Година след като бойци на групировката „Хамас“ нападнаха Израел, убиха 1200 души и отвлякоха още около 250 като заложници в ивицата Газа, конфликтът вече се води на няколко фронта, а войната има риск да продължи вечно.

Някой ден – вероятно по-скоро късно, отколкото рано, Израел и „Хамас“ ще прекратят огъня. Американските представители вероятно с облекчение ще заключат, че най-лошото е зад гърба ни, дори и насилието да продължи.

Могат да последват и други хубави неща – хутите в Йемен например да решат, че няма да водят война в името на „Хамас“. Боевете в Ливан, които в последните седмици стават все по-ожесточени, след като Израел уби лидера на другата подкрепяна от Иран групировка в района, „Хизбула“, Хасан Насрала, също може в крайна сметка да утихнат, пише Foreign Policy.

Дори и успешно прекратяване на огъня обаче няма да върне Близкия изток на пътя, по който вървеше преди атаката на „Хамас“ на 7 октомври 2023 г., добавя медията.

Пет големи промени ще оформят регионалната динамика към по-лошо през следващите години.

Първо,Израел ще има по-малко толерантност към рисковете от „Хамас“, „Хизбула“, Иран и други врагове. Израелците отдавна знаят, че различни държави, войнствено настроени групи и организации, комбиниращи аспекти и от двата типа актьора - както „Хамас“ и „Хизбула“ – ще се целят в страната им. Преди 7 октомври 2023 г. обаче израелското правителство можеше уверено да каже на своя народ, че ръководството на „Хамас“ в Газа изглежда възпряно, че израелското разузнаване може да открие всякакви планове за атаки от там и че израелската армия може лесно да смаже евентуално нахлуване на бойци на групировката.

И трите предположения се оказаха грешни в деня, в който бойци на „Хамас“ атакуваха преди година – болезнен провал на разузнаването и политиката.

Тел Авив е изправен пред риск от нова изненадваща атака и на бъдещите израелски лидери ще им е трудно да обещаят, че военните и разузнавателните служби ще открият път и спрат всяка опасност, независимо дали врагът е „Хизбула“, „Хамас“ или някой друг. Разузнавателните служби ще бъдат по-малко уверени в собствените си оценки, особено тези, които предричат ​​мир, а израелският народ ще им вярва по-малко.

В резултат на това е по-вероятно израелското правителство да действа с ограничена информация заради опасения, че ако не го направи, това може да доведе до нова изненадваща атака. Също така властите в страната ще са по-малко толерантни към ограничени провокации, каквито в миналото е имало много.

Нападението на 7 октомври миналата година показва, че Израел може да бъде силно ударен от решителна организация. Възстановяването на възпирането означава извършването на собствен удар, преди да се прояви каквато и да било заплаха.

Второ, палестинската власт, която на теория управлява част от Западния бряг, е дори по-малко значима, отколкото беше преди 7 октомври. Преди атаката на „Хамас“ палестинската администрация беше широко възприемана като корумпирана и неефективна, но силите за сигурност на палестинските власти изиграха критична роля в задържането на ролята на „Хамас“ основно на територията на ивицата Газа. Палестинската администрация е и в центъра на всяка визия за решение с две държави. Дори когато идеята за преговори за създаването на втората държава все повече приличаше на фарс, нито един американски представител не беше склонен да твърди, че мирният процес е напълно мъртъв.

След атаките подкрепата сред палестинците за палестинския президент Махмуд Абас и неговата организация „Фатах“ спадна още повече, въпреки че това не го накара да се оттегли. Военната операция на Израел в Дженин и други райони на Западния бряг през септември показва, че Тел Авив вече не вярва на палестинската администрация като партньор за сигурност. Израелските атаки и необузданото насилие на израелските заселници срещу обикновените палестинци допълнително дискредитираха палестинската администрация. Така се създаде порочен кръг и насилието на Западния бряг вероятно ще продължи.

