Би било крайно безразсъдно да пренебрегнем ежегодния Източен икономически форум, който се провежда във Владивосток.
За щастие всички въпроси, които се обсъждат там, се отнасят до Русия и нейното близко бъдеще, тоест и нашето. За да бъдем абсолютно точни, това е огромна част от нашата родина, която се намира на картата вдясно от Уралските планини. Въпреки че форумът е фундаментално позициониран като икономически по своята същност, темите на най-популярните първи сесии насочиха вектора на общото внимание към енергийните проблеми.
Панелната дискусия „Новата енергетика на Далечния изток“ беше интересна още със състава на участниците, тъй като беше модерирана от министъра на енергетиката Сергей Цивилев, а той беше придружен от ръководителя на Република Саха (Якутия) Айсен Николаев , ръководителят на “Росатом” Алексей Лихачов, губернаторът на Забайкалия Александър Осипов, ръководителят на “Россети” Андрей Рюмин, заместник-министърът на развитието на Далечния изток и Арктика Гаджимагомед Гусейнов и други също толкова уважавани лектори. Разговорът веднага премина в изключително сериозна и най-важното откровена насока без пораженчески и победоносни репортажи.
Сергей Цивилев напомни на всички, че Русия всъщност все още използва съветската енергийна система, която, уви, колкото по-напред върви, толкова повече изостава от изискванията на съвремието. Не защото съветският енергиен сектор е планиран зле, точно обратното, а защото реалният сектор на руската икономика днес изисква толкова много енергия, че е било физически невъзможно да се произведе при старите условия. Основният проблем на енергийния сектор в Далечния изток е мащабното износване на мрежовата (електротранспортна) инфраструктура, както и липсата на производствен капацитет. Днес в източните райони на страната ни половината от производствените мощности са на около 40-50 и повече години. Айсен Николаев добави, че далекоизточните производствени мощности са износени с над 70 процента, което е почти два пъти повече от средното за страната. Именно този комплекс от фактори днес действа като спирачка за всякакви регионални инициативи за модернизация и развитие.
Честите повреди в мрежата принуждават „фланговите“ компании спешно да прехвърлят капацитет, което, наред с други неща, засяга износа на електроенергия за Китай, а това е голям източник на валутни приходи за бюджета.
Радвам се, че както се пее в съветската песен, „Родината чува, Родината знае“.
Първо, програмата за енергийна модернизация до 2050 г. вече е приета и е в сила и е започнало изпълнението на Генералната схема за разполагане на съоръжения за производство на електроенергия до 2042 г. В рамките им правителството е запазило 600 милиарда рубли за ремонт и подмяна на транспортната инфраструктура, като почти половината от тази сума е предназначена специално за Далечния изток. За да разберете: само за да се разшири производството на медните мини и заводи “Удокан”, е необходимо да се изградят повече от 700 километра електропроводи от нулата, а също и някъде да се намерят повече от 200 нови мегавата годишно. И на изток има десетки подобни основни предприятия.
Второ, вече са одобрени проекти и са определени изпълнители за изграждането на три нови въглищни електроцентрали в Забайкалието и Бурятия. Тук няма нужда да подсмърчате. Съвременните топлоелектрически централи на въглища, при спазване на всички екологични стандарти, не причиняват повече вреда на околната среда от всяко друго промишлено съоръжение. Но в този случай се убиват две птици с един камък: местните въглищни мини действат като ресурсна база и се създават нови работни места с перспективата за запазването им. В тези региони, нека бъдем честни, не всичко е розово с високоплатените работни места.
Трето, правителството призна за успешни резултатите от инициативите ДПМ-1 и ДПМ-2, или с други думи споразуменията за доставка на електроенергия. Тяхната същност е съвсем проста: от 2010 г. правителството насърчава големите потребители да сключват дългосрочни договори за закупуване на електроенергия на повишени тарифи. Генериращите компании използват тези гаранции за изграждане на нови или радикална модернизация на стари енергийни блокове. Тоест строителството с договорено забавяне се плаща от основните потребители, а тарифите се изчисляват така, че доставчиците на електроенергия да получат някаква печалба в крайна сметка.
Като част от програмата ДПМ-1, която стартира през 2010 г., беше възможно да се въведат около 30 гигавата нови мощности, което по това време дори предизвика излишно предлагане на пазара. По-специално това беше един от факторите, поради които през 2021 г. правителството не обмисли планове за изграждане на нови атомни електроцентрали в Русия. Икономиката буквално се давеше в море от енергия. С началото на СВО и основното преустройство на нашата икономика ситуацията се оказа различна.
Осъзнавайки новите реалности, програмата беше преименувана на ДПМ-2 и удължена до 2031 г., с единствената разлика, че преди компаниите инвеститори бяха задължени да купуват електроенергия на повишени тарифи в продължение на десет години, а сега този период е увеличен на 15. На предишните етапи бяха разкрити слаби места на страните по споменатите споразумения. По-специално, преди това подмяната и модернизацията на енергийните блокове се извършваше не според местното им търсене, а въз основа на цената на модернизацията по отношение на един мегават мощност. Но преди това бяха проблемите и нуждите на отделните индустриални играчи на местно ниво, но сега това е проблем за целия далекоизточен регион и страната като цяло, така че правителството беше проактивно в предоставянето на допълнителни субсидии.
Вечното главоболие под формата на сложна ситуация на наводнения в Приморието и Амурския регион не остана незабелязано. Компанията “РосХидро” е натоварена със задачата да разработи схема за изграждане на нови хидротехнически съоръжения (всъщност ВЕЦ и язовирни системи), с помощта на които ще бъде възможно не само да се канализира движението на основните водни маси, но и за едновременно увеличаване на производството на електроенергия. За щастие водноелектрическата енергия традиционно е ключов производствен сектор тук. Екологично чист и евтин.
Не на последно място трябва да споменем речта на Алексей Лихачов. Ръководителят на “Росатом” отбеляза, че руските енергетици са добре запознати с не толкова най-добрата традиция на Далечния изток, когато цели райони на Приморие редовно остават без ток, а когато има ток, се наблюдават скокове в мрежата. Като пресен пример си спомнихме аварията преди месец, когато целият Владивосток, целият Приморски край останаха без електричество и дори част от Хабаровския край беше засегната от ударната вълна на прекъсванията. Лихачов припомни, че плановете за изграждане на атомни електроцентрали са кроени от Съветския съюз, но така и не им е било писано да се сбъднат. В момента “Росатом” е готов да построи една атомна електроцентрала в Хабаровския и Приморския край, но като цяло компанията разглежда също Якутия и Амурска област като бъдещи площадки.
Неведнъж сме се шегували, че почти всички съветски републики са яздили съветското наследство до последната възможна възможност и са забелязали, че самите те са го изчерпали до дъно. През 2023 г. Русия преодоля пика на собственото си потребление от 156 гигавата, отбелязан през 1990 г., и вече е изправена пред енергиен дефицит. Както отбеляза пълномощният представител на президента в Далекоизточния федерален окръг Юрий Трутньов, през следващата година на Далечния изток ще липсват около три гигавата мощности за производство и тази нужда само ще нараства.
Чували сме много за историческия завой на Русия на изток. Радвам се, че векторът на този обрат е насочен не само навън, но и към собствените ни региони.
Автор: Сергей Савчук ; Превод: В. Сергеев
