Корените на неприязънта на Доналд Тръмп към Украйна – въпрос, който може да има сериозни последици, ако той бъде преизбран – могат да бъдат открити в едногодишна поредица от събития през 2016 и 2017 г. се твърди в обширен анализ в The New York Times от Марк Мазети и Адам Ентоус.

 

На 7 юли 2017 г., след като президентът Доналд Тръмп и руският президент Владимир Путин си стиснаха ръцете в Хамбург, Германия, приключвайки първата си среща на четири очи, държавният секретар Рекс Тилърсън излезе от стерилната конферентна зала, извади бележки от джоба си и ги подаде на разтревожените сътрудници на Белия дом.

„Предстои ни работа, за да променим мнението на президента за Украйна“, каза Тилърсън. Държавният секретар току-що беше наблюдавал как Путин, бивш шпионин на КГБ, провежда майсторски клас по формиране на мисленето на новия американски президент.

Руският лидер се изказа пренебрежително за Украйна – бивша съветска република, която се стреми да се присъедини към Европейския съюз и НАТО. Украйна, каза той на Тръмп, е корумпирана, измислена държава. Русия, която анексира Кримския полуостров три години по-рано и подкрепя проруските сепаратисти в пограничния регион, има пълното право да влияе на страната, настоя той.

Тръмп каза на Путин, че администрацията му обмисля да предостави оръжия на Украйна. „Какво мислите?“, попита Тръмп, на което Путин отговори, че това би било „грешка“. Каквото и да даде Америка на украинците, каза той, те ще поискат повече.

Според трима американски служители, които са били в Хамбург за срещата на върха, Тръмп, който е отишъл на срещата, въоръжен с ястребови тези, изготвени от съветниците му, така и не е дал отпор.

Срещата е своеобразна историческа бележка под линия в президентството на Тръмп. Тя дълго време беше засенчвана от срещата на върха с Путин през следващата година в Хелзинки, когато Тръмп знаково заяви, че по въпроса дали Русия се е намесила в президентските избори през 2016 г., той вярва на думата на Путин, а не на собствените си разузнавателни агенции.

Но внимателното разглеждане на срещата на върха в Хамбург и месеците, предшестващи я, помага да се обяснят корените на често пренебрежителното отношение на Тръмп към Украйна.

Срещата в Хамбург се вписва в едногодишен модел, в който засилената политическа враждебност на Тръмп към Украйна се превръща във възможност за Путин да преследва собствената си цел за отслабване на подкрепата на САЩ за Киев. Интервюта с американски и европейски служители и съюзници на Тръмп, както и разкази в мемоари, потвърждават това.

Тази враждебност към Украйна остава в центъра на вниманието през последните седмици на кампанията за 2024 г. Тръмп не е категоричен дали, ако бъде избран, ще прекрати или намали военната и дипломатическата подкрепа на САЩ за Украйна в борбата ѝ с Русия, като същевременно тласка Републиканската партия към своята визия за по-малко интервенционистка външна политика, отворена за сътрудничество с авторитарни лидери като Путин.

 

Възгледите, които Тръмп изразява през 2016 г. и 2017 г., биха могли, ако той се завърне в Белия дом, да оформят политики с дълбоки последици за стабилността на Европа, бъдещето на НАТО и отношенията на Америка с Русия.

Тръмп встъпи в длъжност с подозрения, че официалните лица в Украйна не толкова тайно фаворизират демократите. Тогава, по време на първите им контакти, Путин се опита да затвърди в съзнанието на Тръмп идеята, че Украйна не е млада, борбена демокрация, жадна за по-дълбоки връзки със Запада, а по-скоро непокорен рускоезичен съсед, управляван от сенчести олигарси и корумпирани служители, които се опитват да помогнат за избирането на Хилъри Клинтън.

Негативното мнение на Тръмп за Украйна първоначално не доведе до някаква фундаментална промяна в политиката на САЩ, тъй като помощниците и съветниците на истаблишмънта склониха неохотния Тръмп да заеме сравнително ястребска позиция по отношение на Русия.

Но тези подозрения се появиха отново в събитията, довели до първия импийчмънт на Тръмп, предизвикан от телефонен разговор с Владимир Зеленски през 2019 г. По време на разговора Тръмп намекна, че американската военна подкрепа за Украйна зависи от това Зеленски да помогне за разследването на политическите му съперници.

