"Ако руската литература или руската музика не правеха това, което правят, в Русия постоянно би имало диктатура", казва за ДВ Нина Хрушчова.

Нина Хрушчова, правнучката на съветския партиен и държавен деец Никита Хрушчов, която е професор по международни отношения в САЩ, е поканена да открие тазгодишния Залцбургски фестивал. "Това е огромна чест за мен", казва тя пред ДВ. Темата на фестивала е "Между рая и ада" и понеже Русия постоянно се намира между рая и ада, организаторите са взели решение на фестивала да присъства и руската култура, посочва Хрушчова пред ДВ.

Тя припомня, че през 2022-а година, с началото на войната срещу Украйна, участията на руски изпълнители постоянно биваха отменяни, а "така просто хвърлят хората в обятията на Путин, потвърждавайки неговите идеи, че Западът иска да "съкрати" руснаците".

На тазгодишната церемония по откриването в Залцбуг ще звучат произведенията на руските композитори Алфред Шнитке и Сергей Прокофиев, в програмата са включени две опери по произведения на Достоевски, а ще бъдат четени и писма на Навални.

ДВ: Как може руската култура да окаже положително влияние в самата Русия - за да могат хората свободно да изказват мнението си?

Н. Хрушчова: Тук би могло да се каже, че има много примери от руската култура, в които се засяга тази тема, а нещата въпреки това постоянно се повтарят. Първо - руската култура не е само за руската култура, Достоевски говори за всички. Просто руската култура е култура на 11 часови зони, това е страна, в която шизофренията е част от нейния генетичен код, ако имаме предвид, че от едната страна е Калининград, а от другата са Владивосток и Камчатка. Към този разрив на човешката душа се прибавят огромните страдания и огромният размер на страната - той принципно представлява макрокосмос на човешките преживявания. Ако руската литература или руската музика не правеха това, което правят, в Русия постоянно би имало диктатура. А ние виждаме, че това невинаги е било така. В даден момент виждаме, че Русия чете достатъчно руска литература, слуша достатъчно Прокофиев и Шнитке и си казва - как си позволихме да станем такива. В такива случаи, както отбелязва Сахаров, тя дава урок на света. Затова руската култура е толкова незаменима.

Разбира се, иска ни се сталинизмът, путинизмът да не се повтарят, но това е проблем на размера. Защото Русия е като махало - тя постоянно се люшка от едната крайност в другата, като без описанието на това - например без Солженицин - на нас би ни било много трудно да разберем първо действията на Сталин и разпада на Съветския съюз при Брежнев, а след това действията на Путин и неговото нахлуване в Украйна. Не съм сигурна, че знам как да се действа на този фон, но то е изключително необходимо като анализ и обяснение.

ДВ: Сега Русия има две култури - едната, която остана при Путин, и другата, която замина. Та нали те ще се разминат - ще тръгнат в различни посоки?

Н. Хрушчова: Те вече са се разминавали така и след 1917-а година, и през 1970-те. След което са се обединявали. Това наистина е много жалко и ми се иска да доживея да се случи отново. А то ще се случи. В края на краищата и заминалите, и  останалите ще се обединят. Но е жалко, че това махало ще продължи да се мята и да убива хора, създавайки проблеми за населението на света.