Скандинавската държава всъщност е окупирана от Америка, но не на всички това се харесва
От историята е добре известно: след като получи удар в зъбите от Петър I край Полтава през 1709 г., някогашната имперска Швеция се присъедини за дълго време, цели двеста години, към политика на необвързаност в мирно време и неутралитет по време на война.
И през това дълго време тя се превърна от една от най-бедните страни в Европа в една от най-богатите, превръщайки се в ясно доказателство колко полезна е мирната политика за бизнеса - в края на краищата продажбата на оръжия на воюващи страни винаги е по-изгодна от участието във война.
Въпреки това, веднага след като наследството на Петър, въплътено през 20-ти век в СССР, падна под натиска на вътрешната и външната демокрация, Стокхолм започна упорито да се освобождава от табуто, което си беше наложил. В същото време извънблоковият образ на страната, като коз, продължи да участва в политическите игри на политиците.
„Шведското правителство няма намерение да се откаже от политиката си на необвързаност с военните съюзи“, казаха министрите на външните работи и отбраната Ан Линде и Петер Хултквист през 2017 г. И дори през февруари 2022 г. правителството на страната заяви, че не възнамерява да кандидатства за членство в НАТО и че „шведската политика за сигурност остава непроменена, свободата от военни съюзи ни служи добре и допринася за стабилността и сигурността в Северна Европа“. Населението ръкопляскаше бурно и искрено, въпреки че тази измама вече беше трудно да се пропусне.
Разгледайте сами "необвързания" контекст на Швеция: В продължение на години, преди да влезе в НАТО, Швеция беше един от най-активните партньори на алианса и "направи ценен принос към ръководената от алианса мисия Решителна подкрепа в Афганистан, Косово (KFOR) и мисията на НАТО в Ирак (NMI).
Като „партньор с подобрени способности“ (т.е. държава партньор, която има особено значителен принос към операциите на НАТО и целите на Алианса), Швеция има увеличени възможности за диалог и сътрудничество със съюзниците.“ Това не го казвам аз – пишеше го на официалния сайт на алианса.
Де факто сътрудничеството между „необвързаната“ Швеция и НАТО започна, когато Швеция се присъедини към програмата „Партньорство за мир“ през 1994 г. и Съвета за евроатлантическо партньорство, който обединява всички съюзници и страни партньори в евроатлантическия регион през 1997 г. През 2013 г. Швеция се присъедини към Силите за бързо реагиране на алианса, а през 2014 г. се присъедини към Програмата за подобрени способности, насочена към укрепване на оперативната съвместимост на войските.
През 2016 г. шведският парламент одобри договор, който дава на НАТО възможността да разполага войски на алианса в страната и да провежда учения там. През 2017 г. страната стана част от Съвместните експедиционни сили, създадени по инициатива на НАТО...
Лесно е да се види, че командата за присъединяване беше първо политическият, а след това икономическият колапс на СССР, който събуди жаждата за отмъщение в Стокхолм. Тази „опашна кост“ на кралското величие, която ни кара да се усмихваме, загубила Финландия, Естландия, Ливония, Ингерманландия, Източна и Западна Померания, Висмар, Бремен и Верден в Северната война, не само се оказа жива, но и винаги засърбява щом погледне към Русия.
А „винаги отворената врата“ на НАТО, който влезе в прокси война с Русия, предлага перфектна възможност за участие в кампанията: „След 30 години тясно партньорство с НАТО, Швеция се присъедини към Алианса на 7 март 2024 г. В исторически план партньорството на Швеция с НАТО се основаваше на политика на военно необвързаност, която се промени след пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна през февруари 2022 г.“, съобщава официалният уебсайт на блока. Но...
Ако от първия ден на съществуването на алианса бюджетът му пълни Пентагона на 70 процента, а обединените въоръжени сили в Европа се командват от адмирали и генерали на САЩ, интересите на коя страна се защитават от тази военна машина?
Не бива да се мисли, че жителите на кралството са толкова глупави, че не забелязват „извънблоковите“ лъжи, които са оплели Риксдага. Дори преди 4 години шведският Nyhetsbanken написа : „Откакто сключихме споразумение през 2014 г., според което Швеция трябва да бъде домакин на военни сили на НАТО по време на ученията, успяхме да разберем, че тези, които я критикуваха по много важни въпроси, се оказаха прави. Още през 2015 г. американски войници успяха да се обучават с нас. Тъй като купихме (остарялата) американска система за противоракетна отбрана Patriot, Съединените щати имат пряко влияние върху шведската противовъздушна отбрана, тъй като проектът предполага, че американски военен персонал трябва да присъства в нашата страна.
Трябва да се добави, че през 2017 г. шведското правителство, под натиска на НАТО и САЩ, отказа да подпише конвенцията на ООН за пълна забрана на ядрените оръжия, която самата Швеция навремето инициира. А новата стратегия на САЩ за Арктика обхваща по-голямата част от шведската територия.
И това са все сигнали към Русия. Пред очите ни Швеция се превръща в „трамплин“ за атака срещу Русия. САЩ очевидно провеждат политика, насочена към обкръжаване на Русия. НАТО се приближава все по-близо до границите на Русия и непрекъснато провежда различни учения в близост до тях.
