто предвид клановите интереси, но като истинска дълбока държава, забраняват едни партии и изкуствено подкрепят други, отказвайки властта на победителите (КПРФ и ЛДПР), предавайки я на никому неизвестни невзрачни хора, контролирайки медиите и образователната система, подчинявайки на лоялни лица цели отрасли.

Тогава в Русия не знаят за дълбоката държава като Термин, но самото явление е налице.

При това следва да се отбележи, че в такъв кратък срок след краха на откровено идеологическата еднопартийна система самостоятелно в Русия не може да се наложи пълноценна дълбока държава. Закономерно новите либерални елити просто се включват в глобалната западна мрежа, черпейки от там идеология, а също методологията на косвеното могъщество - чрез лобиране, корупция, медийни кампании, контрол над образованието, установяване на критериите що е полезно и що е вредно, що е допустимо и що трябва да се забрани. Дълбоката държава при Елцин нарича своите опоненти “червено-кафяви”, отрано блокирайки сериозни атаки и от ляво, и от дясно. Но това значи, че има някаква идеология (официално непризната от Конституцията), на чиито основания се взимат такива решения що е правилно или неправилно. Това е либерализмът.

Дълбоката държава възниква единствено при демокрациите като коригираща и контролираща я идеологическа институция. Тази тайна власт има напълно рационално обяснение. Ако няма такъв наддемократичен регулатор, либералната политическа система може да се измени, а и няма никакви гаранции, че народът няма да избере сила, която ще предложи собствен, алтернативен път на обществото. Именно това се опитват и отчасти успяват да направят Ердоган в Турция, Тръмп в Америка и популистите в Европа. Но конфронтацията с популистите кара дълбоката държава да излезе от сенките. В Турция това е лесно, защото доминирането на военните кемалисти е историческа традиция. Но в случая със САЩ и Европа такова откриване на идеологически щаб, действащ с помощта на принуда, тоталитарни методи, стигащи до нарушаване на закона, при това нямащо никаква изборна легитимация - такова нещо е явен скандал, защото нанася непоправими щети на наивната вяра в мита на демокрацията. Дълбоката държава се гради на цинична, напълно в духа на “Фермата на животните” на Оруел, теза: “Някои демократи са по-демократични от останалите”. Но това е вече диктатура и тоталитаризъм, ще вземат да приемат редовите граждани. И ще са прави. Разликата е просто в това, че еднопартийният тоталитаризъм действа открито, докато тайната власт, стояща над многопартийната система, е принудена да крие самото си съществуване.

Вече не се получава така. Живеем в свят, където дълбоката държава и конспиративните фантазии се превръщат в ясна и лесно забележима политическа, социална и идеологическа реалност.

По-добре честно да погледнем истината в очите. Дълбоката държава е нещо сериозно.

Автор: Александър Дугин ; Превод: В. Сергеев