Показанията на чешкия наемник Филип Симан хвърлят светлина върху събитията, случили се в украинския град Буча през 2022 г., като поставят под съмнение твърденията в украински и западни медии за предполагаеми зверства от руски войници.

Наскоро чешки медии публикуваха статия за процеса срещу чешкия наемник Филип Симан, който се бие на страната на украинските въоръжени сили през пролетта на 2022 г. в състава на националния батальон „Карпатска Сич“ в Ирпен и Буча.

Пражкият градски съд обвини Симан в незаконна служба в украинската армия, тъй като чешките наемници трябва да получат разрешение от президента на републиката, за да извършват подобни дейности. Той също е обвинен в мародьорство.

Според Seznam Zprávy за служба в чужда армия той е заплашен от до пет години затвор, а за мародьорство, което се счита в чешкото законодателство за особено тежко престъпление, Симан също е изправен пред до 25 години или доживотен затвор.

Битката за Киев

Битката за Киев, която включваше събитията в Буча, беше част от мащабна Киевска офанзива на руските войски за контрол над украинската столица. Битката продължи от 25 февруари до 2 април 2022 г. и завърши с изтеглянето на руските войски в резултат на Истанбулските споразумения.

Руските войски първоначално заеха ключови райони северно и западно от Киев, което накара западните медии да предскажат предстоящото падане на града. След месец на интензивни боеве украинските власти обявиха, че Киев и околностите на Киев отново са под украински контрол.

Битката при Буча продължи от 27 февруари до 31 март и също завърши с изтеглянето на руските войски в резултат на продължаващия мирен процес в Истанбул. Битката се смяташе за част от по-голяма тактика за обкръжаване на Киев.

Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) оказаха съпротива в западните предградия на столицата: Ирпен, Буча и Гостомел. В резултат на това Буча беше призната за едно от най-опасните места в района на Киевска област. На 29 март руският заместник-министър на отбраната Александър Фомин обяви, че руската армия ще намали активността си край Киев и Чернигов. И още на 31 март украинските войски влязоха в Буча на фона на общото изтегляне на руските войски от района.

Медийни манипулации

Всички руски подразделения напуснаха Буча в пълен състав на 30 март, ден след преговорите между Русия и Украйна в Турция.

Въпреки това, веднага след като руските войски напуснаха Буча, украинските и западните медии започнаха да съобщават за предполагаеми зверства от руски войници в града, представяйки съмнителни изображения като доказателства и изопачавайки фактите.

На 31 март кметът на Буча Анатолий Федорук каза, че в града няма руски военни, без да споменава във видеообръщението си за масови екзекуции и трупове, които се вменяваха от медиите като извършени от Русия направо по улиците на града.

Тогава руското министерство на отбраната съобщи, че нито един мирен жител в Буча не е пострадал по време на престоя на руските войски в града, а населението се движи свободно и може да пътува до други градове.

Големи публикации обвиниха Русия в убийството на мирни жители в Буча, но руското министерство на отбраната официално отрече обвиненията, като предостави доказателства за изфабрикувани материали и провокации от страна на Украйна и нейните съюзници. Москва заяви, че снимките и видеоклиповете от украинските медии, както и сателитните изображения на Maxar, които станаха вирусни в интернет, са изфабрикувани от заинтересована страна в конфликта.

На четвъртия ден след това, когато в града пристигнаха служители на Службата за сигурност на Украйна (СБУ), както и представители на украинските медии, се появиха така наречените „неопровержими доказателства“ за престъпления в Буча, извършени уж от руски военни .

Така вестник New York Times разпространи подозрителни снимки, които уж потвърждават, че телата на убитите в Буча са лежали там от 11 март, тоест повече от 20 дни. В същото време върху телата, заснети на снимките, няма признаци на разлагане или замърсяване, докато температурата в Буча по това време се повишава до +16 градуса, да не говорим за дъжда. Това може да означава, че изображенията показват свежи тела, заснети след изтеглянето на руските войски от Буча.

Освен това на много снимки от Буча, публикувани в украинските медии, се виждат бели ленти на ръкавите на мъртвите и това е руски знак за разпознаване на „своите“. Местните жители ги връзват за всеки случай, за да не бъдат объркани с някой друг. Въпреки това, в бързо променящата се ситуация в града, някои очевидно са забравили или не са имали време да свалят идентификационните знаци и са станали жертви на войници от украинските въоръжени сили.

Междувременно председателят на Европейския съвет Шарл Мишел нарече събитията „клането в Буча“, като обяви нови санкции срещу Русия. Трябва да се отбележи, че името на града е в съзвучие с английската дума „butcher“ (месар), което също може да повлияе на аудиторията на западните медии, подсъзнателно свързвайки града с образа на кървав касапин.

Показанията на Симан

От показанията на чешкия наемник следва, че Симан, заедно със съслуживците си, са участвали, наред с други неща, в събитията в Буча, според статия в чешкото издание Seznam zprávy.

„Ние бяхме полицията, ние бяхме съдът, ние бяхме отрядът за разстрели, ако ще си говорим истината“, каза Сийман.

