През изминалия петък, 22 март, в Крокус Сити Хол в покрайнините на Москва беше извършено ужасяващо терористично нападение. Отговорност за него пое Ислямска държава

По-рано същия ден руските власти определиха международните ЛГБТ организации като „терористични“. Също по-рано същия ден Русия извърши масирани терористични нападения в украински градове. Тези действия разкриват враговете, които Путин е избрал. Както показа нападението срещу Крокус Сити Хол, неговият избор няма нищо общо с реалните заплахи, пред които са изправени руснаците.

Русия и Ислямска държава отдавна са въвлечени в конфликт. Русия бомбардира Сирия от 2015 г. насам. Русия и Ислямска държава се конкурират за територии и ресурси в Африка. Ислямска държава нападна руското посолство в Кабул. Това е съответният контекст за нападението край Москва. Ужасът в Крокус Сити Хол очевидно няма нищо общо с гейовете, украинците или който и да е друг от избраните от Путин врагове.

Путин публично отхвърли истинската заплаха. Съединените щати бяха предупредили Русия за предстоящо нападение от страна на „Ислямска държава“. Съединените щати действат по силата на „задължението да предупреждават“, което означава, че резюмета на разузнавателни данни за предстоящи терористични атаки се предават дори на държави, смятани за враждебни, включително (за да вземем скорошни примери) Иран и Русия. Путин избра да се подиграе публично на Съединените щати три дни преди нападението.

Хората основателно се питат как терористична атака може да успее в Русия, която е полицейска държава. Режими като руския посвещават енергията си на това, да определят и да се борят с фалшиви заплахи. Когато се появи реална заплаха, фалшивите заплахи трябва да бъдат подчертани. Предсказуемо (и както беше предвидено), Путин се опита да обвини Украйна за нападението в Крокус Сити Хол.

Какво ще стане, ако руснаците осъзнаят, че посочването на заплахите от страна на Путин е самоцелно и опасно? Какво ще стане, ако разберат, че има реални заплахи за руснаците, пренебрегвани от Путин? Той е подчинил апарата за сигурност на проекта за унищожаване на украинската нация и държава. Ами ако манията на Путин по Украйна само влошава живота на руснаците, включително като отваря път на фактори, които в действителност са заплаха за живота на руснаците, като например Ислямска държава?

Това са въпросите, които Путин трябва да си зададе. Не е лесно обаче да се хвърли вината върху Украйна за тероризма на Ислямска държава. Първата медийна изява на Путин, почти ден след нападението, далеч не беше убедителна. Конкретиката, която той предложи, беше безсмислена. Той твърдеше, че заподозрените за терористичния акт са се насочили към отворен „прозорец“ на руско-украинската граница.

Терминът „прозорец“ е жаргон на КГБ за място, където границата е била освободена за тайно преминаване. Това, че лидерът на Руската федерация използва този термин в публично обръщение, напомня за собствената му кариера в КГБ. Въпреки това Путин очевидно не е обмислил това твърдение, тъй като „прозорецът“ трябва да включва свободно пространство от двете страни на границата. За бягащите терористи прозорецът би бил отворен от руската страна. Говорейки за „прозорец“, Путин намекна, че терористите са имали руски съмишленици, които са подготвяли бягството им, което той вероятно не е имал предвид. Изглежда, че Путин набързо си е измислил нещо.

Ако оставим настрана въпроса за „прозореца“, цялата идея, че бягащите терористи ще се насочат към Украйна, е глупава. Русия разполага с 20 000 километра граница. Руско-украинската част от нея е наситена с руски войници и сили за сигурност. От украинска страна тя е силно минирана. На нея се водят активни бойни действия. Това е последното място, което би избрал бягащ терорист.

И няма доказателства, че се е случило точно това. Русия заявява, че е задържала заподозрените при Брянск, и твърди, че това означава, че те са се насочили към Украйна. (Западните медии за съжаление повториха тази част от твърдението.) Независимо дали нещо в тези твърдения е вярно, Брянск предполага бягство в посока Беларус. Всъщност първата версия на историята включваше Беларус, преди на някого да му хрумне „по-добра“ идея.

В моменти на стрес руската пропаганда изпробва различни начини да извърти историята в предпочитаната от Кремъл посока. Предполагаемите заподозрени са измъчвани, вероятно с цел да се „открие“ някаква връзка с Украйна. Кремъл е инструктирал руските медии да подчертават всички възможни украински елементи в историята. Руската телевизионна пропаганда публикува фалшив видеозапис, в който е замесен украински служител. Идеята е да се пусне в медиите, включително в международните, някакъв боклук и да се види дали нещо ще проработи.

Сред тези, които разпространяват руската пропаганда в чужбина, се изпробват версии, по-крайни от тази на Путин. Путин не отрича директно, че Ислямска държава е извършител – той просто иска да насочи вниманието към Украйна. Но действащите лица извън Русия могат просто да твърдят, че Украйна е виновна. Такива актьори тласкат дискусията по-далеч от Кремъл и по този начин позволяват на Русия да изпробва какво може да проработи в чужбина.

В резултат на това имаме странна дискусия, която води до вредни резултати. Ислямска държава поема отговорността за нападението в Крокус Сити Хол. Ислямска държава публикува ужасяващи видеоматериали. Русия не може директно да отрече това, но все пак търси помощ, за да вкара по някакъв начин Украйна в картината. Онези, които предоставят тази помощ, започват „дебат“, като отричат, че „Ислямска държава“ е замесена, и отправят много по-директни твърдения за Украйна, отколкото прави Кремъл. (Тази нагла лъжа кара други да споделят видеоклипа с извършеното от „Ислямска държава“ (не го споделяйте; не го гледайте). Така че безсмисленият „дебат“ помага на Ислямска държава, тъй като причината, поради която тя публикува видеоклипове с извършени престъпления, е да вербува бъдещи убийци).

Междувременно безсмислената агресивна война на Русия срещу Украйна продължава. В окупираните от нея зони Русия продължава да отвлича украински деца с цел асимилация и продължава да измъчва украинците и да ги вкарва в концентрационни лагери. Тя продължава да хвърля управляеми бомби, безпилотни самолети, крилати ракети и ракети по украинските градове.

В същия ден, в който беше извършено нападението в Крокус Сити Хол, Русия извърши най-мащабната си досега атака срещу украинската енергийна мрежа, в резултат на което повече от един милион души останаха без ток. Наред с другото тя изстреля осем крилати ракети по най-големия украински язовир. Русия атакува град Запорожие и други градове в цяла Украйна.

В петък Русия изстреля общо осемдесет и осем ракети и шестдесет и три безпилотни летателни апарата с експлозиви към Украйна. И това представлява само един ден (макар и необичайно лош) от руската терористична война в Украйна, която продължава вече повече от две години.

Путин е отговорен за грешките си вътре в Русия. И той е виновен за войната в Украйна. Той се опитва да превърне две грешки в право: в свое право да определя реалността както му харесва, което означава правото му да убива когото си поиска.

От блога на автора

*Тимъти Снайдър е професор по история в Йейлския университет в САЩ и в лондонското Висше училище по икономика, изследовател в Института по науките за човека (IWM) във Виена. Той е автор на бестселъра „Кървави земи. Европа между Хитлер и Сталин”.