Скептицизмът на Тръмп към Украйна и подозренията му, че ръководството на страната фаворизира демократите, продължават да се проявяват и по време на настоящата президентска кампания. По време на дебат с вицепрезидента Камала Харис миналия месец Тръмп избегна директен въпрос дали иска Украйна да спечели конфликта.

Миналата седмица той обвини Зеленски, че е използвал неотдавнашното си пътуване до САЩ, за да подкрепи кампанията на Харис, като е посетил завод за боеприпаси в Пенсилвания заедно с губернатора Джош Шапиро и сенатора Боб Кейси, и двамата демократи.

„Мисля, че Зеленски е най-великият търговец в историята“, заяви Тръмп на митинг в Пенсилвания ден след посещението на Зеленски в щата, визирайки продължаващата подкрепа на администрацията на Байдън за Украйна. „Всеки път, когато той идва в страната, си тръгва с 60 млрд. долара“, подчерта Тръмп.

Поставяйки нов акцент върху отдавнашното си убеждение, че украинските лидери предпочитат демократите, Тръмп добави: „Той наистина иска те да спечелят тези избори“.

Въпреки че по време на президентството на Тръмп външнополитическият му екип включваше ястреби по отношение на Русия, сега не е ясно дали Тръмп ще има помощници и съветници във втората администрация, които да наблюдават опитите му да оправи отношенията с Москва и подозренията за Украйна.

Путин продължава да търси предимство в американската политика. Миналия месец високопоставени служители на разузнаването информираха членовете на Конгреса, че Русия продължава да има намерение да всява хаос в изборния процес на Америка и да подкопава вярата в демократичните ѝ системи, както и че шпионските агенции разполагат с конкретни данни, че Кремъл иска Тръмп отново да се върне в Белия дом.

Запитана за развитието на възгледите на Тръмп, говорителката на кампанията на Тръмп Каролин Ливит заяви само, че „слабостта“ на президента Байдън и Харис е виновна за началото на конфликта между Русия и Украйна.

„Президентът Тръмп ще възстанови световния мир чрез американската сила и ще накара европейските страни да понесат тежестта си, като платят справедливия си дял за нашата взаимна отбрана, за да облекчи несправедливото бреме върху американските данъкоплатци“, се казва в нейното изявление, изпратено по електронната поща.

През август 2016 г., по-малко от три месеца преди зашеметяващата изборна победа на Тръмп, кампанията му понесе сериозен удар.

Пол Манафорт, председателят на кампанията, подаде оставка дни след като стана публично достояние разследването на украинска правителствена агенция за ръкописни счетоводни книги, за които се твърди, че показват милиони долари в неразкрити плащания в брой към Манафорт от проруска политическа партия в Украйна, където той е работил като консултант.

Седмици по-рано Тръмп публично потърси помощта на Москва в кампанията си срещу Клинтън, като насърчи Русия да пусне компрометиращи имейли за съперничката му, които руски правителствени хакери бяха откраднали от Националния комитет на Демократическата партия.

Но оповестяването на разследването на счетоводните книги беше възприето от съюзниците на Тръмп като доказателство, че украински служители са в сговор с демократите, за да опетнят репутацията на кампанията на Тръмп.

По-късно Манафорт заяви, че твърденията за плащания в брой изглеждат умишлени и предварително планирани, като написа в мемоарите си, че вярва, че „става нещо по-голямо и зловещо“.

Според разследването от 2019 г. на сенатската комисия по разузнаването, която има републиканско мнозинство, Манафорт и други служители от кампанията на Тръмп започват да излагат теорията, че хакерската атака е извършена от Украйна, а не от Русия.

В доклада се казва, че Манафорт е „популяризирал версията“, представена от Константин Килимник, руски гражданин, който е работил за Манафорт в Украйна и когото докладът описва като „офицер от руското разузнаване“. Г-н Килимник отрича да е работил за руските шпионски служби.

До този момент от кампанията Тръмп вече беше направил множество публични коментари относно тлеещия конфликт на Украйна с Русия. Обикновено той поставяше под въпрос целесъобразността от изпращането на пари и оръжия на страна, която според него не е стратегически важна за САЩ, докато влиятелни европейски държави като Германия отказват или не желаят да го направят от страх да не разгневят Москва.

 

 

В обкръжението на Тръмп обаче започна да се очертава един по-мрачен портрет на Украйна – страна, пълна с политически врагове на Тръмп.

