В сложни времена е важно да се вслушваме в думите на свещенослужителите, на духовниците, и онези които виждат света със сърцето си, защото носят вяра, а вярата е най-силното оръжие, което имаме. И именно вярата винаги ни е пренасяла през най-тежките изпитания на историята. Затова прочетете внимателно това духовно послание на Отец Васил Василев. И след като прочетете се помолете на ум за България. И поговорете с децата си вкъщи какъв народ сме ние българите, как даже за 500 години страшно турско робство сме съхранили и вярата си, и езика…тези неща никога не трябва да се забравят, а за да се знаят е хубаво вкъщи да звучат от мама и тате, от баба и дядо. А нашето време днес ни изправя пред нови опасности…и ние, и децата ни трябва да знаем това. Приятно четене.
С болка на сърцето и тревога в душата се обръщам към вас, мои братя и сестри, като свещеник и като човек, загрижен за нашето бъдеще. Живеем в време на смут и объркване, в което нови еничари ходят из България. Те не носят саби, не носят фесове, но душите им са пречупени, както някога душите на децата, отвлечени и превърнати в еничари.
Напротив — днес повече от всякога ни е необходима силата на православната вяра, която е опазила България през вековете.
Съвременните еничари не са поробители — те са тези, които доброволно се отказват от българската идентичност и православна вяра, продавайки се за пари, власт или чужди идеи. Те ходят сред нас, опитвайки се да ни убедят, че няма значение кои сме, какво вярваме или за какво се борим.
Тези нови еничари носят дух на обезверяване, залагат на омразата и разделението, където материалното превъзхожда духовното, а егоизмът подменя братската обич и жертвоготовност. Те ни учат да се покланяме на златния телец, да виждаме успех само в парите, в изгубването на нашите корени и традиции. Българската душа — тая свята искра, изгоряла в многовековни страдания за Христовата истина и националната ни свобода — днес е подложена на изпитание. Еничарите на новото време се опитват да изтръгнат вярата от нашите сърца, да превърнат децата ни в слепи роби на светския дух, като им предлагат илюзията на безпътицата. Те говорят за свобода, но това е свобода без смисъл, без истина, без Христос.
Нашият дълг като православни християни и българи е да се противопоставим на този духовен еничарлък, който застрашава не само нашата вяра, но и самото ни съществуване като народ. Ние трябва да останем непоколебими в любовта си към Бога и вярата си в Неговата истина. Не бива да позволим на тези нови еничари да ни убедят, че традициите ни са остарели, че църквата ни няма място в модерния свят, че моралът и честта са отживелици.
Както в миналото дедите ни са съхранили своята вяра и идентичност въпреки робството, така и ние днес сме призвани да съхраним духа на Христовото учение и българската душа. Защото само чрез Христос можем да устоим на тези нови изкушения, които опустошават душите ни.
Тези съвременни еничари може и да изглеждат могъщи, но те са нищо пред силата на Кръста и пред вечната Истина, която е самият Христос.
Нека помним завета на нашите предци и да не позволим да бъдем отново духовно поробени. Нашата свобода е в Христос, нашето бъдеще е в ръцете на Неговата любов. Да стоим твърдо, да издигаме Кръста в сърцата си и да пазим Православната вяра като най-голямото съкровище, което притежаваме. Защото вярата е тази, която ще ни съхрани като народ, въпреки всички съвременни еничари, които бродят из земите ни.
Амин! 
