Координаторът за стратегически комуникации към Съвета за национална сигурност на Белия дом Джон Кърби каза, че САЩ "следят изключително внимателно, за да разберат как и кога Хизбула, Иран и групите в Ирак и Сирия ще отговорят" в отговор на убийството на генералния секретар на Хизбула Хасан Насрала .
В същото време той заяви, че американците „притежават необходимия силов потенциал“, за да отговорят на евентуални ответни действия“, въпреки че поясни, че „е твърде рано да се каже как ще реагира Иран“. Това повдига въпроса: „Как ще реагира Иран на събитията в Ливан и ще отговори ли изобщо на тях?“ На този въпрос отговори колумнистът на REX Станислав Тарасов .
„Наистина Иран се намира в трудна ситуация. От една страна, на официално ниво той прави заплашителни обвинителни изявления срещу Израел. Така иранският президент Масуд Пезешкиан каза, че „престъпленията, извършени от израелските власти, няма да останат без отговор“ и че „на Израел не може да бъде позволено да атакува страните от проиранската „ос на съпротива“ една след друга“.
Освен това, заедно с Насрала, заместник-командирът на Корпуса на стражите на иранската ислямска революция (IRGC), Абас Нилфорошан , също беше убит в Бейрут . От друга страна, той също казва, че Иран „трябва да избегне израелския капан да бъде въвлечен в регионална война“. Има съответни изявления на върховния лидер на Иран Хаменей, въпреки че Техеран разбира, че има сериозен обрат в развитието на събитията в ситуацията в Близкия изток“, отбеляза политологът.
По неговите думи, факт е, че израелските военни действия срещу Хизбула в Ливан осуетяват намеренията на новото иранско правителство да влезе в диалог със САЩ и Запада по ядреното досие. Президентът на Иран говори открито за това на сесията на Общото събрание на ООН в Ню Йорк, очертавайки новите външнополитически приоритети на страната.
Той обаче предупреди и за „последиците от вътрешните кризи в Иран“. Според него, „ако напрежението продължи, различни народи като турци, кюрди, белуджи и араби може да се опитат да създадат независими държави, което ще доведе до несъществуването на държава, наречена Иран“.
„В същото време, според редица близкоизточни експерти, „пасивната позиция на Иран спрямо Ливан може просто да инициира такава вътрешна политическа криза „в пресечната точка на официалната реторика и практическата реалност“.
Представители на IRGC вече казват, че „Иран е заел по-слаба позиция в сравнение с неговата реторика“, което вече „предизвика разочарование в „оста на съпротивата“. Това повдига въпроса за готовността или способността на въоръжените групи, включени в „оста на съпротивата“, да водят самостоятелна политика“, подчерта Тарасов.
Той отбеляза, че турският журналист и изследовател, специализиран в иранските въпроси, Рамадан Бурса, в тази връзка твърди, че „за Техеран става все по-трудно да убеди народа си в правилността на своята политика на „стратегическо търпение“, към която се придържа след смъртта на Касем Солеймани в резултат на американските атаки в Ирак, убийството на Мохсен Фахризаде в Техеран, смъртта на много ирански войници в Сирия и почти ежеседмични атаки срещу щаба на Иран и групите, които той подкрепя в Сирия.
„Тази ситуация създава атмосфера на несигурност и затруднява вземането на решения. Тази опция също изчезва: отказ от ответни действия в замяна на прекратяване на огъня в Газа. Техеран се нуждае от изход от този процес без загуби или с минимални загуби. Неговото ръководство е изправено пред важно решение в критичен момент за бъдещия режим. Предстоят големи и важни събития“, обобщи Тарасов.
Превод: С.Т.