Един импровизиран разговор, състоял се по време на вечеря за набиране на средства в края на кампанията през 2016 г., сякаш затвърди това мнение на бъдещия президент. През октомври същата година дарител на кампанията на Тръмп на име Робърт Перейра прие кандидата в своето имение на брега на океана в Хилсбъро Бийч, Флорида – дом, проектиран по подобие на Версайския дворец във Франция.

Сред присъстващите е и Лев Парнас, американец от украински произход, който по-късно помага на Тръмп и Рудолф Джулиани в търсенето на клеветническа информация за Хънтър Байдън в Украйна, а след това се изказва срещу Тръмп.

По думите на Парнас в този и в други последвали разговори той е описал Украйна като място, където корупцията е „начин на живот“ и където финансистът и либерален милиардер Джордж Сорос, смятан за страшилище в републиканските среди, разпространява пари, за да увеличи влиянието на Демократическата партия.

„Абсолютно, говорих с него за това и за факта, че демократите са корумпирани“, казва Парнас в интервюто. Той призна, че според него е казал на Тръмп „това, което той е смятал, че иска да чуе“.

Макмастър, бивш съветник по националната сигурност на Белия дом, пише в неотдавнашните си мемоари, че по време на срещата на президента с Петро Порошенко, тогавашен президент на Украйна, през юни 2017 г. Тръмп изрично е казал, че е чул от „украински приятел“, че Украйна е корумпирана държава и че Кримският полуостров, който Русия анексира през 2014 г., всъщност е част от Русия.

Парнас заяви, че това се е отнасяло до него. „Аз съм единственият американски приятел от украински произход, който той имаше по това време“, каза той.

Докато Тръмп се подготвяше да встъпи в длъжност, всички тези събития и последвалите констатации на американските разузнавателни служби, че Русия се е намесила, за да му помогне да бъде избран, бяха възприети от тънкообидния новоизбран президент като опит да се посеят съмнения относно легитимността на победата му. И създадоха благодатна почва, от която Путин да се възползва, когато той и Тръмп разговаряха по телефона на 28 януари 2017 г. – първият им разговор по време на президентството на Тръмп.

Според бивш високопоставен американски служител, пряко запознат със случилото се по време на разговора, именно Тръмп пръв е повдигнал въпроса за Украйна, като е попитал Путин за мнението му за страната, тъй като е чул различни гледни точки.

Руският президент се възползвал от момента. Той се впуснал в дълъг монолог за корупцията в Украйна. Тръмп бил сдържан в отговора си, като нито се съгласил с Путин, нито защитил Украйна, но признал, че спорът на Русия с Украйна е пречка за целта му да подобри отношенията с Москва.

 

 

Същия ден Тръмп се запознава с различна гледна точка за Украйна от Ангела Меркел, германския канцлер, но той няма търпение за това, което смята за нотации на Меркел.

По време на телефонния разговор Меркел развежда американския президент из историята на руско-украинските отношения. Тя говори за това какво са направили американските и европейските държави в подкрепа на Украйна по време на управлението на Обама, колко е важно тази подкрепа да продължи, както и за необходимостта да се възпре руската агресия в Украйна или да се рискува по-нататъшна дестабилизация в Източна Европа.

Тръмп прекратил дискусията. „Благодаря ви много и довиждане“, бил отговорът на Тръмп, според един от свидетелите на разговора.

По това време ФБР разследваше руската намеса в изборите през 2016 г. и контактите между съветници на Тръмп и лица, свързани с Кремъл. В отговор на това някои съюзници на Тръмп започнаха да разпространяват непотвърдената теория, че хакнатият компютърен сървър на Националния комитет на Демократическата партия всъщност се намира в Украйна и че ФБР никога не е успяло да провери това.

Путин наля масло в огъня, като публично заяви, че Украйна се опитва да помогне на Клинтън. По време на пресконференция с Виктор Орбан, президент на Унгария, през февруари 2017 г. Путин заяви, че „украинското правителство е заело едностранна позиция в полза на един кандидат“ на изборите в САЩ.

„Определени олигарси, със сигурност с одобрението на политическото ръководство, финансираха този кандидат, или по-скоро кандидатка“, каза той. „Сега те трябва да подобрят отношенията си с настоящата администрация“.