За да усложни още повече тази каша, Абас е на 88 години и няма ясен приемник. Една борба за власт, дори и мирна, би отслабила още повече организацията му.

В резултат на това Израел вече няма да има партньор за сигурността и преговорите на Западния бряг. Последното не е от голямо значение в краткосрочен план - никой не очаква мирните преговори да се възобновят скоро - но може да има значение с времето. Натискът на САЩ по този въпрос може да се увеличи и страни като Саудитска Арабия твърдят, че няма да сключат официално мир с Израел, докато не бъде създадена палестинска държава.

Липсата на палестински партньор в сигурността е още по-голям удар. Това ще изисква Израел да наложи повече ограничения за преминаване на граници и други, всички от които вероятно ще струват по-скъпо, отколкото би струвал самоконтролът.

Трето, „Хамас“ може да има нови съюзници в бъдещи войни - или поне Израел трябва да се тревожи, че ще има. Конфликтите между „Хизбула“ и Израел, Иран и Израел и хутите и Израел напрягат израелските сили, създават опасности и главоболия за САЩ и арабските им съюзници и влошават и без това опасната ситуация.

В бъдещ конфликт „Хамас“ може да очаква тези съюзници да се присъединят отново, дори да е ограничено, което засилва вероятността групировката да атакува, защото те умножават силата ѝ. Дори ако „Хамас“ греши и тези потенциални съюзници на групата решат да не правят нищо, Израел може да се страхува от нова атака и това създава стимули за превантивни удари. Така бъдещите конфликти между Израел и Хамас могат да включат повече участници и да се превърнат в постоянно регионално главоболие.

Четвърто, Газа ще се превърне в провалена държава. Всички предложения за управление на Газа след прекратяване на огъня, като се започне от контрол на палестинската администрация, премине се през връщане на управлението на „Хамас“ и се приключи с израелска окупация, изглеждат безполезни. Някои са неприемливи за израелци или палестинци, докато други, например арабски или международни сили да служат като мироопазващи сили, са до голяма степен невъзможни. Резултатът е, че никой наистина не управлява Газа, която в най-добрия случай би имала няколко огнища на стабилност, но също и области на постоянно насилие.

При такъв сценарий „Хамас“ ще води бунт на ниско ниво срещу израелските сили и техните местни съюзници, а израелските сили ще нанасят многократни удари по лидерите и бойците на „Хамас“, за да попречат на групировката да се възстанови с цената на цивилни жертви.

Вероятният резултат е, че Газа ще бъде постоянен източник на регионални борби, с чести кризи и високо ниво на насилие. Населението ще продължи да страда, макар и с по-малко международно внимание, докато хуманитарната ситуация ще варира от лоша до катастрофална.

Пето, САЩ ще трябва да направят повече в Близкия изток, за да подобрят стабилността, но вероятно всъщност ще правят по-малко. За да се предотврати превръщането на малки конфликти в регионални войни, са необходими енергични програми за обучение и помощ за укрепване на палестинската администрация, дипломатическа намеса, за да се осигури ново и компетентно ръководство, след като Абас напусне властта, натиск върху Израел да избегне ненужни превантивни удари и др. Те отнемат време и са политически трудни, а и много от тях ще се провалят дори с най-квалифицираните служители и вниманието на високо ниво.

Нито една от тези възможни промени не е сигурна и понякога кризите и ужасните конфликти могат да доведат до предпазливост и мир. Краят на войната между Израел и „Хизбула“ през 2006 г. например беше неубедителен и ситуацията предполагаше подновяване на конфликта. Всъщност, въпреки че и двете страни се подготвяха за война, те предпочетоха да избегнат нов катастрофален конфликт.

Тъй като се надяваме на най-доброто, трябва да се подготвим за най-лошото. Рисковете от подновяване на войната и влошаване на регионалните условия са реални и дори ако бъде постигнато прекратяване на огъня, трябва да намалим надеждите си за връщане към нормалното състояние в Близкия изток.