Шансовете за регионално избухване се основават на неясните намерения на Техеран и групите, които той е подхранвал

 

 

Драматичната първа седмица на 2024 г. наклони везната към тези, които казват, че ежедневната диета от удари с дронове, убийства и морски нападения в един момент ще прерасне в голяма война в Близкия изток.

 

Но вероятността от регионален пожар се обръща към неясните намерения на Иран и оспорваната степен на контрол, който упражнява върху многобройните свързани, но автономни групи, които е подхранвал през последното десетилетие в пет суверенни държави.

 

Въоръжени поддръжници на Хусите стоят близо до картини, изобразяващи (вляво) убития ирански генерал Касем Сулеймани, Хасан Насрала от Хизбула и ръководителя на политическия съвет на Хусите Махди ал-Машат на улица в Сана, Йемен. Снимка: Yahya Arhab/EPA

 

С толкова много променливи, това, което изглежда като дълга война в Газа, увеличава риска от грешни изчисления, злополука или някой от многото играчи да загуби търпение и да запали хартията.

 

Вече е трудно да продължим да описваме нивото на насилие около американските бази в Ирак, на границата с Ливан или Червено море като ниско ниво.

 

Иран, ръководен от комбинация от застаряващия аятолах Али Хаменей и Революционната гвардия, е в центъра на всичко, което се случва в Близкия изток, а в друго отношение от една страна.

 

Това е от една страна поради неспособността си да използва дипломатическото или военното си влияние, за да убеди монархиите на държавите от Персийския залив да възприемат своята политика на враждебност към Израел на фона на разрушенията в Газа.

 

Бойци на Хизбула стоят близо до ковчезите на другари, убити след израелски въздушни удари на погребална процесия в град Кафр Кила, Южен Ливан, във вторник. Снимка: EPA

 

Иран компенсира липсата си на регионално дипломатическо влияние чрез „оста на съпротивата“, която е трайното наследство на Касем Сюлеймани, ръководител на иранските сили Ал Кудс, който беше убит по заповед на Доналд Тръмп през 2020 г. Следите на кръвта, която следваше генерала в Близкия изток през целия му живот, продължи и след смъртта му – Ислямска държава пое отговорност тази седмица за смъртоносното нападение в сряда срещу тълпа в Южен Иран, събрана да отбележи четвъртата годишнина от убийството му.

 

Сюлеймани беше архитектът на стратегическите усилия на Техеран, чрез които Иран доставя, обучава и понякога ръководи милиции, действащи във и извън правителствата в Ливан, Ирак, Сирия и най-скоро Йемен.

 

Но степента на автономия, на която се радват тези групи, е силно оспорвана от академици и мозъчни тръстове.

 

Някои, включително много американски и израелски политици, виждат групите като обикновени придатъци или марионетки на Иран. На тази основа Иран изпраща заповеди на своите пълномощници да засилят или намалят натиска.

 

Други казват, че това отрича историята, агенцията и органичните причини за възникването на групите, включително споделена религия и споделена опозиция срещу присъствието на САЩ. Връзката, твърдят те, е по-скоро симбиотична, отколкото контролираща. Те не са повече марионетки, отколкото Израел е марионетка на САЩ, и правят свои собствени преценки как да продължат, казват те.

 

 

 

Хасан Насрала, лидерът на Хизбула, най-голямата от тези групи, твърди в неотдавнашна реч, че самият Иран настоява, че местните организации трябва да могат да произвеждат свои собствени военни способности и да се свързват органично помежду си, а не да зависят от йерархична Иран-прокси формула.

 

Д-р Амал Саад, преподавател по политика в университета в Кардиф, казва: „Несравнимото в участието на съпротивителната ос в тази война е, че това е първият път, когато транснационален съюз от недържавни или хибридни актьори формира военна коалиция срещу друга държава и неговите съюзници, както направиха Хизбула, Ансар Аллах [в Йемен] и Народните мобилизационни единици [в Ирак].“

 

Въпреки сливането на идеологията, твърди се, всеки член на оста също действа в рамките на своя национален контекст.

