В Близкия изток се разпалва истинска война. След терористичните атаки на Израел с използването на битова техника, започнаха масови ракетни обстрели и килимени бомбардировки на Южен Ливан.

Израел явно реши да се превърне от жертва в палач, започвайки след геноцида на населението на Газа геноцид срещу жителите на Ливан. Това неминуемо означава включване във войната както на другите шиитски страни и движения: Сирия, Ирак, йеменските зейдити, а най-важното - на Иран и на следващия етап - сунитските държави. На Израел явно му е нужна война. Изглежда, че мащабна, безпощадна, жестока, библейска. Този сблъсък няма шанс да остане нещо локално. Предстои ескалация, неизключено с използването на ядрено оръжие, каквото Израел има, но може да се окаже и у Иран. Разбира се, става дума само за тактическо ядрено оръжие или за “мръсни” бомби, което в контекста на цялото човечество не е фатално, но ще повлияе по най-катастрофален начин на съдбата на региона.

Ливанската война има няколко обяснения. Да се спрем на две.

Първо: целите на Израел в есхатологичен контекст. Важно е да се разбере какви цели преследва еврейската държава. Разбира се, може да се вземе предвид крайният радикализъм на Нетаняхум следствие на психологичните травми след нападението на “Хамас” срещу Израел и вземането на заложници. Това беше терористичен акт, но Израел не намери нищо по-добро от това да отговори с терор на терора: на малкия терор с голям, поголовен, безпощаден терор. Никой не оправдава действията на “Хамас”, но последва геноцид. Терорът от страна на “Хамас” беше осъден от всички, а геноцидът от страна на Израел срещу населението на Газа - от всички, освен от колективния Запад и неговите сателити. Двойни стандарти. Същото ще е и с Ливан. Западът покрива Израел, както и нацистката хунта на Зеленски. И няма никакви основания да се надяваме на промяна на тези позиции (още повече, че Тръмп, макар и явно да се дразни на Зеленски, е убеден привърженик на Израел).

Но каква е всъщност целта на Нетаняху? Психическият стрес никак не изяснява реалните цели на тази война, която тъкмо се разпали. Работата е там, че положението на Израел в навечерието на войната в Газа беше като цяло стабилно.

Основната заплаха беше демографията, защото израелското общество сред арабското море представляваше само неголям етнорелигиозен остров, който ще остане такъв дори при високо равнище на раждаемост не само сред ортодоксалните евреи, но и в светските семейства. И все пак ще е е несъвместимо малко, ако добавим към палестинците от двете автономии и и населението на съседните арабски страни, родствени на палестинците и етнически, и религиозно. В тази ситуация не е възможно да се говори за никакво укрепване на позициите на Израел в региона, да не говорим за колонизацията на палестинските земи от израелски заселници. Запазвайки статуквотго, Израел като държава на евреите щеше да бъде обречен след известно време на изчезване заради демографията.

Още по-немислимо би било осъществяването на ционисткия проект за Голям Израел от море до море. Тези територии просто няма кой да ги засели или усвои при плътна арабска маса от всички страни.

И въпреки това Нетаняху започна военните действия в Газа и ги разшири на територията на Южен Ливан.

В Газа вече видяхме разкриването на истинската цел - физическия геноцид на палестинците с паралелно прехвърляне извън Израел на онези, които оцелеят. Колкото и страховито да звучи, това има смисъл за Израел. Като не можем да променим достатъчно драстично собствената си демография, остава да унищожим населението, което със самото си съществуване и етно-религиозен код пречи на осъществяването на есхатологичните проекти. Но това би било безразсъдно и неосъществимо, ако не беше очакването, че след решителен пробив ще се случи нещо изключително. И това необикновено събитие в никакъв случай не е "черен лебед", а напълно разбираемо събитие - идването на Мошиах. Според еврейските възгледи, преди идването на Мошиах (въпреки че според някои версии след идването му, което обяснява антиционистките течения сред ортодоксалните евреи), евреите трябва да се върнат масово в Обетованата земя от разпръскване, да провъзгласят Йерусалим за столица, а след това да разруши джамията “Ал-Акса”, втората по значимост светиня на исляма, и на нейно място да построят Третия храм. Тогава Мошиах ще дойде и всички народи на света ще му се поклонят, тъй като силата му ще бъде абсолютна. Това ще бъде моментът на установяване на световната еврейска империя и евреите, като избрани, ще управляват народите с железен прът.

Приблизително тази програма открито се изповядва от религиозните ционисти от най-близкото обкръжение на Нетаняху – Итамар Бен-Гвир, Безалел Смотрич, както и техните духовни лидери Раби Кук, Майер Кахане и съвременният равин Дов Лиор. Палестинският геноцид в този модел е второстепенен страничен ефект поради фундаменталния характер на предстоящото събитие. Именно на тази група разчита Нетаняху. Изграждането на Велик Израел и съпътстващите го есхатологични войни придобиват смисъл именно в контекста на условията за идването на Мошиах. Неслучайно “Хамас” нарече терористичната си атака “Потопът в “Ал-Акса”. Трябва също да се отбележи, че сред шиитите подобен сценарий на разрушаването на джамията “Ал-Акса” и началото на последната война със силите на Даджал (Антихрист) в Светите земи е обичайно място във всички есхатологични хадиси.

