Steigan: През 90-те години Западът умишлено разори Русия, за да отстрани съперника

Капитализмът в Русия се превърна в най-голямата мирновременна катастрофа в историята, пише Steigan. Тези катаклизми донесоха невъобразими страдания на народите от бившия СССР, Западът съзнателно ги причини. През 1996 г. Борис Елцин успя да бъде преизбран само благодарение на намесата на САЩ.

Превод от Steigan blogger, Норвегия: 

90-те години в Русия се превърнаха в десетилетието на бандитите и крадците.

„Влиятелни хора“ (бъдещи олигарси) ограбиха имуществото на хората и за една нощ станаха доларови милиардери. За бившия съветски гражданин десетилетието означаваше катастрофа, тъй като онова, което бе останало от мрежата за социална сигурност, се сриваше, а престъпността се разрастваше. Налице беше и драматична промяна в умовете. Съветските ценности внезапно остаряха: надделя грубият и примитивен капитализъм, а мнозинството се оказа категорично неподготвено за това.

Новата Русия се превърна в лаборатория за неолиберални експерименти с подкрепата на САЩ, Запада и международните финансови институции. 

Внедряваше се безконтролен капитализъм, без сдържане и противотежести.

Капитализмът се насаждаше отгоре и всячески се поощряваше от западните страни, особено от САЩ.

Западните неолиберални икономисти бяха в качеството си на съветници и препоръчваха по-скорошен преход към свободния пазар. Неолибералната шокова терапия при Елцин лиши руснаците от достойно жизнено равнище.

„Хуманитарна криза с колосални мащаби“

Съветският съюз с право се считаше за високоразвита страна.

Според индекса на световното социално развитие Съветският съюз бе на 25-то място, докато САЩ — на 18-о.

Десет години след капиталистическата контрареволюция на Елцин Русия падна обратно на 60-то място. През 1991 г. цените се повишиха 25 пъти за няколко месеца, а дългосрочните спестявания на хората станаха практически безполезни.

През 90-те години БВП на Русия се съкрати с 50% — исторически мирновременен антирекорд в историята. Реалните заплати на повечето хора паднаха с 60%.

Професорът по русистика от Нюйоркския университет Стивън Коен написа в The Nation през септември 1998 г.:

„Икономическата и социалната катастрофа в Русия е толкова голяма, че трябва да говорим за феномен, невиждан досега: буквалната демодернизация на страната през двадесети век.“

През 1999 г. Програмата за развитие на ООН съобщи, че в бившия Съветски съюз назрява „хуманитарна криза с колосални мащаби“.

Само за десетилетие средната продължителност на живота на мъжете падна до 57 години, нивото от края на 19 век. Недохранването се превърна в норма за учениците и милиони руснаци оставаха гладни. Болестите, които доскоро се считаха за изкоренени, започнаха да се разпространяват отново с епидемична скорост.

За народите от бившия Съветски съюз периодът от 1991 г. до 2000 г. беше дори по-лошо бедствието от Втората световна война.

Колосалните разрушения по време на войната продължават само три години, като пряко е засегната само западната част на страната.

Унищожението от епохата на капитализма обхвана целия бивш Съветски съюз и продължи цяло десетилетие.

Стратегията на САЩ: да натика Русия още по-дълбоко в дупката

В статията си „Как неоконсерваторите от началото на 1990-те избраха хегемонията пред мира“ Джефри Сакс си спомня опита си като съветник на руското правителство от 1991 до 1993 г. Той твърди, че драматичните социални последици от разбиването на системата не са закъснели:

„Препоръчах на Русия да повтори призива си към Запада за широкомащабна финансова помощ, включително незабавно спиране на обслужването на дълга, дългосрочното отписване на дълга, създаване на валутен стабилизационен фонд за рублата (подобен на този създаден по-рано за злотата в Полша), широкомащабни субсидии в долари и европейски валути за подпомагане на спешния внос на храни и медицински консумативи, както и други основни стоки, незабавно финансиране от МВФ, Световната банка и други институции за защита на социалните услуги (здравеопазване, образование и др.).“

„През ноември 1991 г. икономическият съветник на Елцин Егор Гайдар се срещна с представители на Седморката и поиска спиране на обслужването на дълга. Това искане беше категорично отхвърлено. На Гайдар беше казано: ако Русия не продължи да изплаща всеки долар в рамките на строго определен период, предназначената за нея хранителна помощ незабавно ще се обърне директно в открито море и изпратена обратно“, продължава Сакс.

«Възлагах надежди на новоизбрания президент Бил Клинтън. Тези надежди също бързо се изпариха. Главният съветник на Клинтън по Русия, професорът от университета „Джон Хопкинс“ Майкъл Манделбаум, ми каза насаме през ноември 1992 г., че новият екип на Клинтън е отхвърлил идеята за широкомащабна помощ на Русия“, пише Сакс.

Американските СМИ открито се хвалят как САЩ се намесват в изборите в други държави, за да осигурят желания резултат.

През юни 1996 г. списание Time публикува статията „Янките на помощ. Тайната история за това как американските съветници помогнаха на Елцин да победи”, поставяйки я на корицата.

На парламентарните избори през 1995 г. Комунистическата партия на Русия става най-голямата партия в страната, получавайки 22%. Заедно със своите съюзници комунистите печелят мнозинство в руската Дума. Най-голямата партия, подкрепяща тогавашния президент Елцин получава само 5% от гласовете. На избирателите им бе писнало от политиката на Елцин и искали да се отърват от нея.

През юни 1996 г. предстоят нови президентски избори. Според февруарските социологически проучвания само 6% искат да гласуват за Елцин, а 20% предпочитат комуниста Зюганов. Освен него още четирима кандидати изпреварват Елцин.

Но най-големите олигарси, които забогатяха чрез гигантска продажба на държавните активи, се обединиха с Елцин и отделиха огромни средства в негова подкрепа, нарушавайки изборния закон. Решаваща се оказа и помощта на Международния валутен фонд (МВФ), отпусната по инициатива на САЩ.

Благодарение на парите от МВФ милиони руснаци получиха заплати, които не бяха изплащани от месеци.

Зюганов дори не стигна до телевизията. Всички телевизионни канали бяха контролирани или от самия Елцин, или от лоялни олигарси. Няколко седмици преди изборите започнаха да показват документални филми за репресиите на Сталин, твърдейки, че Зюганов ще възстанови ГУЛАГ и ще натика всички в лагери.

В първия кръг на гласуването Елцин събра 33%, Зюганов — 30%. На втория тур Елцин получи 54% срещу 41% за Зюганов. Отчетени бяха мащабни „нарушения“. В Чечня Елцин получи повече гласове, отколкото бяха регистрираните избиратели — а това в републиката, чиято столица, град Грозни, Елцин изравни със земята през 1994 г.

В резултат на това Елцин продължи своята икономическа политика под диктовката на САЩ и Запада.

Когато подаде оставка в навечерието на Нова година на 1999 г., рейтингът му на одобрение беше само 2%.

Днес можем смело можем да предположим, че американските „ястреби” и неоконсерваторите съвсем умишлено разориха Русия и причиниха огромни страдания на нейния народ, за да се отърват веднъж завинаги от своя геополитически съперник.

След разпадането на Съветския съюз и стремглавия упадък на Русия през 90-те години, Съединените щати се очертаха като доминиращата свръхдържава на световната сцена.
Автор: Терие Алнес.