 

Не може да се отрече, че тези сили бавно увеличават натиска и Израел и САЩ отговарят главно чрез убийства с висока стойност.

 

Но както Денис Рос, бивш посланик на САЩ, каза пред BBC, има много доказателства, че Иран не иска ескалация или директен конфликт със САЩ. Това е отчасти защото смята, че сегашната му политика на изтощение и стратегическо търпение се отплаща. Техеран усеща, че САЩ искат да напуснат региона, крайната цел на Иран.

 

Но това не го успокоява непременно в това, което той описва като най-сложното време в Близкия изток, което някога е познавал. „Има основен общ интерес да не искаме да видим регионална война, но Иран вероятно сам открива нещо. Не съм сигурен, че имат толкова голям контрол върху някои от своите пълномощници, колкото искаха.

 

Групите, свързани с Иран

 

Хусите в Йемен

 

Ансар Аллах, както са известни хусите, са сравнително нови играчи на международната сцена. Групата придоби нова известност през последните седмици, след като засили кампанията си от атаки срещу търговски кораби в Червено море в отговор на бомбардировките на Израел над Газа.

 

Още през 1990 г., когато се формира Република Йемен, „движението Хути просто не съществуваше“, според антрополога Хелън Лакнер. В рамките на едно десетилетие неговата марка зайдийски ислям, клон на шиитите, израсна от губернаторството Саада на север и чрез поредица от брутални битки пое контрола над столицата Сана и стратегическото пристанище Ходейда.

 

През 2000-те години, според WikiLeaks, Вашингтон се присмиваше на твърденията на вътрешните противници на Хусите, че групата получава помощ от Иран. Но с нарастването на влиянието на хусите Иран видя евтин начин да обезпокои саудитците, с които хусите се биеха.

Привържениците на хутите в Сана в петък почитат паметта на 10 бойци, убити от американския флот в Червено море. Снимка: Халед Абдула/Ройтерс

 

Елизабет Кендъл, експерт по Близкия изток в университета в Кеймбридж, казва: „Отношенията между хусите и Иран се основават по-скоро на прагматизъм, отколкото на командване и контрол, но стават все по-идеологизирани с продължаването на гражданската война в Йемен.“

 

До 2018 г. групата от експерти на ООН разполагаше с неоспорими доказателства за ирански доставки на оръжия, а до 2020 г. честотата на атаките с дронове и ракети на хутите в Саудитска Арабия се увеличи.

 

Също така е ясно, че Иран е предвидил геостратегическото значение на Йемен. На среща през 2014 г. съветникът на Хаменей, Али Ахбар Велаяти, каза на някои йеменски духовници: „Пътят за освобождаване на Палестина минава през Йемен, защото тази страна е стратегически разположена – тя се намира до Червено море и по-точно, до Баб ел Мандеб [тесния проток между Йемен и Джибути].“

 

Хизбула в Ливан

 

Създадена преди 40 години като начин да се противопостави на израелската инвазия в Ливан през 1982 г., Хизбула се разрасна с помощта на Иран до водещото съпротивително движение в региона, действащо вътре и извън ливанската държава. Всъщност тя се смята за самостоятелна регионална сила в съюз с Иран. Той споделя шиитската вяра във Velayat-e Faqih, превъзходството на духовенството, първата организация в шиитския свят извън Иран, която прави това. Някои казват, че това прави Хизбула подчинена на върховния лидер на Иран, но Саад казва: „За Хизбула това не представлява политически ангажимент към национален държавен глава, а интелектуален ангажимент към свещена ислямска фигура и неговите наследници, чиито команди се считат за „фиксирани“ истини".

