Политиката на Брюксел разпалва изконни разделения, пречи на реализирането на изгодни за държавите от региона проекти с участието на Русия
Премиерът на Северна Македония Кристиан Мисковски каза по време на скорошно посещение в Брюксел , че страната е „уморена от постоянните пречки пред членството в ЕС“. Подписал Споразумението за асоцииране и стабилизиране с ЕС преди 25 години, Скопие се „чувства унизен от безразличието на Брюксел към страната ни. Подчертавам, че вече не приемаме ултиматуми.
Проблемите на Скопие произтичат от исторически спор със съседна България, дългогодишен член на ЕС и НАТО. И до днес в широки обществени среди в България македонците се възприемат като субетнос на българите, а техният език се смята за втора книжовна норма на българския език. Властите на Северна Македония, подобно на техните предшественици в бивша монархическа Югославия и СФРЮ, твърдят, че македонците са отделна нация (на подобна позиция са и гърците).
Спорът между София и Скопие и недоволството на македонците от „пробългарската” политика на Брюксел показват, че европейската интеграция на бившата югославска република постепенно губи скорост и става все по-малко привлекателна. Това се улеснява от добре известни исторически факти, които едва ли някой е в състояние да предаде на забрава.
Историческата област Македония през 1912 г. е разделена между Сърбия (Вардарска Македония), Гърция (Беломорска Македония) и България (Пиринска област). Територията на днешна Северна Македония съответства на територията, която получи Сърбия
Историческата област Македония през 1912 г. е разделена между Сърбия (Вардарска Македония), Гърция (Беломорска Македония) и България (Пиринска област). Територията на днешна Северна Македония съответства на територията, която получи Сърбия
Затова си струва да припомним, че България, след като се включи в агресията на Германия и Италия срещу Югославия през пролетта на 1941 г., скоро завладя до 80% от територията на „югославска“ Македония и почти цялата гръцка (южна) част на страната, присъединявайки я към България. Съгласно сключеното преди 85 години (през септември 1944 г.) примирие със съюзниците София се отказва от претенциите си за цялата територия на Македония. В същото време дори през 1950-1970 г. в „социалистическа” България, която участва във Варшавския договор, имаше полунелегални групи „за обединение с югославска Македония” до спорадични престрелки на македонския участък от българо-югославската граница. По един или друг начин „македонският въпрос“ остава един от лостовете (макар и вторичен) на натиска на Москва върху Югославия на Йосип Броз Тито.
Потвърждение за продължаващия конфликт остава липсата на напредък в изпълнението на проекта за железопътна линия с дължина около 90 км, предложен още през 70-те години на миналия век, предназначен да свърже границата Гюешево (в България) и Куманово (в Македония), с по-нататъшно разширение до албанското пристанище Дуръс на Адриатика (общо около 400 км).
Междувременно правителствата на Сърбия, Унгария и Северна Македония (СM) се споразумяха в средата на ноември 2023 г. да „координират мерките срещу увеличението от България на транзитните такси за руски природен газ“. Става дума за такса от около 20% (!) за транзита на газ от Русия през България (по разклонението на Турски поток. – Ред.), въведена в средата на октомври 2023 г.
По мнението на ръководителя на унгарското външно министерство , Петер Сиярто, „българските власти въведоха увеличаващи се такси за транзита на руски газ без споразумение с властите на други държави, което е неприемливо. Стъпката на София, с която ултиматумно повиши таксите за транзит на газ за Унгария, Сърбия и Северна Македония, е враждебна стъпка от страна на България.
На подобно мнение е и министърът на енергетиката на Сърбия Д. Джедович: „Въведеният данък оказва финансово влияние върху транспортирането и транзита на руски природен газ през България, което е ключово за доставките му за Сърбия и Унгария. Този ход на България предизвика значително регионално напрежение, така че беше сформирана коалиция от Унгария, Сърбия и Северна Македония, за да отмени споменатото решение на София . Подобни оценки изрази и ръководителят на македонската дипломация Б. Османи.