С други думи, в Близкия изток пламва Армагедон в най-буквалния смисъл – войната на Последните времена. Така го виждат Нетаняху и неговото обкръжение, но и религиозните шиити го разбират точно по същия начин, макар и от другия полюс. Разбира се, светските израелци, които не вярват в нищо друго освен шекели и личен комфорт, бързат да демонстрират срещу собственото си правителство. А светските кръгове на шиитските страни - преди всичко бизнесмени и младежи - не познават никакви есхатологични хадиси. Но историята сега, както виждаме, се движи не от тях, а от хора с повишено съзнание за края на света и съпътстващите го събития.

Второто обяснение за войната в Близкия изток е геополитическо. Нашето време минава под знамето на основната дилема: еднополюсният свят, тоест едноличната хегемония на Запада, не иска да свърши и с всички сили се опитва да се защити, а срещу него се надига многополюсен свят с нова сила, всяка цивилизация от която настоява за пълен суверенитет, а следователно и за независимост от колективния Запад, което неизбежно води до борба срещу хегемонията. Първият фронт на тази война е Украйна, където нацисткият режим на Киев, установен, екипиран и подкрепян от колективния Запад, води война срещу нас, суверенна Русия като православно-евразийска цивилизация, един от най-важните полюси на многополярния свят и флагман на антихегемонистичната борба. Западът се бие с чужди ръце, но се готви да се включи директно във войната с Русия.

В този контекст Близкият изток е друг театър на същата война на еднополюсен свят срещу многополюсен. Ако в очите на Нетаняху и есхатологичните ционисти Израел и съдбата на еврейския народ, неразривно свързани с Мошиах, стоят в центъра на света, то за западните глобалисти самият Израел е само инструмент в борбата за запазване на планетарната хегемония. Ислямският свят, който отхвърля либералните ценности, се разглежда като антагонистична цивилизация. А заедно с това колективният Запад постепенно се въвлича във война. Още повече, че именно шиитите са идеологическият авангард в ислямската цивилизация, така че мощтта на Запада се пада преди всичко върху тях. С ръцете на Израел Западът се надява да удари още един – ислямски – полюс на многополюсния свят. За тази цел сега Вашингтон прибързано укрепва съюза си със своите васали сред сунитските страни, преди всичко ОАЕ. Във Вашингтон едва ли вярват в Мошиах (въпреки че кой знае?), но отварянето на фронт срещу ислямската цивилизация с помощта на войнствен ционизъм и проекти за Велик Израел е очевидната цел на глобалистите.

Това ще бъде последвано от Тайван и конфликт с друг полюс на многополюсния свят - Китай. И отново, колективният Запад ще разчита на регионални пълномощници - самият Тайван, Япония, Южна Корея - и ще се опита да въвлече Индия в тази коалиция. Въпреки че Индия е друг полюс на многополярност и за да обсади движението на Делхи към антизападна деколонизация и по-нататъшна суверенизация, Западът насърчи скорошната цветна революция срещу проиндийското правителство на Бангладеш, водено от Tейх Хасина. Очевидно е, че се подготвят и други фронтове на същата война – в Африка и Латинска Америка, както и в различни региони на ислямския свят. На всички тях ще се решава съдбата на бъдещия световен ред: дали Западът ще запази хегемонията си или многополюсният свят ще стане реалност, а Западът в него ще стане само една от няколкото цивилизации с право на глас, но лишен от статута на хегемон и дори лидер.

Но засега сме на втория етап - на прага на голяма война в Близкия изток.

Преди да разберем как да подходим към този втори фронт на великото геополитическо преразпределение на света, трябва ясно да разберем целите на глобалните участници в този конфликт, а не да градим ненужни илюзии относно рационалните и мистично-религиозни мотиви на основните действащи сили. . Днес имаме нужда от геополитически реализъм, който спокойно и сдържано отчита всички фундаментални фактори на сложната ситуация, в която се намираме ние – и цялото човечество. Емоциите трябва да бъдат загърбени в полза на студена оценка на случващото се, включително и в онези измерения, които не бяхме свикнали да отчитаме по време на съветския и либералния режим в Русия. Преди всичко се обясняваше с идеологията, икономиката, енергетиката и битката за ресурси. Всичко това го има днес, но определено не е основното. Много по-тежки са съображенията от есхатологичен, цивилизационен и планетарно-геополитически характер. Прекалено дълго се учихме на материализъм, пренебрегвайки света на идеите. Идеите са тези, които движат света.

Автор: Александър Дугин ; Превод: В. Сергеев