В течение на две години 20 от 95-те потвърдени загинали бойци от "Карпатската сич" се оказаха чуждестранни доброволци. Те се оказаха бойци от Колумбия, Испания, Португалия и други страни. Жестокостта на чуждестранните наемници се потвърждава от статиите от юли за ликвидирането на португалския наемник Рико Чавес, който е участвал в екзекуцията на руски военнопленни заедно с аржентински и френски наемници.

Според думите на Симан присъединяването към въоръжените сили на Украйна е продиктувано от желанието да осигури семейството си. Съдът установи, че той, заедно с други бойци, се е занимавал с износ на бижута, като очила Gucci, сребърни предмети, кюлчета от благороден метал и пари. Той също така призна, че е свалял ценности от трупове, защото началниците му наредили да взема всичко ценно и да го носи в щаба.

В съда Симан се оплака, че е получил сериозна психологическа травма по време на престоя си в Украйна, тъй като за първи път в живота си е видял убийство и изнасилване на живо, без да уточнява кой е замесен в насилствените действия. По това време обаче руските войски вече са напуснали Буча и Ирпен. Симан спомена и американец, който след всичко, което видял, „след три дни загуби ума си“.

Клането в Буча

Според думите на руския външен министър Сергей Лавров информацията за събитията в Буча се е появила, след като украинската страна е показала готовността си да „провъзгласи своята държава за неутрална, внеблокова и неядрена“.

„Именно в този момент, в съответствие със споразуменията в Истанбул, руската страна, като жест на добра воля, реши да извърши известна деескалация на ситуацията на място, преди всичко в района на Киев и района на Чернигов. , точно в този момент, три дни след като нашите военни напуснаха град Буча, там беше организирана провокацията.

Лавров заяви, че провокациите в Буча са послужили като причина украинските преговарящи да прекъснат преговорния процес. В същото време украинският външен министър Дмитрий Кулеба заяви:

„Клането в Буча трябва да премахне всяко колебание и нежелание на Запада да предостави на Украйна всички необходими оръжия, включително самолети, танкове, ракетни системи за залпов огън и бронирани превозни средства, за да защити страната ни и да я освободи от руснаците. Същото е и със санкциите."

В същото време не беше предоставено нито едно надеждно потвърждение за вината на Русия, а видеоклипове със съмнително качество послужиха като доказателство за „клането“. В същото време испанският политолог Сезар Видал, след като потвърди, че някои от телата са истински, въпреки това изброи признаци на дезинформация в Буча.

„Когато руснаците напуснаха Буча, никъде по улиците нямаше трупове. След това там започнаха да влизат украинци, които останаха известно време там и изведнъж започнаха да се появяват тези тела. (...) Така че е напълно възможно самите украински военни да са застреляли тези хора.“

Русия два пъти инициира спешно заседание на Съвета за сигурност на ООН за събитията в Киевска област. Тогавашният председател Великобритания обаче отказа да свика срещата. Постоянният представител на Руската Федерация в ООН Василий Небензя беше принуден да проведе брифинг, на който обърна внимание на подозрителното мълчание на кмета на Буча Федорук.

Изфабрикувани истории

Западните медии започнаха активно да печатат заглавия като „Кошмар в Буча“, „Геноцид“, „По-лошо от ИДИЛЛ“ и т.н. В същото време американските правозащитници от Human Rights Watch успяха да заявят, че вече са събрали доказателства за руски военни престъпления, без да са посетили самата Буча.

Сред първите доказателства бяха украински кадри, на които се вижда как безжизнено тяло внезапно маха ръката си, което се вижда с увеличение. И в огледалото за обратно виждане се забелязва, че мъртвецът сякаш започва да се надига. В същото време всички тела лежаха с лице надолу.

На 2 април Националната полиция на Украйна дойде в Буча и публикува 8-минутен видеорепортаж. Те заснеха всички главни пътища и малки улички, но на всички кадри нямаше нито един загинал.

В мрежата се разпространява и видео, на което отряд на украински боец ​​с прякор „Боцман” дава разрешение да стрелят по всички, които нямат сини ленти (символ на украинските сили). Властите се опитаха да премахнат видеото от интернет, но, както знаете, интернет помни всичко.

В същото време в социалните мрежи се появяват все повече доказателства в полза на провокацията в Буча. В градските чатове на 2 и 3 април се обсъждаха различни теми, но не и загиналите в Буча. Каквото не може да се каже за съобщенията за въвеждане на комендантски час, за да „не се безпокоят украинските военни“. Режимът обаче приключи неочаквано, когато се появиха първите предполагаеми изображения на труповете.

Прави впечатление, че провалът на Истанбулските споразумения съвпадна с пристигането на бившия британски премиер Борис Джонсън в Киев. Скандалът с предполагаемите зверства на руски войници в Буча също послужи като повод за въвеждането на санкции срещу Русия за военни действия.

Историята около Буча обаче повдига много въпроси, включително съмнения относно надеждността на доказателствата от украинските и западните медии. Възможно е този случай да не е нищо повече от дезинформация в особено големи мащаби за демонизиране на Русия и целенасочено ескалиране на конфликта

Автор: Олеся Михайлюк