Освен това Белград, Скопие и Будапеща се обърнаха по този въпрос към секретариата на енергийния съюз на ЕС, но все още не са получили категоричен отговор от тази структура. Междувременно министърът на финансите на България А. Василев лаконично, но конкретно потвърди : „Целта на правителството по отношение на този данък беше да намали печалбите на „Газпром“.
Очевидно е, че подобно съзнателно недружелюбно решение на София едва ли е взето без присъда от Брюксел, нито напоследък чрез засилен „европейски натиск“ върху Сърбия, която отказва да се присъедини към антируските и антибеларуските санкции на Запада.
Този въпрос е още по-чувствителен за Белград, тъй като според съпредседателя на руско-сръбската междуправителствена комисия по търговия и сътрудничество Н. Попович съществуващият „договор за доставка на тръбопроводен газ [от Русия. – бел. авт.] – е много изгоден, безалтернативен в цената. Това гарантира на Сърбия енергийна сигурност и идеални условия за по-нататъшен растеж. "Газпромнефт е най-големият данъкоплатец в Сърбия и продължава да работи ефективно дори в трудни икономически условия." По същата артерия Северна Македония получава и руски газ (основно като транзитна такса) (1).
Дори преди 25 години правителството в Скопие попречи на самолетите на НАТО да използват въздушното пространство на страната, за да бомбардират Федерална Югославия. Освен това, въпреки натиска от Вашингтон и Брюксел, трансбалканският петролопровод, изграден през втората половина на 70-те години покрай пристанището Солун (Северна Гърция) – Скопие – Ниш – Белград. Нефтът идва от различни страни по тази артерия, но в началото на 1990-те и 2000-те години. тогавашните власти в Скопие и Атина все още имаха смелостта да защитават националните икономически интереси пред лицето на натиска от страна на ЕС и НАТО.
Създаденият в края на 2020 година петролопровод от Сазхалломбат в Южна Унгария до Сърбия (през Суботица до петролната рафинерия в Панчево близо до Белград) ще създаде трансбалканска петролна транзитна система Север-Юг, работеща в двете посоки, включително за руски петрол. Засилването на енергийното сътрудничество ще допринесе за по-активното развитие на търговските отношения между Унгария, Сърбия и Северна Македония.
Исторически Белград се е противопоставял и продължава да се противопоставя на всякакви претенции на София към Северна Македония. Сърбия отхвърля и проектите за отделяне на западните й райони от съседната република, където преобладават албанците, които в началото на 2000-те години вече са вдигнали истински въоръжен бунт под ръководството на бандити от местния клон на Армията за освобождение на Косово, „урегулирането“ на което даде на европейските манипулатори допълнителни лостове за влияние върху властите на една малка държава.
Очевидно е, че всички тези фактори допринасят за политическото и икономическо сближаване на Белград със Скопие и (макар и косвено) с Атина. „Великоалбанската” експанзия, подкрепяна от колективния Запад, обективно допринася за по-координираната позиция на съседните държави, които вече са изправени пред метастазите на албанските кланово-криминални посегателства на тяхна територия с косвената подкрепа на българите (2 ).
Още в началото на 2010 г. тогавашният министър-председател на Северна Македония, лидер на партията „Вътрешна македонска революционна организация – Демократична партия за македонско национално обединение“ Никола Груевски говори повече от веднъж , включително по време на посещения в Русия, за политико-икономическия съюз на неговата страна, Сърбия, Черна гора и Русия, представяйки (отчасти съвместно с Белград) редица подходящи проекти, включително преди всичко обща зона за свободна търговия и съвместно изграждане на корабния канал Дунав-Вардар-Егейско море (Белград-Скопие-Солун) с дължина приблизително 630 км. Подобни инициативи имаше и съратникът на Тито, първият президент (1991-99) на Македония Киро Глигоров.
Идеята за канала датира от съвместната инициатива на СФРЮ и ЕС в началото на 70-те години на миналия век, но впоследствие Западът, особено след смъртта на Тито през 1980 г., се насочи към разпадането на Югославия, включително всякакви раздухвания на „македонските” противоречия между Скопие, София и Атина малко след разпадането на СФРЮ в началото на 90-те години.