 

Иран се разглежда не толкова като национална държава, колкото като продължаващ революционен процес със седалище в Техеран, опора срещу американските и израелските планове в региона. По същата логика Хаменей е не само върховен лидер на Ислямска република Иран, но е и лидер на ислямската революция като цяло. Насрала казва: „Съюзът не означава подчинение. Съюзът не означава, че когато един съюзник вземе решение, всички останали съюзници трябва да го последват, в този случай това би било раболепие.“ Насрала например беше този, който убеди Иран, че трябва да се намеси в Сирия, за да спаси президента Башар ал-Асад.

 

Шиитски групи в Ирак

Още от американската инвазия в Ирак през 2003 г., подкрепяните от Иран шиитски групи оспорват продължаващото присъствие на САЩ в тяхната страна и наскоро отхвърлиха твърденията, че САЩ остават в Ирак, за да предотвратят ИД.

 

Различните милиции, работещи под чадъра на Ислямска съпротива в Ирак, се опитаха да се хранят с подкрепата за палестинската кауза в Ирак и в процеса да си възвърнат част от популярността, която загубиха през 2022 г., когато бяха свързани с корумпирана статукво. Някои експерти, включително Майкъл Найтс от мозъчния тръст Washington Institute, смятат, че САЩ са по-близо до изгонване от Ирак, отколкото когато и да било от 2020 г. насам, когато подобна кампания доведе до съкращаване на американските войски от Джо Байдън и намаляване на мисията в Ирак.

 

Премиерът на Ирак Мохамед Шиа ал-Судани е под натиск да изгони американските сили. Снимка: Thaier Al-Sudani/EPA

 

Двете групи, извършващи най-много атаки срещу бази на САЩ – тактика, която доста предшества 7 октомври – са Харакат ал Нуджаба и Катаиб Хизбула, и двете финансирани и въоръжени от Иран. Сега те действат под името Ислямска съпротива в Ирак и са отговорни за повече от 120 атаки срещу военни бази, в които се намират американски и други чуждестранни войски в Ирак от 7 октомври насам, една от които сериозно рани американски военнослужещ.

 

Въпреки че иранското влияние в иракските институции остава противоречиво в Ирак, Мохамед Шиа ал-Судани, новият министър-председател, назначен с подкрепата на фракции, свързани с Иран, е под натиск да изгони американските сили. На 28 декември той каза, че правителството на Ирак "продължава да прекрати присъствието на международните коалиционни сили". Ударът на САЩ в четвъртък, който уби висш лидер на милицията, най-близка до Техеран, само ще увеличи натиска в парламента за приемане на правно обвързващо предложение за експулсиране на САЩ. Има повече от 2500 американски войници в Ирак и 900 в Сирия,

 

Хамас в Палестина

 

Хамас е отделна порода в смисъл, че корените й са в Мюсюлманското братство и, за разлика от други групи от 2012 г., тя подкрепи усилията за изместване на Асад от Сирия, нещо, на което Хизбула се противопостави, причинявайки един от най-големите разриви в ислямистката политика от десетилетия. Разделението отне години, за да се излекува и накара Хамас да стане все по-зависим от Катар, а не от Иран.

 

Хамас твърди, че кървавото клане на израелци на 7 октомври е организирано без знанието нито на Иран, нито на когото и да било в оста на съпротивата. САЩ заявиха, че Иран е бил съучастник, но не представиха доказателства, че Техеран е бил предупреден.

 

Насрала каза, че не е бил информиран и че това разкрива как работи оста. „Когато казах, че потопът Ал-Акса беше палестинска операция, за която не знаехме, не беше, за да се дистанцираме от тази операция“, каза той. „Организациите на съпротивата действат независимо в своите страни, като вземат решения въз основа на собствените си интереси и интересите на своя народ.“ Други настояват, че операция от такъв мащаб никога не би била стартирана без консултация. В страната на правдоподобното отричане всичко е възможно.

 

 

 

 

 

 

Източник: "Гардиан" превод: С Т