Скоро Тръмп започва да прокарва конспиративна теория за връзка между сървъра на ДНК и Украйна, включително в интервю за The Washington Examiner от април 2017 г. „Някой спомена, и това може да не е вярно, компания, която е собственост на някой от Украйна“, каза той. „Чували сте за нея, предполагам, че сте чували за нея?“

По време на среща с руския външен министър Сергей Лавров през май 2017 г. Тръмп насочва разговора към Украйна. Според бивш високопоставен американски служител, пряко запознат с това, което се е случило по време на срещата, Тръмп е започнал да „спекулира“ с това, което е видял като връзка между Украйна и Клинтън, и е засипал Лавров с въпроси за връзките между украински служители и демократите.

Тъй като недоволството на Тръмп от Украйна започва да нараства, някои от съветниците му безуспешно се опитват да го убедят, че конспиративните теории за саботаж на изборите в Украйна са неоснователни.

Съветникът по националната сигурност на Белия дом Томас Босърт заяви, че е имал „дълги разговори с президента“, за да запознае Тръмп с всички разузнавателни данни, събрани от американските шпионски агенции, които показват, че именно Русия, а не Украйна, се е намесила в изборите през 2016 г.

„Опровергах представите на Тръмп, че сървърите са били в Украйна, и потвърдих заключението на разузнавателната общност, че това е Русия, а не Украйна, с доказателства, доказателства на разузнавателната общност, обемни доказателства“, казва Босерт в интервюто. Малко са свидетелствата, Тръмп да се е вслушал.

Макмастър и Босърт подготвят Тръмп за срещата му с Путин в Хамбург. Твърдата позиция, която те поддържат по отношение на Москва, проличава в речта на Тръмп, произнесена в деня преди срещата на върха. На 6 юли 2017 г. Тръмп се обръща към ликуваща тълпа, събрала се на площад „Красински“ във Варшава, и отправя строго послание към Путин: „Не се меси в Украйна“.

Русия, казва Тръмп в реплика, включена в речта по настояване на Макмастър, трябва да „прекрати дестабилизиращите си действия в Украйна“ и да се присъедини към „отговорните държави в борбата ни срещу общите врагове“.

Но на следващия ден в Хамбург, седейки срещу Путин, американският президент изслушва монолога на Путин. Макмастър пише в книгата си, че Путин е „използвал времето си с Тръмп, за да започне сложна и продължителна кампания за неговото манипулиране“.

В допълнение към обичайните аргументи за украинската корупция, Путин изтъкнал, че е длъжен да защити рускоезичните жители на източната част на страната по границата с Русия от „етническо прочистване“.

В защита на руските военни операции Путин дори цитира епизод от американската история. Той заявява, че точно както Рузвелтовото следствие към доктрината Монро, представено от президента Теодор Рузвелт през 1904 г., оправдава американската намеса във вътрешните работи на латиноамериканските държави, така и Русия е оправдана да провежда операции в Украйна, за да защити рускоезичните граждани.

Високопоставеният служител на Съвета за национална сигурност на Тръмп Фиона Хил, която е била в Хамбург за срещата на върха, казва, че според нея Путин е споменал Рузвелт на срещата, „защото си е написал домашното“ и е знаел, че Тръмп е фиксиран върху бившия президент-силовак.

Според Хил, когато Тилърсън се е събрал след срещата с няколко съветници на Тръмп, включително Макмастър и Хил, Тилърсън е казал, че руският президент е направил своя „КГБ трик“ с Тръмп. Тилърсън подчертал, че всички трябва да работят, за да се противопоставят на антиукраинската реторика на Путин.

„Путин основно му каза, че не можеш да се довериш на Украйна и не им давай нищо“, спомни си Хил за брифинга на Тилърсън.

И докато целта на Путин на срещата в Хамбург е да насочи американската външна политика директно срещу Украйна, стратегията му има обратен ефект, принуждавайки екипа за национална сигурност на Тръмп да стане по-настойчив в противодействието на Москва.

 

 

Както се изразява един бивш американски служител, „антителата сработиха“. След срещата в Хамбург Путин прекратява преките си действия, очевидно решавайки, че опитите да промени мнението на Тръмп имат обратен ефект, предизвиквайки остра антируска реакция в американския външнополитически естаблишмънт.

Според американски официални лица впоследствие Кремъл е възприел различна стратегия. Русия прокарва своя дневен ред отчасти чрез мрежа от доверени лица – включително украински депутат, когото американското правителство определи като „агент на руското разузнаване“ – за да разпали конфликт в американската политика и да повлияе на лоялни на Тръмп лица като Джулиани, който се вслушва в президента, докато той търси информация за семейство Байдън в Украйна.