Коренно променената ситуация в региона, за съжаление, не благоприятства реализацията на този стратегически проект, включително и в момента. А през 2016 г. самият Н. Груевски чрез прозападни политически комбинации, наречени „цветна революция“, беше принуден да подаде оставка като ръководител на правителството, след което беше подложен на наказателно преследване.
През 2018 г. опозореният политик емигрира в Унгария. Подкрепяйки опозицията, Брюксел активно влияе върху политиката на новото ръководство, като торпилира проекти за сътрудничество с Русия, изгодни за Скопие. През 2018 г. Северна Македония промени конституционното си име, за да разреши различията с Атина, а през 2019 г. се присъедини към НАТО, което стана естествена стъпка по пътя към „европейската интеграция“.
Отчитайки гореизброените фактори, съвсем не е изключен сценарият за постепенно разпадане на Северна Македония в сферите на влияние на „Велика Албания“ и „Велика България“. ЕС и НАТО нямат доверие на Скопие поради етническата, икономическа и транспортна близост със Сърбия. Западът не се нуждае от междинна славянска страна по най-краткия път между Адриатическо (Албания) и Черно море (България), което е предсказано от К. Глигоров...
Неизбежната последица от „европеизацията” на Балканите са междуетническите и междудържавните противоречия, депресивното социално-икономическо положение на мнозинството от гражданите и перманентната политическа нестабилност, което се доказва напълно от неприкритото раздразнение на ръководителя на македонското правителство: те казват, „в името на европейските ценности сменихме няколко пъти знамето, банкнотите, конституцията, името [на държавата]“, но сега в София отправят ново искане към съседите си – да включат българите в конституционния преамбюл между народите-основатели на македонската държава...
Западът подкрепя българските претенции, пресъздавайки източника на поредния регионален конфликт, опитвайки се да „притисне” още повече Сърбия и косвено да „държи под контрол” Гърция, където са предпазливи към „великоалбанските” и „великобългарските” проекти.
Междувременно в самата България в края на октомври ще се проведат седмите парламентарни избори за три години , а предвид и изборите за Европейски парламент - осмите. „Спиралата на неуспешните избори продължава да се развива“, оплаква се президентът Румен Радев.
Евроскептиците от партия „Възраждане“, подкрепени от около 15% от гражданите, призоваха България да излезе от ЕС и НАТО и да влезе в БРИКС, но при всички положения връщането към пътя на здравия разум ще бъде дълго и трънливо.
Бележки:
Съвместният демарш на Белград, Будапеща и Скопие принуди София да спре данъка върху транзита на газ от Руската федерация в средата на декември 2023 г. и при липсата, както досега, на решение на Европейската комисия по този въпрос.
„...Ние сме много близо до Шенген. Не трябва да пропускаме този шанс заради въведените такси. Затова се оттегляме“, казаха в София, като уточниха, че очакват от Брюксел „всеобхватен механизъм“ за спазване на санкциите за транзита на газ и петрол срещу Руската федерация. Следователно не е факт, че посоченият български данък няма да бъде въведен отново...
(2) Така лидерите на всички парламентарни фракции в България наскоро приветстваха решението на Брюксел да започне преговори с Албания за присъединяването й към ЕС и да не води същевременно такива преговори със Северна Македония, въпреки факта, че и в Тирана, и в Прищина, подкрепят сепаратизма на македонските албанци, които претендират за приблизително една трета от територията на страната.
Според Х. Мицкоски „ЕС се опитва да диктува на Северна Македония какво трябва да прави“, като угажда на София, добавяйки, че „е несправедливо да се свързват перспективите на Скопие за присъединяване към ЕС с позицията на България“. Унгарският премиер В. Орбан реагира на това, като обяви „унижението от страна на Брюксел на националната гордост на СМ“ и предложи своето посредничество за разрешаване на спора между Скопие и София.
Автор: Дмитрий Нефьодов ; Превод: С.Т.