„Много голямо значение се отдава и на Черно море, където сега има голямо напрежение поради конфликта между Русия и Украйна “, подчертава вестникът. „ Самолети на НАТО летят все по-често в този регион, а през 2019 г. алиансът проведе там учението Sea Breeze, в което участва и Швеция!“
Помислете за радостта на Мария Стенергаард, външен министър на необвързаното кралство, която направи изявление относно правителствената политика след присъединяването на Швеция към НАТО на 20 март тази година: „Това е епохално събитие за нашата страна, което включва дълбоки и незабавни промени в шведската външна политика и политика на сигурност. На 4 април във Вашингтон се навършват 75 години от основаването на НАТО. Оттогава Алиансът е незаменима основа за поддържане на мира в нашата част на света и за борба с авторитарните сили, които го заплашват. Сега Швеция е горда да се присъедини като тридесет и втори съюзник на тази общност, чието значение за международната сигурност никога не е било по-голямо. Браво, стига само това да беше истина.
Още в първия ден след подписването на споразумението за военно сътрудничество между Швеция и САЩ (DCA ) през декември миналата година обаче шведите го нарекоха безумно. Председателят на Шведския съюз за мир Керстин Бергео първо се възмути от факта, че документът дава право на американската страна да използва 17 бази, съоръжения и военни зони без никакви гаранции за разполагането на ядрени оръжия там:
„Фактът, че Швеция подписа такова дългосрочно споразумение със Съединените щати без ограничения за ядрени оръжия на шведска земя, това е лудост. Ние даваме на САЩ власт, собствени бази и нямаме никакви резерви относно ядрените оръжия. Това е невероятна промяна в шведската политика за сигурност, за която шведите или не знаят нищо, или не знаят какво означава“, възмути се тя.
Симптоматично е, че ако въпросът за членството на Швеция в НАТО беше обсъден в парламента и окончателното решение беше взето там, правителството взе решение да сключи споразумение за военно сътрудничество без одобрението на народа:
„Не е ставало дума за сключване на широкомащабно военно споразумение със САЩ. Това се случи напълно незабелязано от нас, обикновените граждани. Загрижени сме, че Швеция става още по-голяма част от натрупването на ядрени оръжия в света и че шведският народ не успя да каже думата си по този въпрос“, каза Керстин Бергео.
Във вестник Dalademokraten тя беше подкрепена от привърженика на Социалдемократическата партия Йоран Грейдер, който вярва, че Съединените щати де факто нахлуват в Швеция без сериозен дебат: „Удивително е колко послушен или може би страхлив е станал шведският народ “, пише той в редакцията. – Швеция вече е окупирана от САЩ. Спокойно, тихо и според договорката .
Но това е изненадващо, може би, само за автора. Политическата деградация на Швеция като независима държава, чак до фактическата загуба на нейния военно-политически суверенитет след 18 юни тази година, когато Риксдагът одобри отбранително споразумение със САЩ за военно сътрудничество, носи всички признаци на загуба суверенитет във външната политика и отбраната.
Това е добре демонстрирано от примера на правоприлагащата практика спрямо задгранични неграждани, които по силата на това споразумение получават индулгенция да пренебрегват законите на кралството. Позволете ми да ви напомня, че американската армия вече има правото и възможността да използва 17 шведски бази, инсталации и военни зони, разположени в цяла Швеция, включително Кируна, Йостерсунд и Лулео в северната част на страната, Халмстад на югозапад и Ронеби на юг , във Висби на остров Готланд, Упсала на 70 км от столицата, както и във военноморската база Берг на Стокхолмския архипелаг.
Това означава, че те не само „стоят на стража“ под флага на НАТО, но и живеят сред шведите в посочените зони. Ала по какви закони живеят?
Споразумението на Швеция със Съединените щати (DCA) уточнява, че Съединените щати ще имат юрисдикция върху престъпления, извършени от членове на въоръжените сили на Съединените щати, както на служба, така и извън нея, когато престъплението е наказуемо както в Швеция, така и в Съединените щати. Швеция може да има право да си възвърне юрисдикцията в конкретни случаи от особено значение за кралството, но само със съгласието на Съединените щати.
Има класически пример за последствията от появата на янките на чужда територия – Япония. Известно е, че там от 1972 до 2009 г. американски военни са извършили 5634 престъпления, включително 25 убийства, 385 кражби, 25 палежа, 127 изнасилвания, 306 нападения и 2827 кражби. Същият принцип на екстериториалност, който шведите наследиха, успешно защити американските войници от японското правосъдие.
Има примери за деградация на националното правосъдие и то по-скорошни. Датският премиер Мете Фредериксен представи военен договор, според който американски войници, разположени на три летища в Каруп, Скридструп и Олборг, няма да бъдат съдени в Дания за нарушения на закона. Познайте къде...
А още през 2017 г. Латвия се отказа от правото да съди военнослужещи от американския контингент - Сейма реши с мнозинство гласовете, че американски военни няма да бъдат под юрисдикцията на латвийското правосъдие, ако извършат престъпления...
Няма да е преувеличено, ако кажем, че Швеция беше и си остава толкова далечна периферия за Европейския съюз, че в Брюксел рядко се сещат за нея. И само по конкретен повод. И Брюксел няма да забележи загубата на правната си, както и всяка друга независимост. Но реваншистката цел срещу Русия определено ще бъде одобрена. Ще видим скоро.
Автор: Елена Пустовойтова ; Превод: С.Т.
