Милиардерът Илон Мъск ги определи като „новия петрол“, оплаквайки се от „безумната“ им цена. Белият дом осигурява субсидии за всеки, който може да увеличи доставките им. Европейските политици междувременно търсят отговор, като също обещаха финансова подкрепа за подобни проекти.

Само преди няколко месеца перспективата за недостиг на стратегически значимите минерали, включително кобалт, литий и няколко други метала, събуди сериозни опасения, тъй като цените на тези суровини, необходими за производството на батерии, се покачиха, пише Bloomberg.

Но ситуацията коренно се промени. Китай разтърси пазара на тези суровини.

От последния си връх през 2022-2023 г. цените на кобалта и лития се сринаха с повече от 75%, след като китайските миннодобивни компании увеличиха производството до нива, които преди това бяха немислими. Кобалтът, отдавна смятан за стока, застрашена от постоянен недостиг, сега е толкова изобилен, че цената му се движи близо до 20-годишно дъно.

Сравненията на тези минерали с петрола вече не предизвикват такова безпокойство, както беше доскоро. Но все пак трябва да сме нащрек: ниските цени не са гаранция за сигурност на доставките. Повече от всякога Китай доминира в производството на кобалт и литий, увеличавайки огромното си влияние върху индустрията за батерии. Последните са особено важни за развитието на електромобилите и други електронни продукти.

Още по-лошото е, че цените са паднали толкова ниско, че минните дружества, които не са от Китай, се затрудняват да генерират печалба, което ограничава стимула за развитие на нови проекти и за привличане на инвеститори.

Ценовият срив е още един удар срещу поредното биче твърдение около суровините - че енергийният преход неизбежно ще оскъпи свързаните с него метали.

Реалността е много по-сложна. Ясно е, че енергийният преход означава много повече търсене на определени стоки, тъй като светът ще има нужда от милиони нови батерии с висока производителност. Докато повечето метали отчитат годишен ръст на търсенето от 2% до 3%, кобалтът и литият се радват на ръст на потреблението от 10% до 20% годишно. Предлагането обаче също се разширява с главоломна скорост.

Кобалтът е парадигматичен. В продължение на много години Glencore Plc. доминира пазара. Но китайските компании скоро последваха швейцарския концерн в Демократична република Конго, където се намират най-големите залежи от метала в света. За кратък период от време китайската CMOC Group Ltd. успя да увеличи производството над това, което мнозина в индустрията смятаха за възможно.

Годишното производство на кобалт достигна около 230 хил. метрични тона, тъй като CMOC увеличи производството си до повече от 100 хил. тона тази година от около 15 хил. тона преди пет години. Компанията бързо разшири масивните си мини Tenke Fungurume и Kisanfu в южната част на африканската страна. В този процес китайският гигант, който доставя продукция на Contemporary Amperex Technology Co. (CATL), най-големия производител на електромобилни батерии в света, се превърна в най-силния играч по отношение на кобалта, изпреварвайки Glencore.

Не е изненадващо, че производственият шок надви търсенето, което накара запасите да се трупат навсякъде. Дори най-оптимистично настроените експерти сега смятат, че изчистването на излишъка ще отнеме между 18 и 24 месеца. Някои анализатори дори говорят за пет до десет години.

Но защо ще е нужно толкова време? Не трябва ли производството да реагира бързо на ниските цени? Проблемът е, че кобалтът не е традиционна стока. На практика никой не добива единствено кобалт – около 98% от световното производство на метала представлява страничен продукт от добива на мед и никел. Следователно цената, която наистина има значение, не е тази, която съпътства кобалта, а по-скоро тези на медта и никела. И двата метала се радват на достатъчно високи цени, така че миннодобивните компании да имат стимул да продължат да ги добиват. Следователно ниските цени не са лек за свръхпроизводството на кобалт.

Резултатът е срив на цените на кобалта. От най-скорошния връх от над 80 долара за килограм в средата на 2022 г., наскоро цената падна до около 25 долара, като се движи близо до най-ниското си ниво от две десетилетия. В реално изражение, коригирано спрямо инфлацията, кобалтът е достигнал най-ниските си ценови стойности от поне половин век.

Най-доброто нещо, което пазарът може да направи в тази ситуация, е да изчака търпеливо балансирането между предлагането и търсенето. Това, че продажбите на електрически превозни средства се охлаждат през последните месеци навсякъде с изключение на Китай, не помага, намалявайки търсенето на батерии.

Но ниските цени на суровините със сигурност ще помогнат да се даде тласък на търсенето. Епизодичните скокове през последните две десетилетия стимулираха инженерите да търсят решение за по-малко количества кобалт. Парите, похарчени за научноизследователска и развойна дейност, създадоха нови химикали за батерии, които понижиха съдържанието на кобалт в катода на батерията до едва 10%, в сравнение с 20% в по-старите технологии.

При сегашните цени на кобалта парите за научноизследователска и развойна дейност отиват другаде и индустрията не се опитва да намали потреблението на суровината. Всъщност е вярно обратното, като индустриални представители изтъкват, че виждат признаци за връщане на по-високото съдържание на кобалт при някои видове батерии.

Пазарът на литий следва подобен модел, като китайските компании увеличиха предлагането на белия метал толкова бързо, че завладяха пазара. Не само, че добиват повече литий, китайските компании също стават много ефективни в рециклирането на стари батерии, създавайки допълнителен слой доставки. Резултатът е същият като с кобалта: пазарът се срина. Референтните цени на лития паднаха до около 11 хил. долара за метричен тон, което е спад от последния връх от почти 70 хил. долара за тон от началото на 2023 г.

Както при много други суровини, Китай създаде балон при стратегически значимите минерали. Вътрешното търсене на батерии беше силно – и господството на страната в рамките на веригата на доставки остана толкова силно, че мнозина извън Китай бяха подтикнати да трупат запаси от кобалт и литий на фона на мрачните предупреждения от американските и европейски политици. За кратък период търсенето превиши предлагането.

В крайна сметка Китай заложи всичко върху увеличаването на доставките и резултатът беше силен срив. Но не се заблуждавайте от сегашните ниски цени – въпреки че може да не се възстановят скоро, абсолютната доминация на Китай върху тези минерали представлява ясна и постоянна опасност за бъдещото производство на батерии.