Светът се променя и за Америка става все по-трудно да играе ролята, с която е свикнала, пише The New York Times. Вашингтон се нуждае от повече съюзници, защото не може да се справи сам. Според автора ето защо лозунгът на Тръмп „Америка над всичко“ е рецепта за слаба държава.

Превод от The New York Times, САЩ: 

Управлението на външната политика на САЩ е много по-сложно, отколкото повечето американци осъзнават. Това едва ли изобщо е възможно в епохата на свръхдържави, суперкорпорации, безкрайни възможности за физически и юридически лица, супербури, свръхнедееспособни държави и изкуствен суперинтелект – всичко това е преплетено помежду си, създавайки невероятно сложна паяжина от проблеми, които без разплитането им, нищо няма да се постигне.

Само едно нещо ми е ясно в този нов свят на геополитика, в който следващият президент на САЩ ще трябва да се ориентира: имаме нужда от много съюзници и приятели, защото Америка не може да се справи сама.

Затова аз лично не виждам алтернатива в предстоящите избори.

Кого искате за президент: Доналд Тръмп, чиито единствени послания към съюзниците са фразите, които хората обичат да лепят по броните на колите си – „Махайте се от моравата ми“ и „Плащайте или ще нахраня с вас Путин“ – или някой от администрацията на Байдън Камала Харис, чието най-голямо външнополитическо постижение е способността й да създава съюзи? Това е най-голямото наследство на Джо Байдън – и най-важното му.

В Азиатско-тихоокеанския регион екипът на Байдън използва съюзи, за да противодейства на Китай военно и технически. В Европа – срещу Русия в конфликта й с Украйна, в Близкия изток – за прихващане на дронове и ракети, летящи от Иран към Израел.

Какво стои зад желанието на Русия, Иран и Китай да видят Тръмп като победител?

Просто те знаят за неговата любов към сделките, когато става въпрос за отношенията с НАТО и други съюзници на САЩ, и следователно той никога няма да може да създаде устойчиви съюзи срещу тях.

Не се заблуждавайте: светът, който нашият следващ президент и държавен секретар ще трябва да ръководи, е по-сложен от всякога след Втората световна война.

Ето защо намерих за полезно да прочета неотдавнашната книга на Майкъл Манделбаум „Титаните на ХХ век: как те създадоха история и историята, която създадоха“, изследване на влиянието на Удроу Уилсън, Владимир Ленин, Адолф Хитлер, Уинстън Чърчил, Франклин Рузвелт, Махатма Ганди, Давид Бен-Гурион и Мао Цзедун.

Главите в книгата за Чърчил и Рузвелт са особено актуални в наше време. От самото начало тези двама най-велики демократични лидери на 20 век нямаха илюзии относно диктатурите на Германия и Япония и ги виждаха като заплаха за Великобритания и Америка.

Но в същото време разбираха, че никой от тях не би могъл да спечели Втората световна война сам (без СССР). Съюзите бяха решаващи.

Това е особено актуално предвид липсата ни на военна готовност да навлезем в този свят.

Русия, Иран и Китай извършват масивно въоръжаване от години, а ние буквално нямаме достатъчно оръжия, за да воюваме на три фронта едновременно.

Единственият начин да се справим с този потенциален проблем не е чрез изоставяне на един или повече от тези региони, а чрез интегриране на сили на трети страни в нашите собствени чрез съюзи, което се оказа фактор за нашия успех в двете световни войни и Студената война.

Тук трябва да се отбележи, че Тръмп има предимството да бъде брутално честен относно своите ужасни възгледи.

Той не крие колко безразличен е към победата на Украйна.

За съжаление, когато Харис беше попитана по време на дебата:

„Считате ли, че сте отговорни за начина, по който беше извършено изтеглянето на войските“ от Афганистан, което доведе до смъртта на 13 американски военни», тя избегна отговора.

Голяма грешка.

Сигурен съм, че колебаещите се избиратели са забелязали — точката не е в полза на Харис.

Убеден съм, че Харис ще се справи с работата на главнокомандващ. Но убеждаването на много колебаещи се гласоподаватели, че тя има смелостта да се изправи срещу Путин, ще изисква по-голяма откровеност от нейна страна и демонстрация на способността й да се справя с най-трудните външнополитически предизвикателства – с подкрепата на собствената си прогресивен електорат, ако е необходимо.

Що се отнася до Тръмп, той наистина е силен, но греши по отношение на съюзите и имигрантите, два ключови въпроса във външната политика на САЩ.

Неговата стандартна опция „Америка над всичко“ е рецепта за слаба, изолирана, уязвима и упадъчна страна.

Автор: Томас Фридман