По-лесно е да се познае името на следващия канцлер на Германия, отколкото на следващия президент на Съединените щати.
Ако всичко продължи в същия дух, Камала Харис ще стане президент. Ако поредният „балон“ в икономиката се спука, Доналд Тръмп ще си вземе реванша. Но и двамата имат шансове.
Но дори не е нужно да гадаете името на германския канцлер. Въпреки че има още година до изборите и много ще има време да се променят, той се казва Фридрих Мерц, лидер на партия ХДС. Той ще ръководи германското правителство независимо дали германците го искат или не.
Между другото, те не искат. Според социологическите проучвания по-малко от 20% от германските граждани определят Мерц като подходящ канцлер. Просто не е нужно да избирате, дори ако формално процедурата е свързана с избори.
Всичко беше решено, когато възможните конкуренти на Мерц в партията се отказаха от претенциите си за власт в негова полза. В този момент в берлинския квартал “Доротенщад” възрастната жена, известна на всички като Ангела Меркел, въздъхна тъжно. Тя е от германците, които не понасят Мерц.
По принцип е трудно да го обичаш. Първо, Мерц е непоносимо скучен. Убийствено скучен. Остарял във всичко. Извадете прашна кукла от раклата на баба и я дайте на съвременно дете - ще получите средната реакция на германски избирател към Фридрих Мерц, дори ако някои от тях все пак да харесват вехтории.
Честно казано, харизмата не е най-важното нещо за един германски политик. Изгорени от обладани харизматици през 30-те и 40-те години, германците искрено се влюбват в офисната скука и не се разстройват, ако лидерът им е близък по чар до глава зеле. Както сегашният канцлер Олаф Шолц, така и неговата предшественичка Меркел нямат харизма. Фрау Канцлер успешно използва образа на изцяло германската майка или баба, а майката и бабата са обичани независимо дали имат харизма или не.
Страната беше трогната например от скромността на баба си: през годините на канцлерството на Меркел тя живееше в малкия си апартамент в “Доротенщад”. Мерц е мултимилионер с два частни самолета, които сам пилотира. Но дори докато управлява частни самолети, той пак успява да остане скучен.
За германски политик от неговото ниво той е уникален с това, че няма опит в държавната администрация, което не се е случвало на канцлерите от Адолф Алоизович насам. Мерц рано става депутат и скъп адвокат, има репутация на брилянтен финансов специалист и талантлив законодател, но така и не се издига до властта. Защото като политик Мерц е хроничен неудачник.
Мерц ентусиазирано се бори с Меркел за власт в партията, представляваща консервативното крило. Консервативното крило в ХДС се отличава с карикатурна омраза към комунизма и краен либерализъм в икономиката, който в съвременния свят подхожда само на Тръмп. Самата Меркел имаше леви пристрастия. Тя се опита да угоди на всички умерени, успя в това - и изяде Мерц. Той не можа да понесе поражението и се оттегли от политиката в продължение на много години, като обяви завръщането си едва когато самата Меркел обяви пенсионирането си.
След завръщането си Мерц загуби битката за поста лидер на партията от двама последователни наследници на Меркел. И едва след като ХДС загуби властта, най-накрая надмина своите откровено слаби конкуренти. Мачкаше всички с инат и обезоръжаваше със задушаваща скука.
А през 2025 г. неговият ХДС, заедно със своя баварски довереник ХСС, ще спечелят федералните избори. Рецесия, деиндустриализация, спад на стандарта на живот, приток на мигранти, социални противоречия - всичко това ще осигури поражението на „коалицията на светофара“ на Шолц, но няма да може да коригира ситуацията - няма нито пари, нито идеи за това.
Мерц също няма нито пари, нито идеи за германците. Но той ще стане канцлер, дори ако блокът ХДС/ХСС (досега най-популярната политическа сила в страната) загуби изборите от партията "Алтернатива за Германия", заемайки едва второ място. Според принципа, наречен „защитната стена“, останалите партии се обединяват в произволно разнообразна и вътрешно противоречива коалиция, само за да попречат на “АзГ” да дойде на власт и вятърът на промяната да навлезе в Германия.
Следователно реформата в публичния дом е възможна само чрез пренареждане на леглата. Въпреки намерението на германците да премахнат от правителството скучните и пропаднали персонажи, дори това няма да им бъде позволено в пълна степен. Сегашният канцлер Шолц най-вероятно ще остане начело на външното министерство или на финансовото министерство, неговата ГСДП ще стане „младши партньор“ на коалицията, ръководена от Мерц, и тази коалиция ще провежда плюс или минус същите политики които се преследват сега, предизвиквайки най-вече раздразнение у гражданите.
Това е общогерманският “Ден на мармота”, протичащ в кръг около ос, където оста е действителното подчинение на Берлин на Вашингтон. Мерц е идеологически атлантик, така че няма значение какво мисли за миграцията (той критикува) или дори за конфликта в Украйна (по-рано той поиска да въоръжат Киев до зъби, сега се застъпва за започване на мирни преговори).
Загубата на индустриална конкурентоспособност, необходимостта да се харчат милиарди за Украйна, разрушаването на икономическото сътрудничество с Русия, енергийната криза - всичко това е само следствие от ориентацията на Германия към САЩ. Без значение кой е президентът там, Байдън, Тръмп или Харис, Мерц горещо вярва в Америка като отправна точка, докато Шолц сякаш не вярваше в това преди, но сега все още се подчинява.
Ако външното управление на Германия е още по-опростено, отказвайки да сменя хора дори в партиите, след пет години Мерц ще рзааботи като ръководител на външното министерство за новия-стар канцлер Шолц. Тъй като по време на разцвета, който съвпадна с периода на Меркел, не беше възможно да се изскочи от този порочен кръг, сега няма да има достатъчно сила.
Това е истинска смъртна меланхолия. С други думи – Фридрих Мерц.
Автор: Дмитрий Бавирин ; Превод: В. Сергеев