Макар Тръмп да изразява интерес към подобряване на американско-руските отношения, неговата администрация предприема редица явни и скрити стъпки, за да накаже руснаците и да помогне на украинските военни и разузнавателни служби да им противодействат.

Една от тези явни стъпки беше решението от 2017 г. да предостави на украинската армия ограничен брой противотанкови ракети Javelin, което администрацията на Обама отказа да направи. По настояване на Макмастър Тръмп беше убеден да предприеме тази стъпка, въпреки посланието на Путин в Хамбург, че това би било „грешка“.

В същото време ЦРУ засили операциите си срещу руснаците и разшири партньорството си с украинците в областта на разузнаването. Според бивш високопоставен американски служител първият директор на ЦРУ на Тръмп, Майк Помпео, е казал на служителите на американското разузнаване, които работят в тясно сътрудничество с украинците и други европейски съюзници, че тяхната мисия е да „смажат руснаците“.

От гледна точка на служителите на американското разузнаване, които работят срещу руснаците, историите в пресата, че Тръмп сякаш прегръща Путин и се интересува от подобряване на отношенията с руснаците, служат като удобно прикритие за това, което те правят зад кулисите, за да противодействат на Москва.

 

 

С течение на времето обаче негативното отношение на Тръмп към Украйна се затвърди, създавайки странно разминаване между официалната политика на САЩ и публичните изявления на главнокомандващия.

Републиканските законодатели на Капитолийския хълм също започнаха да повтарят реториката на Тръмп за Украйна и повечето от тях се изправиха в негова защита по време на първия му импийчмънт, след телефонен разговор със Зеленски през 2019 г.

Всъщност това, което Тръмп и Джулиани поискаха от украинците да направят по време на изборите през 2020 г. – да обявят разследване срещу семейство Байдъв – приличаше на онова, което те обвиниха украинците, че са направили за г-жа Клинтън по време на изборите през 2016 г., обявявайки разследване на „черната книга“. Зеленски не се поддаде на натиска.

По време на настоящата президентска кампания Тръмп от време на време свиреше по обичайните ноти, например по време на митинг през юли 2023 г. той заяви, че Конгресът трябва да откаже да отпусне пари за оръжия на Украйна, „докато ФБР, Министерството на правосъдието и Министерството на вътрешните работи не предадат всички доказателства, с които разполагат, за корумпираните бизнес сделки на престъпната фамилия Байдън“.

След това, през април, Тръмп се отказа от противопоставянето си на пакета за помощ за Украйна в размер на 60 млрд. долара, който беше забуксувал в Конгреса. Законопроектът беше приет с голяма разлика.

Тръмп неведнъж е заявявал, че ако бъде избран, ще работи за прекратяване на военния конфликт „един ден“ чрез преговори между Русия и Украйна, позовавайки се на „много добрите си отношения“ с Путин.

Пътуването на Зеленски до Пенсилвания миналия месец отново вбеси Тръмп. Както и забележките на Зеленски в интервю за „Ню Йоркър“, че сенатор Джей Ди Ванс е „твърде радикален“ и че Тръмп „всъщност не знае как да спре войната, въпреки че си мисли, че знае как“.

Тръмп дори предположи, че украинският президент е виновен за мащабните разрушения в Украйна, причинени от конфликта с Русия. Според него Зеленски е трябвало да сключи сделка с Путин, за да се избегне конфликтът.

„Тези градове са изчезнали, изчезнали са, а ние продължаваме да даваме милиарди долари на човек, който отказа да сключи сделка“, каза Тръмп на митинг в Минт Хил, Северна Каролина, предизвиквайки разпръскване на подигравки и освирквания от страна на тълпата при споменаването на името на Зеленски.

Когато Зеленски се опита да се поправи, посещавайки Тръмп Тауър, бившият президент повтори изявлението си, че ако бъде избран, незабавно ще започне преговори за мирно споразумение.

„Имаме много добри отношения, аз също имам много добри отношения с президента Путин и ако спечелим, мисля, че ще уредим въпроса много бързо“, каза Тръмп, докато държеше ръката на Зеленски.

Когато Зеленски се намеси, за да каже: „Надявам се да имаме по-добри отношения“, Тръмп отговори: „Знаете ли, за танго са нужни двама“.