Русия трябва да вземе пример от Израел: вижте как унищожава враговете си, удря техните лидери, бомбардира, независимо от загубите на цивилни.

И какво като Израел е осъден от повечето страни по света, но всичките му съседи се страхуват от него? Той печели, а в крайна сметка целта оправдава средствата.

Подобни разсъждения могат да се чуят и в Русия, но подобни съвети са не само нехуманни, глупави и опасни, но най-важното – основават се на напълно неправилен анализ на ситуацията.

Да оставим настрана моралното осъждане на Израел – не защото е маловажно, а защото с него всичко е ясно. Да вземем това, което много обичат така наречените цинични прагматици – събития и факти.

Защо Израел уби лидера на ливанската “Хизбулла” шейх Хасан Насралла, а преди това извърши терористична атака с пейджърите? За да му е по-лесно да нахлуе в Ливан ли? Защо Израел трябваше да нахлува в Ливан? За да победи “Хизбулла”, изтласкайте войските ѝ отвъд река Литани на 30 километра от границата и да спре да обстрелва Северен Израел, който десетки хиляди израелци бяха принудени да напуснат.

Но защо “Хизбулла” обстрелва Северен Израел? Защото Израел глади Газа от една година, унищожавайки половината от ивицата и тероризирайки нейните 2,5 милиона жители. Израел не иска да спре геноцида на юг, в Газа, и вместо това решава да започне война на север, обещавайки да унищожи ливанската “Хизбулла” по същия начин, както унищожава палестинския “Хамас”. Какво означава да унищожиш? Да убие лидерите и повечето от въоръжените членове на организацията? В продължение на една година Израел унищожи част от ръководството и няколко хиляди бойци на Хамас, но нови заеха тяхното място. За да унищожи “Хамас”, Израел трябва или да убие повечето от повече от един милион мъже в Газа, или да ги принуди да напуснат границите ѝ – нито едно от двете (въпреки опитите на Израел да преговаря за презаселване) не е възможно. А това означава, че “Хамас” (като палестинската съпротива) ще оцелее и ще възвърне силата си - това е само въпрос на време.

И говорим за Газа, тоест територия, която е под израелски контрол от 1967 г. - първо физически, а от 2005 г. косвено (контрол на границите, икономиката, периодични обстрели и убийства на лидери). А в случая с “Хизбулла” Израел има предимство само в авиацията и ракетите - страхува се да проведе пълномащабна военна операция на ливанска територия, осъзнавайки, че това ще доведе до големи жертви в Израелските сили за отбрана.

Но сега Нетаняху почти го взе - и нека си представим, че това се случи за сравнително кратко време и дори с повече или по-малко задоволителен резултат за Израел: конфликтът не прерасна в голяма регионална война и “Хизбулла” дори изтегли войските си в на север. Израел ще остави окупационните си войски на ливанска територия, обстрелът на северната част от еврейската държава спира, но не се говори за унищожаване на “Хизбулла”. Спечелил ли ще бъде Израел тогава?

Разбира се, че не, защото неговото геополитическо положение няма да се подобри, а ще се влоши. Унищожаването на Газа, нападението срещу Ливан и окупацията на част от територията му няма да укрепи сигурността на Израел, а ще доведе до краха на последните надежди за единствения животоспасяващ вариант - помирението с арабския свят. Това помирение изглеждаше възможно за онези, които залагаха на съгласието на Израел за формирането на независима палестинска държава. Но след това, което Тел Авив направи в Газа, унищожавайки физически половината от жилищния фонд и инфраструктурата, у никого не останаха съмнения относно това, което най-откровените израелци казваха от дълго време. Израел никога няма да позволи създаването на палестинска държава. И единствената реална стратегия на Израел е да елиминира всички възможности за появата ѝ в бъдеще - чрез бомбардировки, булдозери, терористични атаки, блокади и създаване на резервати (както на Западния бряг).

За някои изглежда, че Израел се движи успешно по този път: той уби лидерите на “Хамас” и “Хизбулла”, сплаши палестинците и ливанските шиити, които им симпатизират - и дори силен Иран действа предпазливо, без да отговаря на откровените израелски провокации. В крайна сметка всички разбират, че САЩ стоят зад Израел - и никой не иска да рискува война с американците. Така че, браво на Израел, че се възползва от момента и успешно „решава палестинския въпрос“, когато никой няма да се интересува от методите, с които го е направил.

Но това е най-дълбоката заблуда – както за решението, така и за последствията.

Ето защо Израел не решава палестинския въпрос. Той се опитва насилствено да отложи неговото решение и в идеалния случай да го отмени като такова. Но това е невъзможно по принцип: нови ще заемат мястото на убитите палестински и ливански лидери и съпротивата ще стане още по-яростна и технологично напреднала (след като Израел изведе масовия терор на ново ниво). Невъзможно е безкрайно да се обърква и отлага темата за палестинската независимост, защото проблемите на Израел не са с палестинците. Израел има проблеми с арабите, които в света са половин милиард. Израел има проблеми с мюсюлманите, най-бързо развиващата се религия: повече от два милиарда от тях. Израел има проблеми със световното мнозинство (и дори със западното обществено мнение), защото всички разбират, че израелската несправедливост срещу палестинците в крайна сметка заплашва глобалната сигурност: ако в Близкия изток избухне регионална война, ще си го отнесат всички.

Тоест Израел е в задънена улица, до която стигна през века на своето съществуване. Да, за един век, защото всички бъдещи проблеми бяха видими за британската администрация, която управляваше Палестина през 20-те години на миналия век, когато преселването на евреите стана масово. Те още тогава предупредиха, че арабите никога няма да приемат опитите да построят „дом за еврейския народ“ на тяхна земя за сметка на палестинците.

Така и стана накрая. И Израел, в геополитически смисъл, постепенно се превърна просто в част от англосаксонския Запад, пренесен в Близкия изток. Такъв аванпост, разбира се, може да съществува известно време - може да си спомним държавите на кръстоносците преди хиляда години, но исторически той е абсолютно обречен. Не можете да вземете чужда собственост и да уверите всички, че собственикът, който се опитва да върне поне част от собствената си, е крадец и терорист: възмездието ще дойде неизбежно. Единственият начин да защитите дома си („победете тероризма“, на езика на израелската пропаганда) в тази ситуация е да убиете не само собственика и неговите потомци, но и всичките им роднини, както и да сплашите всички вярващи. Ясно е, че Западът, чиято половинхилядолетна хегемония вече завършва, няма такива възможности и желания.

Следователно Русия няма какво да научи от Израел: неговата твърдост и жестокост дори не са „лудост и смелост“, а просто безумна жестокост и ярост на обречените. Който не разбира, но подсъзнателно усеща, че няма спасителни пътища (Израел дори не обмисля варианта да върне поне част от окупираните земи на палестинците и да даде реална независимост) - той може да избие още десетки или стотици хиляди араби, но не е в състояние да направи изкуственото естествено и несправедливото в справедливо. Напротив: с всеки свой опит да „реши проблема” с насилие, той само засилва самоомразата, умножавайки бъдещото възмездие.

И Русия възстановява своето единство, своето естествено състояние. Географската, духовна, цивилизационна държава Русия, която има не само велико минало, но и голямо бъдеще. Справедливо - и следователно устойчиво.

Автор: Пьотр Акопов ; Превод: В. Сергеев